Превантивни Пезевенклъци
Този странен лингвистичен субект, българският политик обича думичките, които започват с голямата печатна буква “П”. Като се почне от исконно турската дума “Парадигма” и се свърши със старославянската “Превантивна”. Има периоди, когато всички говорят с изречения, съставени от думи, започващи с буквичката “П”. Нещо като онзи образ от телевизионното шоу, който започва всяка дума с “Педер…”
Да си припомним – “Политическо Пространство”, “Парламентарна Подкомисия”, “Предварителни Преговори”, “Политкомисар”, “Правителствен Пресцентър”, “Популистка Партия” …
Вече се е случвало да отбележим, че българският Политически елит (как пък не измислиха думичка с “П” за “елит” – сПят ли ПиАрите!) говори някакъв свой, разбираем само за него език, състоящ се от трийсетина думички, които ние, от Плебса, не разбираме. Или – разбираме ги много добре, но се правим на Праснати. Защото спазваме Политически Правилно Поведение.
Когато, месец след като София беше зарината с боклук, Правителството реши да обяви криза, на него не му стигаше само тая скапана думичка без буквата “П” в началото. Пък може и да бяха преценили, че българинът за двайсет години така обръгна на кризи, че една в повече муха му се види. Затова добавиха към кризата и сакралната буквичка – дано направи впечатление.
Така, за пръв път в новата ни история се сдобихме с нов вид криза – Превантивна. Премиерът го обясни много ясно – Превантивната криза се обявява във връзка с очакваното затоПляне. Биха могли да я нарекат и Профилактична, но сигурно са си запазили думичката за евроизборите – сигурно ще ги нарекат Профилактични Евроизбори. Как звучи, само а? Песен! Псимфония!
Към Псимфонията се Присъединява и новото Политическо чудо, което си сформира Парламентарна група под Предлог, че страната жизнено се нуждаела от нови Проекти и Промяна. Засега основната цел на новото Политическо чудо, обявена от Предводителя му Яне е “да Получи достатъчно голяма държавна субсидия”. Пари, речено Политически Правилно.
Защо? За да имало Прозрачно финансиране.
Да Поразчепкаме изречението. Щом Прозрачното финансиране зависи от държавната субсидия – значи досега очевидно е било неПрозрачно.
Ако държавната субсидия е недостатъчна – явно пак ще се наложи да бъде неПрозрачно.
А какво значи недостатъчна? Според последните изследвания на социолозите, недостатъчна е всяка сума, която българинът получава. Целта на всеки е да получава поне два пъти повече от нея. Ако получава сто – искат му се двеста. Ако са хиляда – две хиляди. Ако е милион – два.
Нещо да кажете за Прозрачността? Казал го е класикът преди повече от сто години:
“Само, знайте, за Парата…” Но той, както всички знаем, умря на връх Мола, подпомогнат от Просветната реформа, тъй че гласът му си премина тихо, като през пустиня…