Испанската опашка

Българи, африканци и латиноамериканци се сближават докато висят на тротоара в най-скъпия квартал на Мадрид

biliana-ivanova.gifНе знам защо, но дълго време бях убедена, че опашките за хляб, кисело мляко, точки за жилищни влогове и прочее са чисто български патент. Тази илюзия за изключителност се разби още на втория ден от пристигането ми в Испания преди малко повече от година. Всеки чужденец, който смята да пребивава повече от 3 месеца в страната на коридата и фламенкото трябва да се представи в съответната полицейска служба и да поиска испанска лична карта. В столицата Мадрид, където по официални данни живеят над 3 милиона души и неизвестно колко милиона нелегални имигранти, документите за самоличност на чужденци се издават на едно-единствено място – Главната полицейска служба за чужденци и документи за самоличност на улица “Генерал Пардиняс”. Там всеки работен ден може да се види и изброи с просто око опашка от около 300 души, които подават документи за лична карта на работещ или студент, искат сертификати за националност или чакат да получат испанските си документи.

Тази служба няма гише за информация. За всеки въпрос, молба, жалба, претендиране на права, доказване на статус се чака на Опашката. Тази Опашка заслужава главна буква, защото в много случаи е толкова дълга, че се вие из съседните на полицейската служба улици.

Кварталът, в който се намира офисът за документите на чужденци, е един от най-скъпите в широкия център на столицата. Жителите му са хора с над средни доходи и заможни пенсионери, на които всеки работен ден се налага да преминават през редящите се на опашка чужденци, за да разходят кучето, купят хляб или за да стигнат до някой от съседните барове, където по обяд традиционно се пие чаша бира или вино. Така типичният испански пенсионер с мисия за деня да прочете вестника с кафе и кифла, да пие чаша бира с приятели, после да обядва с първо, второ, трето и десерт, да дремне следобяд и да се разходи привечер, всеки ден се сблъсква с гледката на разнородната тълпа от Опашката – африканци, латиноамериканци, източно-европейци, американци и даже по някой испанец, дошъл от добра душа да прави компания на приятел или гадже чужденец.

Самите испанци не се чудят на феномена километрична опашка. Дали в общината, за безплатно представление или да се качат на автобуса винаги се нареждат чинно на опашка и чакат кротко реда си. Ако някой се прережда му се обръща внимание по един доста възпитан начин. Така че никак не е чудно, че и в полицията им е хрумнало да подредят хората на опашка, за да се гарантира, че всеки ще бъде обслужен според времето на пристигането си. Преди 10 години навярно тази организация е била напълно достатчъна за обслужването на чужденците, пристигащи в Мадрид. Само за една десетилетие обаче броят на легално пребиваващите е набъбнал с около 2 млн. души.

Има дни, в които се чака по 4-5 часа на крак на улицата, няма значение дали температурата е плюс 40 или минус 3 градуса. Хора, които имат повече опит с Опашката, идват добре облечени и снабдени със сандвичи, вода, сокчета и mp3-плейър. Голямата част обаче не знаят какво ги чака, не знаят какви документи да поискат, какви да представят, не разбират административния език на служителите, които вардят портала на службата или въобще не говорят испански. Но всяко зло за добро. Дългият престой на Опашката кара човек да се социализира със средата – разменяш коментари със съседа по съдба, попадаш на сънародник, който ти разяснява ситуацията на твоя собствен език и дори се намира някоя милостива душа, готова да ти предложи вода ако тръгнеш да припадаш.

Много малко са късметлиите, които се редят на тази Опашка само три пъти годишно – веднъж да подадат документите си, после за да получат личната си карта и накрая за да поискат продължението й с още една година. На повечето чужденци им се налага да чакат 4 и 5 и 6 пъти – ако решат да пътуват преди да е готов новият им документ за самоличност, ако са пропуснали да представят някой от задължителните документи, ако изгубят или им откраднат личната карта, сключат брак с испански гражданин или постоянен трудов договор и пр. и пр.

2007 година се очертава още по-добра година за Опашката. От първия работен ден 2 януари към пъстрия свят от емигранти и временно пребиваващи чужденци в Мадрид се прибавят засега неизвестен, но доста голям брой българи и румънци. Членството на Румъния и България в Европейския съюз ги прави автоматично легални в Испания. Сега само им остава да изчакат няколко пъти Опашката, в която вече имат своя собствена Малка опашка.

Писмо от Мадрид
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.