СофияПловдивВарнаБургасРусе

Йълдъз Ибрахимова и „Векът на джаза“

От домашните концерти при Георги Дюлгеров до световните сцени

Йълдъз Ибрахимова на концерта в зала „България“. Снимка: Булфото

Йълдъз (Звезда) Ибрахимова (1952) се завърна след тежка семейна загуба в най-престижната наша концертна зала “България” – с рецитал на 17 април 2009 г. Певицата представи програма от Бах, Моцарт, Пиацола, турска класическа музика, българска и турска народна музика, поднесени като импровизации за глас, пиано, канун и ней.  Заедно с неповторимата Йълдъз на сцената в зала „България” бяха музиканти, които са виртуози на своите инструменти и се нареждат сред най-добрите музиканти в Турция. Това са Хакан Токер на пиано, Тахир Айдоглу с канун и Бългън Джаназ, който свири на ней.



Канунът е стар струнен инструмент, напомнящ цимбал, който се използва предимно в турската класическа музика. Ней е духов инструмент, който прилича на нашия кавал, но е изработен от тръстика. Той се използва предимно в източната религиозната музика и датира от 5000 г. пр. Хр. Музикантите гостуват в България по покана на „София Мюзик Ентърпрайсис” и посланика на Турция в София Мехмед Гюджюк. Тази проява е повод да припомним някои от етапите в нейното развитие като артист, наблюдавани през годините от журналиста Владимир Гаджев.

Йълдъз е музикално явление, което трудно се побира в канонизираните, строго подредени и систематизирани представи за джазовото изкуство, което навърши сто години, блестящо проследени в изложбата “Векът на джаза”, експонирана в парижкия Музей на африканското изкуство. Макар първите сценични прояви на Йълзъз да са свързани точно с него и с ренесанса му през 70-те години на ХХ век в България. Привлича я свободата на музициране и широкото прилагане на импровизационна практика, заглъхнала някъде към края на музикалния Романтизъм при Фредерик Шопен и Ференц Лист, за да се възроди отново при джаза.

Тя търси контакт с разкрепостени музиканти, изповядващи подобно творческо верую. В една по-стегната мейнстрийм-конвенция на джаза такъв е пианистът Марио Станчев (създател на Джазовата консерватория в Лион, Франция и дългогодишен преподавател в нея), представил я за първи път със своя квинтет в Софийския джаз клуб при Съюза на музикалните дейци (кафене “Опера”) през 1975 година. Такъв е и пианистът, днес композитор на свободна практика Любомир Денев, който пише за нея серия от театрализирани песни, премиерно изпълнявани в кратко просъществувалия подиум “Джаз в оперетата” (1978 г.). Такъв е и пианистът Боян Воденичаров, професор в Музикалната академия на Брюксел, с който импровизират спонтанна музика в домашните сбирки на кинорежисьора Георги Дюлгеров. Все артисти от началната кариера на Йълдъз Ибрахимова, които разкриват пред нея различни страни на импровизаторското изкуство.

http://www.youtube.com/watch?v=T8tnRVymQ6o
                  Йълдъз Ибрахимова. Аз чувствам ритъма
Любомир Денев я представя със своето трио на Втората национална джаз среща в София (зала “Универсиада”, 1978 г.), извежда я и на първия международен подиум в Прага (1979), а сетне и в Ниш през 1981 година. Това е годината, в която в зала “Универсиада” гостува знаменитата джазова певица Сара Воон. Йълдъз се разплаква на нейния концерт, респектирана не само от голямото майсторство на артистката, но и окуражена за своя самостоятелно избран индивидуален път в музиката.

Йълдъз на концерт през 70-те години с Борис Динев (в средата – от 18 години живее в Люксембург) и Владимир Джамбазов от Софийската филхармония. Снимка: Архив на Владимир Гаджев

По това време тя има и доста “доброжелатели”, водени от  поовехтелите си представи за джаза и неспособни да приемат и се адаптират към динамичните процеси в това изкуство. Техен фаворит, упорито налаган от различни културни среди в медиите, е Камелия Тодорова, далечно, макар и сполучливо ехо от Били Холидей. А Йълдъз ги шокира с нетрадиционния си път в джаза, трасиран от нейното несекващо творческо любопитство. Смущава ги дори фактът, че успоредно с кандидатстването в Музикалната академия (която завършва в Теоретичния факултет) тя се подготвя и за Художествената академия. Както и ред други “странности”: записи на турски фолклорни песни, изпълнение на руско-цигански романси в постановката на Народния театър “Унижените и оскърбените”, приобщаването й към Студиото за електронна и електроакустична музика, което редовно провежда сбирки и експериментира в камерната зала “България”.

Злощастните и срамни събития от средата на 80-те години – смяната на турските имена в България – не подминават и Йълдъз. Тя се превръща в Сузана Ерова, а турската редакция при Българското национално радио, в което тя сътрудничи на хонорар, е закрита. Колегите взаимно се изпращат на голям купон в ресторант “Ропотамо”, а Йълдъз не престава да пее с уредбата на стационарния оркестър, който й акомпанира. За чест на всички български музиканти в периода 1985-1990 година никой не си пречупи езика да я нарече Сузана, за тях тя си остана Йълдъз.

Концертно рисуване с Теодоси Спасов, Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев и художника Едмонд Демирджиан. Снимка: Архив на Владимир Гаджев

Тогава все повече нараства напрежението в социума и комунистическата власт се опитва да осигури различни отдушници за най-младото поколение. Привидно се забелязва някаква либерализация на културния живот, но винаги под строгото, уж невидимо наблюдение на Държавна сигурност. В същото време се роят т.нар. неформални групи и техните прояви в много широк спектър. Една от тях е хепънингът на варненските художници и джазмените в Английския двор на Археологическия музей в морската ни столица. С активното участие на Йълдъз, която вече е Сузана Ерова. От това време датира и едногодишното й сътрудничеството с пловдивския състав “Бели, зелени и червени”, а сетне и с дуото “Джаз линия” на китариста Веселин Койчев и покойния (убит!) басист Дочо Панов.

Точно в тази ентусиазирана и бързо набъбваща творческа среда, която чрез пиесите на Дарин Бърнев предлага нови хоризонти пред импровизационната музика, тя се запознава и с кавалджията Теодоси Спасов. А кларинетистът Ибрям Хапазов, преименуван в Иво Папазов, вече е легендарна фигура в широко разпространилата се практика на т.нар. сватбарски оркестри. Популярността му привлича и все по-голям кръг от интелигенцията в страната, главно в големите градове. Чрез тези музиканти, които далеч не изчерпват целия списък, в България пуска корен етноджазът, който през 1987 година в Лондон получава за първи път устойчивото и до днес име World Music. “Петилетката” до 1990 година е особено интензивна в търсенията и изявите на Сузана Ерова, преди да си върне името Йълдъз Ибрахимова.

Йълдъз Ибрахимова при дебюта си на Втората национална джаз среща в зала „Универсиада“ през 1978 г. Снимка: Архив на Владимир Гаджев

Първоначалната еуфория на преходното време и на Запад, и на Изток е свързана с илюзията, че културните контакти ще бъдат фактора, който ще помогне най-бързо за адаптацията на бившите комунистически страни. Скоро става ясно, че това е пълна заблуда. За Йълдъз Ибрахимова обаче, това са осъществени реалности. Първоначално с германския кларинетист Лайош Дудаш в Бон (1990), а сетне и с френския пианист Антоан Ерве (1991-1992) тя записва албумите “Chamber Music Life” и “Paris-Zagreb”. Зареждат се и серия от участия на големи джаз фестивали в Европа. През 1993 година тя се омъжва за известния турски политик Али Динчер и практически става гражданин на света, но без да забравя и българските сцени. Особено плодотворно се оказва сътрудничеството й с варненския саксофонист Анатоли Вапиров, който през 1992 година създава международния джазов сегмент на големия фестивал “Варненско лято”. Йълдъз е сред редовните участници в неговите програми, изградени върху две основни творчески линии – спонтанната импровизационна музика и етноджаза.

През втората половина на 90-те години на ХХ век Йълдъз Ибрахимова става артист на мейджъра Universal. Усетил творческото й безпокойство, звукозаписният гигант започва да предлага различни предизвикателства за певицата. Които тя приема с удоволствие, защото са попътни на нейното музикално любопитство. Така идват концертите и записите с руски романси, с турски и български фолклор, музицирането с големи симфонични оркестри, соловите програми без съпровод и т.н. За Йълдъз планетата започва да отеснява, образно казано, защото тя навлиза в самия център на явлението World Music и се среща с колеги и публика в повече от 40 страни от четири континента.

През последните 15-тина години се налага и друга характеристика на нейния талант – педагогическото умение. Тя преподава джазово пеене и импровизация в катедрата по музика и изящни изкуства на METU (Близкоизточен технически университет), както и в Музикалния факултет на Baskent University. И продължава напред!

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.