СофияПловдивВарнаБургасРусе

Д-р Мими Виткова: Частните болници предпочитат „бързооборотни“ случаи, които носят печалба

Д-р Мими Виткова. Снимка: авторката

Д-р Мими Виткова е бивш министър на здравеопазването (1995-1997 г.). Завършила е медицина в София, специалност вътрешни болести. Специализирала е ехокардиография в Холандия, медицинска статистика в Москва, здравна икономика в Англия. Работила е като лекар в родния си град Видин, била е шеф на кардиологично отделение. 1990-1995 г. е била народен представител от БСП. Сега е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и изпълнителен директор на здравноосигурителен фонд „Доверие” АД.

– Д-р Виткова, един от най-тежките проблеми в системата на здравеопазването парите, които се искат от пациентите пари на ръка. С какви случаи се сблъсквате във вашата практика като изпълнителен директор на здравноосигурителен фонд „Доверие”?

– Ами много често, щом разберат, че са осигурени допълнително при нас, на пациентите им изписват лекарства, които не са им нужни. Това просто е ежедневие. Но, за съжаление,  се сблъскваме и с далеч по-фрапиращи случаи. В момента на една от нашите осигурени искат 30 000 лв. за нов метод на лечение на аневризма (разширяване) на мозъчните съдове, които са разположени вътре в черепа, без да се налага неговото отваряне. Той се прилага във Военна болница с участието на полски специалист. Тази методика извън България е рутинна, но у нас не е въведена официално. В ценоразписа на Военномедицинска академия тя не фигурира. Събрахме информация, че пациентите се настаняват в неврохирургия на Военна болница, а самата манипулация се извършва после под ангиогарфски контрол в частната фирма „Астра”. Самият ангиограф е на Военна болница, но се полза под наем от въпросната фирма, която също е в болницата. Така пациентът заплаща директно на частната „Астра” за манипулацията.

– Сега на практика там върви някакъв частпром, така ли?

– Да, това е странна комбинация – манипулацията се прави на частно, но болният лежи в държавната болница вероятно по някаква друга клинична пътека, за да може Военна болница да си вземе парите за неговия престой.

– А има ли друг вариант за тази жена?

– Ако операцията й не е по спешност, тя може да кандидатства пред касата за тази методика, която официално поне се прави само в чужбина. Попитах и проф. Романски, националният консултант по неврохирургия, който потвърди, че методиката не е утвърдена у нас. И на пациентката би трябвало да й отпуснат пари за лечение в чужбина. Абсурдът в цялата ситуация е, че неврохирургията на Медицинска академия, където работи проф. Романски, няма ангиограф. Самият професор ми е казвал, че е писал поредици от докладни до Министерството на здравеопазването, че им трябва такъв апарат, за да се въведе въпросната модерна методика, но отговор няма. И защо  в университетската  болница „Александровска” няма ангиограф, а във Военна, в която има, апаратът е даден на частна фирма. Това са просто абсурди.

Трябва да има стандарт, да се знае, че такива операции се правят например във Военна болница и толкова. Трябва да се знае и кой заплаща за това. Можем ли да дадем 20 млн. за оплождане  ин витро – не споря, че тези хора имат нужда от тези пари, но това са здрави хора. И в същото време да се оставят хора на по 30-40 години да умират от мозъчни аневризми.

– Освен скъпоструващата операция, има ли рутинен метод за този случай?

– Да, отваряне на черепа, но той е по-опасен. Плаща се от касата,  но и при него има т. нар. скъпоструващи консумативи, които не се знае колко струват и те се плащат от пациента. Касата плаща само за оперативната интервенция. На близък на наша служителка три пъти му поставят стендове неуспешно, но всеки път взимат по 12 000 лв. за консумативи.

– По повод скандала с починалата родилка от Петрич в болницата на семейство Мазнейкови представител на здравното ведомство заяви по телевизията, че смъртността в частните болници е по-малка, защото те си подбират пациенти. Как тогава може да се разбере  дали една болница работи добре или не?

– Първо искам да кажа, че преди 19 години у нас, ако умреше родилка, разбираше цялата здравна система от единия край на държавата до другия. То бяха анкети, то бяха проучвания. Там където се случеше това, родилното отделение се тресеше не месеци, а години. Обръщаше се наопаки всичко – особено при сепсис, за да се види откъде е. Дали е вътреболничен или е привнесен отвън и какви мерки да се вземат. Наистина всичко може да се случи, но в подобни случаи е важно дали всичко е направено. И питам – може ли родилка в септично състояние да бъда изписана и пратена някъде? Ако трябва да отиде на друго място, тя се взима от родилното и се привежда там, където трябва да се лекува. Колкото до статистиката, многократно съм казвала, че сигурно  България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма статистически данни в здравеопазването. В някои сектори те липсват изцяло,  в другите са безкрайно изкривени. В България от няколко години няма данни за заболеваемост на населението, т. е.  ние не знаем от какво точно боледуват българите. Навремето при нас и без информационна система се събираха данни кой при какъв лекар отива, за каква диагноза. Това се правеше от сестра по журналите в поликлиниките. Данните после отиваха в регионалния център по здравеопазване, а накрая ги предаваха на Националния център по здравна информация. И се знаеше от какво боледува населението в България,  каква е тенденцията – кои болести намаляват, кои се увеличават. Сега такова нещо няма.

Д-р Мими Виткова. Снимка: авторката

– Но сега със сигурност се пишат много повече бумаги?

– Пишат се един куп листове, но в Закона за лечебните заведения се казва, че всяко лечебно заведение подава информация за статистиката „при поискване”. От кого? Естествено е, че трябва да е от Министерството на здравеопазването. Но то не иска никакви данни и години наред заболеваемостта се изчислява на база на предходните години. Повече не може да се борави по този начин. Сатистиката трябва да бъде захранена с нови данни, но никой не ги събира. Това е в извънболничната помощ. Не знаем колко души са прегледани от личните лекари, с какви диагнози – там е бяло петно. Болничната статистика пък е толкова изкривена, за да попадне пациентът в определена клинична пътека, че наличните данни не отговарят на реалността. Нито се знае от какво боледуват хората, нито колко пъти ходят на доктор – няма честота. Как може без статистически данни да се оценява риск или колко струва основният пакет в болничната помощ. По същия начин не можем да изчислим и нашия риск. Ние наблюдаваме осигурени при нас, но това е малка статистика. Няма данни за страната, на които можем да се позовем. И никой не предприема нищо в това отношение. Как се казва, че парите стигат или не стигат, като не се знае за какво отиват и какво се  лекува с тях. А здравеопазването е такава система, че колкото и пари да се налеят в нея, те ще се изхарчат.

– Има болни, но от какво – тайна?

– Да. Единствената статистика е за инфекциозно болните и туберкулозата. За злокачествените заболявания има регистър в Националния център по онкология, който е ужасно непълен. Но колко са сърдечно-съдовите, колко са белодробните, не е ясно.

– Ако има по-ясна статистическа картина, какво може да се направи?

– Може да се предприеме някакъв вид интервенция, профилактика. Ако се установи например, че се увеличават белодробните заболявания, трябва да се види каква е причината за това, има ли някакъв регионален признак, има ли замърсявания там. Или нарастват заболяванията при децата. От статистиката може да се извадят хиляди заключения.

– Но ако се върнем отново на казуса с частните болници, които си подбират пациентите…

– Логично е да е така, частникът трябва да печели. Тук големият въпрос е къде е държавата. Дълго време у нас се налагаше тезата, че всичко е пазар и в пазара държавата няма място. Но в Конституцията пише, че грижа и отговорност за здравето на българските граждани  носи държавата. И тя няма как да се оттегли от тези си ангажименти. Пазарните  механизми се вкарват, за да стимулират и да постигат ефективност в системата. Те не се вкарват, за да я разграждат. В европейските страни здравните системи са смесени, но никъде държавата не е избягала, както и при нас. Частната структура априори е създадена, за да печели. И тя няма никакви ангажименти към това примерно да развива инфекциозно отделение и да го държи 3 години, защото на 3 години може да възникне епидемия и да плаща на този персонал, за да може да посрещне риска от епидемия. Кой е тоя частник? И защо трябва да искаме от частника това? Той ще намери своята ниша, в това, което е малко рисково и достатъчно печелившо. А държавата няма как да не поддържа инфекциозни отделения. Така че нищо чудно няма, че частниците предпочитат бързооборотни случаи, които носят и печалба. Държавата обаче трябва да направи прословутата здравна карта, да каже къде трябва да има болници, с какъв брой лекари и легла, които ще черпят обществени средства. Ако ще се прави частна структура, която няма да ползва обществени средства, може да я направите,  където искате.

– Но сега всички ползват пари от касата?

– Да, защото духът от бутилката е пуснат. И здравните заведения никнат като гъби. Това на практика става, защото няма държава. Политиците все още се чудят необходима ли е здравна карта. Да, необходима е и е задължителна относно това какви структури ще се финансират с обществени средства. Ако частникът отиде в район, където няма болница, а има нужда от такава, и открие здравно заведение, тогава той веднага се включва в системата за обществено здравеопазване и трябва да ползва обществени средства.

– Но ако някой частник построи болница под носа на друга общинска болница например, какъвто е случая във Велинград, трябва ли той също да черпи обществени средства?

– Ами това не трябва да е позволено. В противен случай общинската ще се задъхва финансово, тъй като няма да може да си подбира пациенти, а частната ще печели с парите на всички нас. Това е пълен хаос. А в тройната коалиция има мнения, че здравната карта трябва да е пожелателна. Но броят на болниците не може да расте до плюс безкрайност.

– В системата има огромен дисбаланс и по отношение заплащането на лекарите, който също води напрежение?

– Заплащането при джипитата на база брой пациенти не стимулира дейност. При специалистите се плаща за преглед на парче и  някои са с високи доходи – кардиолози, ехографисти, особено както сега се направи всеки хипертоник да има задължително ехокардиография – и то да бъдат насочвани от джипитата, кому е нужно това? Други специалисти като педиатрите в извънболничната помощ не получават толкова пари, тъй като джипитата им изземат функциите. Така може да се стигне до недостиг на специалисти в цели области на медицината. В болничната помощ пък страдат от това, че някои клинични пътеки са по 100 лв.,  други – по 10 000 лв. И една специализирана детска болница, каквито са университетските, получават много по-малко пари, от болници, където се правят сърдечни операции, за които клиничните пътеки са най-скъпи. Така заплатите на педиатрите не могат да стигнат и 1000 лв. Докато във високоплатените клинични пътеки стигат и над 20 000 лв. Говорим за законно получени пари от Здравната каса. В моя роден град Видин например вече няма инфекциозно отделение, тъй като не може да се издържа от клиничните пътеки  – тези заболявания не са масова патология.  А лекарите, които работят по скъпоплатени клинични пътеки и носят пари на болницата, претендират да получават повече от своите колеги, които не носят толкова пари. Инфекционистите, защото не носят пари, не са доктори, така излиза. Във Видин специално те предпочетоха да излязат в извънболничната помощ.

– Как може да се промени това положение?

– Клиничната пътека не е механизъм за финансиране на болничната помощ, още по-малко  за определяне на индивидуалното възнаграждение на лекарите. Не може едните да са „първа”, а другите „втора” категория лекари. Клиничната пътека включва цена на медикаменти и консумативи. Не може това да определя стойността на труда. Такива диспропорции няма никъде. Така ще останем без патолози, без анестезиолози, педиатри и маса други специалности. Трудът трябва да бъде оценен по отделна методика за формиране на работните заплати.  Ако при клиничната пътека се плаща за  медикаменти и консумативи, трябва да се каже кой плаща капиталовите разходи, ремонтите, поддръжката, апаратурата. Би трябвало тук да се включат държавата и общините, където са собственици. Държавата трябва да  направи стандарти, че в тази болница трябва да има това, това и това, което да се подменя на 5 или 10 години. И като дойде време за подмяна болницата може да кандидатства за обществени средства. Ако частна болница ползва обществени средства, тя ще работи без да формира печалба, както и обществената болница. Ако иска да работи без обществени средства, може да си печели колкото може.

– Тоест болниците не би трябвало да са търговски дружества?

– Ама, разбира се. Какви търговски дружества са, като не могат да формират печалба? По Закона за лечебните заведения те нямат право на стопанска дейност, а са търговски дружества – това са абсурди. Но по принцип не може без отделна методика за формиране на заплати. Къде са синдикатите? Болниците, които са в дефицит, решиха, че ще си оправят бюджетите и ще спрат черната каса с прословутия „избор на екип” (б. р. – при операциите в болниците пациентът плаща средно по няколкостотин лв. за „избор на екип“). Но дисбалансът се задълбочава,  защото „избор на екип” се предлага само за хирургичните специалности, където и без това пътеките са много по-скъпи.

– Изборът на екип е допълнителен рекет?

– Абсолютно. Какво значи „избор на екип”? Мога да покажа жалби на пациенти, на които още от вратата е било поставено като условие за операция да изберат екип. Пациентите избират болница,  а не екип – те не познават всички лекари. Освен това пациентът може да е избрал доктор Х за дадена операция, но колегата му доктор У може да е много по-добър за тази цел. Защо тогава пациентът да избира? И когато доктор Х е избран и е оперирал някой пациент, който лежи няколко дни в отделението, какъв е ангажиментът на останалите лекари към него?

– Говореше се да станете застрахователи?

– Да, във всичките варианти за законодателни промени в това отношение трябваше да станем застрахователи. А според мен има дълбока принципна разлика между застраховане и осигуряване. Не може да се поставя знак на равенство между доброволно здравно осигуряване и застраховка „автокаско”. Ремонтът на катастрофирал автомобил и лечение на болен човек за авторите на законопроекта за промяна в Кодекса на застраховането, са една и съща „услуга”. Като продължение на тази логика между автосервиз и болница също не би трябвало да има разлика. Това са абсурдни тези.  Застрахователят оценява риска и плаща някаква сума, но никой не се интересува какво става след това с конкретния човек. На застрахователя не му е работа да се занимава с превенция, с профилактика, той върви задължително след събитията. А осигурителят участва в реализацията на социалната политика. Няма значение дали е обществен или частен – неговата философия е: повече превенция, по-малко болест. Действа в условия на солидарност.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.