СофияПловдивВарнаБургасРусе

Саакашвили – разбитата мечта на „революцията на розите“

Привърженици на опозицията в Грузия развяха знамена пред президентството и поискаха оставката на държавния глава Михаил Саакашвили. Снимка: Ройтерс

Грузинският президент Михаил Саакашвили беше олицетворение на демократичния блян за постсъветското пространство – преди обаче да се забърка в злополучна военна операция срещу Русия, която разби мечтата му за национално единство и отблъсна от него мнозина съюзници. За своите привърженици младият (41-годишен) държавен лидер, чиято оставка беше поискана от десетки хиляди демонстранти, е страстен защитник на страната си. В очите на критиците обаче той е непредсказуем и опасен демагог. Въпреки това президентът, избран на поста през януари 2004 година, безспорно остави следа в най-новата история на бившата съветска република в Кавказ.

Млад, амбициозен и импулсивен, Михаил Саакашвили е роден в семейството на лекар и историчка на 21 декември 1967 година. Юристът, получил образование в САЩ и във Франция, говори пет езика. Когато свали от власт президента Едуард Шеварднадзе – бивш съветски апаратчик и външен министър, обвинен в изборни фалшификации, той стана извор на ново вдъхновение за Грузия.

Навремето образът на младия революционер, влязъл с роза в ръката в парламента през ноември 2003 година, обиколи целия свят. Малко след това, на 36-годишна възраст, той беше избран с 96 на сто от гласовете и стана най-младият държавен глава в Европа. Любимец на Запада и най-вече на САЩ, той се зае да модернизира страната си, затънала в бедност и корупция – сложи началото на икономически реформи и започна да ухажва чуждестранните инвеститори. Баща на две момчета, женен за холандка – Сандра Елизабет Рулофс, Саакашвили очароваше гостите си, като им уреждаше пищни гуляи, по време на които демонстрираше баснословния си апетит.

През ноември 2007 година образът му обаче помръкна – демонстрации на опозицията в Грузия бяха разпръснати със сълзотворен газ, опозиционна телевизия беше превзета с щурм, обявено беше извънредно положение. Тогава Михаил Саакашвили се прояви като ловък тактик и успя да поеме отново инициативата – за всеобщо учудване свика предсрочни избори.

Грузинският президент е човек, „понякога крайно непредсказуем, труден за разбиране, но има изключителен политически усет. Склонен е обаче да избързва. А в политиката, както и в любовта, всичко трябва да става полека“, отбеляза миналата година западен дипломат на работа в Тбилиси.

Саакашвили ще плати скъпо за опита си да поеме отново контрола върху проруския сепаратистки регион Южна Осетия, предприет на 8 август 2008 година – в деня на откриването на Олимпийските игри в Пекин. Русия се намеси и окупира голяма част от Грузия. Тбилиси изгуби светкавичната петдневна война, след което Москва призна независимостта на две грузински сепаратистки територии –
Южна Осетия и Абхазия.

Изправени пред „агресията на Москва“, грузинците отначало се сплотиха около своя лидер. Явно обаче им е трудно да понесат унижението. „Дори през октомври все още беше трудно да признаем тази катастрофална реалност“, посочва Давид Бердзенишвили от ръководството на опозиционната Републиканска партия на Грузия. „Днес вече всички са го разбрали“, добавя той в опит да обясни защо демонстрантите са чакали осем месеца, преди да излязат на улицата с искане за оставка на президента.

Също толкова деликатна е позицията на Михаил Саакашвили на международната сцена. Европа осъди руската интервенция в Грузия, но се дистанцира от офанзивата на Тбилиси. Колкото до САЩ, тепърва ще стане ясно дали новата администрация на Барак Обама ще осигури на Саакашвили същата подкрепа като на Джордж Буш.

„Западът е разочарован. Според някои подкрепата за Саакашвили е била тежка политическа грешка. Това обаче не е нищо в сравнение с разочарованието в самата Грузия“, изтъква Шалва Лазаришвили, аналитик от местната Фондация за демократично развитие.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.