СофияПловдивВарнаБургасРусе

След „Пиратския залив“ ще съдят ли и „Арена“ и „Замунда“?

Основателите на тoрент сайта The Pirate Bay бяха осъдени

Основателите на „Пиратския залив“ Фредрик Нейдж, Готфрид Свартхолм и Петер Зунде излизат от съда в Стокхолм. Снимка: Ройтерс

От Холивуд, през Лондон до Стокхолм, големите музикални и филмови компании поемат въздишка на облекчение, макар и за съвсем кратко. Основателите на тoрент сайта „Пиратския залив“ (The Pirate Bay) бяха осъдени в Швеция на по година затвор и 3,6 млн. долара обезщетение. Осъдените ще обжалват и окончателното решение на съда ще се проточи, но случаят поставя въпрос за българските торент-тракери „Арена“ и „Замунда“.

В досегашната съдебна практика, когато европейски съд постанови едно решение по някакъв подобен казус, то се смята за общовалидно за Европейския съюз и друг съд в общността не може да вземе противоположно решение по същия казус. Така се случи, когато белгийски съд осъди Гугъл в полза на няколко белгийски вестника. Съдилищата във Франция приеха подобни решения срещу Гугъл и по отношения на френски медии. Това означава, че ако по искане на засегната страна български съд заведе дело срещу собствениците на „Арена“ и „Замунда“, изходът от делото ще е като в съда в Стокхолм. Възможно ли е това? Заплахата е съвсем реалистична, независимо че наши сайтове торент-тракери са качени на сървъри в чужбина. За съда е много лесно да докаже, че престъпление се извършва на българска територия. Особено уязвим е сайтът „Арена“, защото освен торенти на негов сървър има хиляди филми и стотици хиляди записи музика, които можеш да точиш или направо да гледаш онлайн с регистрация и пращане на есемес срещу дребна сума. Запознати с полицейските дела твърдят, че „Арена“ не може да съществува в този вид без подкрепа от най-високо място, тъй като никой не предприема мерки при толкова приказки за пиратство. Докато „Замунда“ е типичен торент-сайт, който не предлага такива услуги, а само насочва потребителя да си източи филма от съответни компютри на други потребители в мрежата. Дори това се оказва подсъдно според последното решение на съда в Стокхолм.
Торент тракерът винаги е бил обществен враг номер едно за развлекателната индустрия, заради нелегалната размяна на файлове през него. С години сайтът „Пиратският залив“ не само не обръща ни най-малко внимание на молбите и накрая на съдебните искания на Международната федерация на звукозаписната индустрия (МФЗИ) и на Американската асоциация на кинопроизводителите (ААКП), но дори се опитва да ги прави за смях, като завежда дела срещу тях на свой ред в шведската правораздавателна система.

МФЗИ и ААКП бяха принудени да предприемат нещо срещу „Пиратския залив“, защото в противен случай щяха да изглеждат все едно са седнали върху ръцете си. Несъмнено, обвинението срещу създателите на „Пиратския залив“ е най-голямото постижение, след като беше зашлевен звучен шамар на сайта „Напстър“ (Napster) през юли 2001. Преди осем години те успяха да осъдят и в крайна сметка да затворят Напстър, но този път е малко вероятно нещата да се развият по същия начин.

Почти сигурно е, че „Пиратският залив“ ще продължи да трупа съкровища по бреговете си за доста време напред, и след решението на съда. Фактът че сървърите на „Пиратския залив“ са извън Швеция и фактът, че имат достатъчно солиден финансов гръб дават увереност да смятаме, че ще продължат да бъдат един от най-популярните източници за пиратско теглене на материали с авторски права.

Като се има също предвид, че основателите на „Пиратския залив“ ще обжалват, властите в Швеция нямат законови основания да искат от четиримата мъже да изключат сървърите си. На МФЗИ и ААКП това им е пределно ясно. Целта им никога не е била затварянето „Пиратският залив“, макар че не биха признали това публично. Целта, която преследват е да внушат на потребителите колко по-добре е да се снабдяват с музика и филми по легалния начин, отколкото да се ровят из пиратските мрежи.

Преди осем години „Напстър“ беше една от само няколкото технологии за обмен на файлове. Тогава беше сбъркана цел просто да се опитва да се отреже достъпът на хората до тази технология. Появата на торентите и безбройните програми за тегленето им, както и торент тракерите, в които може лесно и бързо да се открие даден файл, обезсмислиха този подход.

Големите филмопроизводители и музикални компании не си правят илюзии, че ще могат да изкоренят нелегалното сваляне на защитено с авторско право съдържание. Вместо това те искат да ограничат тази дейност до рамките на някои второстепенни обществени слоеве. За да постигнат целта си те се нуждаят от шумни кампании, изпълнени с поучителни послания.

В тази битка, обаче, победата се мержелее далеч, далеч отвъд хоризонта. Нелегалната размяна на файлове е стотици пъти по-популярна, отколкото беше по времето на Напстър и става още по-достъпна с масовите високоскоростни връзки към Интернет.

Според МФЗИ, през 2007 година са били обменени десетки милиарди пиратски копия на файлове. Съотношението на нелегално изтеглени музикални файлове спрямо легално изтеглените, е 20 към 1.

Има едно цяло „изгубено поколение“ от музикални слушатели, които вероятно никога няма да преустановят навика си да дърпат нелегално музика през мрежите за обмен на файлове. Това са хората, „впримчени“ между стария модел на купуване на физически музикални дискове и новите услуги като слушане на музика директно от Интернет (Spotify), абонаменти за музика (Comes with Music) и легално теглене на музикални файлове (iTunes).

Аудиторията, към която се целят големите компании са слушателите и зрителите родени в „поколението на ай-пода“. Една евентуална победа над „Пиратския залив“ няма да означава неговия край, но ще бъде предупредителен изстрел за всички, които продължават да теглят нелегално файлове и по-важното, за онези, които тепърва възнамеряват да правят това.

Забележителното е, че битката вече се отмества от „Пиратския залив“ към онези същите „пазители на портите на Мрежата“ – доставчиците на Интернет. Музикалната и филмова индустрия вече са хвърлили око на доставчиците да бъдат пазители и на техните порти, и да започнат да контролират сериозно начина, по който клиентите им ползват Интернет.

Любопитно е как ще се прояви тази война на българска територия.

По материали от Би Би Си

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.