СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Ди Пресе”: Възходът на Ирена Кръстева буди изумление и подозрения в България

Новата сграда на Министерството на финансите ще се строи с пари на спорната медийна царица, която е разследвана за корупция

Ирена Кръстева. Снимка: Булфото

Ако пътувате от софийското летище към града, ще минете край редица сгради в лошо състояние. Една от тях обаче ще ви направи особено тъжно впечатление. От 25 години на „Цариградско шосе” се издига 15-етажна сграда със стъклена фасада като швейцарско сирене. Сега българското правителство иска да издигне на нейно място нова постройка от 50 хиляди квадратни метра, която ще е за Националната агенция по приходите (НАП), част от българското Министерство на финансите.

За да стане това, ще бъде създадено акционерно дружество със спорната в България издателка Ирена Кръстева. В общото предприятие медийната група на Кръстева трябва да притежава над 50 процента от акциите, а след построяването на сградата ще получи от държавата три обширни недвижими имота в центъра на София.

Конфликт на интереси

Проектът отприщи не само критиката на опозицията и на широки части от българските медии, но и заби клин в управляващата коалиция. Отстъпилият при гласуването в Министерския съвет коалиционен партньор НДСВ обяви, че ще обжалва сделката пред съда, тъй като образуването на публично-частно партньорство между правителството и частно предприятие може да се случи само след обявяване на конкурс.

Медийните коментатори виждат класически конфликт на интереси, тъй като синът на Ирена Кръстева – Делян Пеевски – е заместник-министър в Министерството на извънредните ситуации и е част от точно този кабинет, който позволява на майка му да осъществи изгодната сделка с недвижима собственост.

Възходът на Ирена Кръстева като предприемач в сферата на медиите предизвика изумление и подозрения в българската общественост през последните две години. Вероятно заради добрите връзки със семейството на бившия цар Симеон Сакскобургготски, след идването му на власт като министър-председател през 2001 година, тя получи поста директор на държавния тотализатор, който трябваше да напусне през 2005 година. Неизкушена от каквито и да е знания в бранша, през юли 2007 година тя създаде холдинг „Нова българска медийна група” и купи за пет милиона евро двата всекидневника „Телеграф” и „Монитор”, както и 80 процента от седмичника „Политика”.

Много коментатори веднага започнаха да обсъждат в медиите въпроса откъде някогашната държавна служителка има пари за придобиването на печатни медии и дали не е подставено лице на неизвестни покровители.

Близо до турската партия ДПС

Тези предположения бяха подхранени отново, когато през 2008 година Кръстева пое футболния вестник „Меридиан мач”, 42 процента от ИПК „Родина”, великотърновския регионален вестник „Борба” и – най-накрая – през декември 2008 г. и телевизия ТВ7 и вестник „Експрес” заедно с онлайн-портала му. Заради явната промяна на редакционната политика на закупените от нея медии, може да се предположи политическата близост на Кръстева до партията на българските турци ДПС на Ахмед Доган. Заради стремителната й кариера малцина се учудиха, когато в края на миналата година тя започна преговори за закупуване на първодивизионния футболен клуб „Ботев“ (Пловдив), които обаче се провалиха.

От началото на тази година занимаващата се с борба с корупцията Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) разследва произхода на парите, с чиято помощ бившата тото-фея Кръстева се превърна във водеща българска медийна царица. Въпреки че досега разследването на ДАНС не е обнародвало резултати, правителството на Станишев се реши за сделката с недвижимите имоти с нея.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.