Изненада ли германците падането на Берлинската стена?

Туристи се разхождат край останки от Берлинската стена, превърнати в галерия на открито. Снимка: Ройтерс

През пролетта на 1989 година малцина вярваха наистина, че Берлинската стена – най-видимият символ на разделението на Германия – ще падне до края на годината. Казаните няколко месеца по-рано от източногерманския лидер Ерих Хонекер думи, че „стената ще остане на мястото си след 50 и след 100 години“, все още кънтяха в ушите на мнозина.

Сред хората, които се съмнявали, бил Йохен Александер Фрейданк, израснал в комунистически Източен Берлин по време на Студената война и спечелил „Оскар“ за най-добър късометражен филм през февруари. „За мен това е почти сюрреалистичен момент“, каза 41-годишният режисьор в емоционалната си реч, с която прие наградата на Американската академия за филмово изкуство. „Израснах в Източна Германия, зад стената. Западна Германия беше толкова далеч от мен. Холивуд, той беше наистина много далеч. А сега „Оскар“ – това е невероятно.“

За милиони други изживяването е било невероятно, когато в нощта на 9 ноември 1989 година стената си отиде безвъзвратно – нещо, което постла пътя за обединението на Германия 11 месеца по-късно. Германският канцлер Ангела Меркел, която по онова време работела като физик в Източен Берлин, каза, че винаги е вярвала, че двете Германии ще се обединят отново, „но не непременно, докато съм жива.“

В продължение на десетилетия източногерманците търпяха режим, който отказваше да им позволи да пътуват на Запад и ги шпионираше с армия от тайни полицаи и доносници. Според Райнер Екер обаче – бивш дисидент, който сега е директор на германския държавен музей в Лайпциг за комунистическата епоха – недоволството се ширело. „Продържавният лагер се надяваше, че Хонекер и приятелите му ще умрат, което ще позволи на по-млади хора да се възкачат на лидерските постове. Опонентите все още вярваха, че е възможно социализмът да бъде реформиран и демократизиран, обяснява Екерт. Повечето хора просто казваха: „Това не може да продължава“, без да знаят какво искат наистина“, допълва той.

Германия имаше късмет, че последиците от политиката на съветския ръководител Михаил Горбачов на гласност и перестройка се разпространиха в Източна Европа, макар че режимът на Хонекер не обърна внимание на това, което се случваше около него. Докато източногерманците се оглеждаха на Запад за политически свободи и икономическо благоденствие, мнозина започнаха да осъзнават, че започнатите от Горбачов реформи ще достигнат и тяхната страна.

„През пролетта на 1989 година промяната в Германската демократична република (ГДР) вече беше видима“, спомня си 76-годишният Бернхард Фогел – ветеран от Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел и премиер на западната провинция Райнлайнд-Пфалц в периода 1976-1988 година. „Ясно беше, че хората там си вземат бележка от гласността и перестройката“, каза той в интервю. „По онова време политическите цели на правителството на Федерална република Германия (ФРГ) бяха съсредоточени върху облекчаването на ограниченията за пътуване и подобряването на контактите между двете части на Германия.“

Западна Германия се радваше на безпрецедентен икономически растеж – брутният вътрешен продукт се увеличи с 3,7 процента през 1988 и с 3,6 процента през 1989 година – най-високите равнища от десетилетие. През 1989-та безработицата намаля до 7,6 процента.

Фогел, който след обединението стана премиер на източната провинция Тюрингия, а в момента оглавява изследователската организация фондация „Конрад Аденауер“, признава, че е бил изненадан от скоростта, с която е рухнала Източна Германия. „В ранната пролет на 1989-та изглеждаше утопично стената да падне скоро. Никой в Западна Германия не мислеше, че дните на Източна Германия и на Берлинската стена се преброени“, казва той.

„Стана ми ясно, че са в ход драматични промени едва когато се състоя така нареченият паневропейски пикник“, както нарече Фогел мирната демонстрация в град Шопрон, на австрийско-унгарската граница, през август същата година. Усещането му се потвърдило от пороя източногерманци, търсещи убежище в западногерманските посолства в Прага, Варшава и Будапеща, както и от мирните демонстрации в самата Източна Германия.

По онова време наближаваше краят за Хонекер, чийто неуспех да се приспособи към вятъра на промяната го принуди да подаде оставка на 9 октомври – месец преди падането на стената. Седмица по-рано Горбачов посети Източна Германия за празненствата по случай 40-ата годишнина от създаването на страната. Именно тук той направи прословутото си изявление: „Животът наказва онези, които закъсняват твърде много.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.