СофияПловдивВарнаБургасРусе

Цитат в десетката: Консерватори на открито

Иван Стамболов (вдясно). Снимка: блог на автора

От известно време Яне Янев се радва на доста сериозен медиен интерес. Канят го често, редовно и по всякакви телевизии и радиостанции, ако четях вестници, сигурно и там щях да го видя как казва тайни, които знае само той и от които следват големи разобличения. От това широко медийно присъствие на сладкодумния земеделец аз съм много доволен, защото съм ревностен  любител на неговите ораторски изяви. Да, наистина съм фен на това как той говори, както съм фен и на онова как говори Бойко Борисов. Така трябва да се говори пред медиите, а не като класическите политици – говорене, за което Айзък Азимов в един от романите си за Фондацията беше написал, че като са го пуснали през една компютърна програма за измерване на информацията, резултатът бил нула, защото всяко следващо изречение опровергава тезата, предпоставена от предишното и в крайна сметка се оказва, че след два часа красиви и умни изречения, ораторът на практика не е казал абсолютно нищо.

Не, Яне Янев не е такъв и затова го харесвам, но до миналата неделя не можех да си обясня що за консерватор е селският трибун, защо партията му „Ред, законност и справедливост” (РЗС) от известно време се води консерваторска,  след като, доколкото си спомням, Янев защитаваше интересите на дребните предприемачи на село, на хората, които се нуждаят от най-драстични промени в политиката на държавата в селското стопанство, следователно не са консервативни, а напротив – те са крайно радикални. Може би тази партия се води консерваторска, защото първоначално беше на съдията и левскаря Георги Марков, а всеки левскар е крайно консервативен по въпроса дали „Левски” трябва да е № 1 или не. Но едва ли. Защото Яне Янев очевидно не е чак такъв левскар, какъвто консерватор иска да бъде.

Но ето че дойде ден да разбра. Миналата неделя разбрах кое прави партията на Яне Янев консерваторска. Разбрах го, докато разхождах кучето си в градинката на НДК, където го разхождам по два пъти дневно, защото, за добро или за лошо, това е махленската ми градинка (и „Св. Георги”). Имаше някакво събитие на партията РЗС (после се разбра, че било конгрес), а на „Витошка” бяха паркирани десетки от „онези” автобуси със „спонтанно” организиралите се. В случая автобусите бяха докарали на едро делегати. Те, докато чакаха делегатската регистрация, похапваха по единично или на групи консерви, седнали на пейките или направо на тревата. „Консерватори!” – веднага ги познах аз и разбрах защо „Ред, законност и справедливост” е консерваторска партия: защото в нея членуват ревностни консерватори, готови да отворят консервите си навсякъде – на тревата, в храстите, на гарите, на автогарите, на тротоара и в двора, да ги огрибат с големи залци, само и само да не се минат да си купят храна, според тях продавана безбожно скъпо от алчните софиянци. И са много консервативни в убеждението, че е по-умно да си носиш консерви, дотам консервативни, че изповядват това убеждение непроменено, във вида, в който са го изповядвали и дедите им.

Просветлението, което ме споходи беше много по-генерално отколкото изглеждаше първоначално. Беше просветление за консерватизма изобщо и за консерваторите в България, надхвърлящи понятийно рамките на реда, законността и справедливостта. Консерватизмът над всичко!

Виж целия текст в блога на Иван Стамболов

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.