СофияПловдивВарнаБургасРусе

В. „Вима“: Алъш-вериш за влизането на Турция в Европа

Френският президент Никола Саркози приема турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган в Елисейския дворец. Снимка: Ройтерс

Предизборният период за излъчване на членове на Европейския парламент беше „открит“ от Барак Обама. При посещението си в Турция американският президент повтори позицията на САЩ в подкрепа на присъединяването на Анкара към ЕС. Никола Саркози побърза да отговори, че това зависи от 27-те членки на съюза, като повтори твърдата си позиция срещу членството на Турция. Други се произнесоха с още по-язвителен тон, като например някои представители на Християнсоциалния съюз от Бавария, заявявайки, че Барак Обама може би трябва да обяви присъединяването на Турция като петдесет и първи щат на Америка.

Очевидно е, че въпросът за Турция предизвиква оживени реакции. Факт е също така, че тези реакции се засилиха след последната среща на върха на НАТО. Турският премиер Ердоган се противопостави в Страсбург на избора на бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен за поста генерален секретар на Алианса. Самият Расмусен е правителствен ръководител на Дания, където избухна скандалът с карикатурите на Мохамед, предизвикали вълна от демонстрации в мюсюлмански страни, които между другото наложиха ембарго на датските стоки.

Сега трябваше да се намеси американският президент, за да бъде сломена съпротивата на турското ръководство и да бъде приет Расмусен на поста генерален секретар. В замяна американците застанаха зад подкрепата на Турция за членство в Европейския съюз. Последиците от този алъш-вериш обаче бяха явно много негативни. Довчерашният привърженик на европейската перспектива на Турция, френският външен министър Бернар Кушнер, и наред с него цялата френска левица, заяви, че е шокиран от поведението на турското ръководство и застана зад позицията на Никола Саркози. Обяви се за установяване на „привилегировани партньорски отношения“ и срещу пълноправното и равнопоставено членство на Турция.

Истина е, че думите на американския президент прозвучаха приятно в ушите на турската общественост, тъй като това, което иска Обама, е да увери от една страна, че САЩ не са във война с ислямския свят, и от друга, че застава зад гърба на страните, желаещи сътрудничество и започване на дълъг диалог. В този смисъл новият американски президент се оказа в противовес с политиката, водена от неговия предшественик Джордж Буш. Още по-голямо е разминаването с тази политика, като се има предвид отправената от него покана за диалог с Иран и Сирия.

За разлика от това, американската подкрепа за Турция е подход, съпоставим с досегашната твърда позиция на Великобритания, обявила се открито за членство на Анкара в европейското семейство. Причината за това се свежда единствено до възловата роля, която Турция заема както сред съюзническите на САЩ сили, така и вътре в Северноатлантическия алианс. Тази позиция се подсилва още повече от факта, че Турция е сред малкото страни от Алианса, която се очаква да увеличи силите си в Афганистан.

Все пак острите реакции от френска страна, както и противопоставянето на Германия, засилват непримиримостта на турското ръководство. Бившият външен министър и сегашен държавен глава на Турция категорично отхвърли всякакви дилеми около избора на Расмусен, като припомни ролята, изиграла страната му в качеството й на „преден пост“ на европейската отбрана по време на Студената война. Той акцентира най-вече на факта, че критиките по адрес на Анкара биха могли да предизвикат търкания в отношенията с европейците. „Жестът на добра воля трябва да бъде адресиран към нас, а не да идва от нас“, каза Гюл.

Въпросът с Турция трябва да бъде разглеждан в три аспекта. Първият и може би най-значим се основава на един съществен въпрос: може ли и трябва ли Европа да приеме Турция в своите среди, което означава, че тя ще граничи с Иран, или е за предпочитане границите на Европа да останат малко извън Истанбул?

Обществеността в Европа е разединена, а опасностите – реални или не – дебнат що се отнася до светския характер на турската държава. Те дават все повече храна и доводи на онези, които се противопоставят на присъединителната перспектива на Анкара. И тук се крие вторият риск и опасност по този въпрос. А той се свежда до политиките, които Франция и Германия трябва да следват. От тази гледна точка изборите за Европейски парламент са възможност за Никола Саркози да търси допирни точки с десницата, тъй като знае, че идеята за турското членство не се приема от широката френска общественост.

И накрая, един трети аспект на този въпрос се отнася до отношенията на Европа със САЩ. Според френския президент, както и според онези, които се противопоставят на американското „вмешателство“ в Европа, всеки опит, който би поставил Франция редом със САЩ, трябва да бъде оборен. Но този избор в съчетание с повторното присъединяване на страната към военната организация на НАТО ще накара Франция да заприлича на държава, застанала „напълно редом“ със САЩ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.