Гергана – актрисата на 21, която се чувства неловко в компанията на актьори

Гергана Плетньова в кадър от филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. Снимка: от продукцията на филма

Гергана Плетньова не е можела да казва „р“, но вече е професионална актриса на 21 години. Сега е трети курс актьорско майсторство в НАТФИЗ и има зад гърба си главна роля в киното. Гергана е новото откритие на режисьора Светослав Овчаров, който я кани да играе в неговия филм „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. Тогава тя е едва първи курс. Резултатът? Получава роля и в следващия проект на Светослав Овчаров „Зад кадър”, чиито снимки са почти завършени.

В момента младата актриса участва в студентската пиеса „Смъртта и дяволът” на сцената на Младежкия театър. Отскоро репетира в театър „София” авторската пиеса „Неделя вечер” на Захари Карабашлиев (автор на романа „18% сиво”). „Това е първата ми пиеса на професионална сцена извън НАТФИЗ”, казва възторжено Гергана.

„Не можех да казвам „р” преди да кандидатствам в НАТФИЗ. Но се научих, защото нямаше да ме приемат. Наложи се да посещавам  логопед. В началото нищо не ми се разбираше. Ходех на концерти на група „Остава”, която слушам отдавна и много харесвам. Там пеех на воля, защото никой не можеше да ме чуе. И общо взето така се научих да казвам нормално „р”, от инат”, споделя Гергана.

Никой в семейството й не се занимава с актьорство. Родителите й работят в туристическа фирма, а по-голямата й сестра Рада завършва журналистика в Германия, прибира се тук, но остава без работа. „Майка ми беше много против да кандидатствам това, заради финансовата несигурност. Трябваше да дойде на изпита, да ме види и да разбере, че това ме прави щастлива и нямам друго какво да правя.” Гергана е напълно наясно, че доходите на един актьор в България са доста непостоянни и изборът й на професия е доста рисков.

„Въпреки това, обяснява тя, вярвам, че ако продължавам да си върша работата както трябва и да имам късмет да се снимам в киното (където има пари) – няма начин да не се оправя. Винаги съм знаела, че ще правя точно това. Така че не си позволявам да си помисля, че няма да ми се получат нещата. Вероятно бих работила в чужбина постоянно. Винаги съм искала да правя това тук, но ако имам възможност да отида на друго място – веднага бих приела.

Гергана Плетньова в кадър от филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. Снимка: от продукцията на филма

Всъщност най-важното е, че съм щастлива, защото и  двете със сестра ми Рада станахме точно такива, каквито искахме. И съм сигурна, че все някой ден  ще си намерим своето място в професията.”

„Слава Богу, че вкъщи винаги и отдавна се чете, казва Гергана. Напоследък обаче каквото и да отворя – заспивам на втората страница. От малка съм така, чета бавно. А Рада чете страшно бързо, проследявала съм й погледа понякога и съм се изумявала”, смее се тя.  И признава, че винаги е мечтала да се научи да свири на пиано. „Като малка ходех при една учителка по пиано, която веднъж хвана и ми изряза ноктите до кръв, за да мога да свиря добре. След което спрях с пианото. Но знам със сигурност, че децата ми ще се научат да свирят, каквото и да им коства това. Помни се свиренето, а усилията се забравят.”

Гергана Плетньова е завършила Втора немска гимназия, но с френски език (73-то училище в кв. „Стрелбище“ в София). Но се увлича по театъра много преди кандидатстването в НАТФИЗ. „Посещавах една школа към Академията преди кандидатстването ми”, разказва тя. Въпреки това, първия път не я приемат и Гергана отива за една година в Нов български университет в класа на Цветана Манева. „Бях свободен курсист там – което означава, че си плащаш, за да посещаваш единствено часовете по актьорско майсторство. Сега като се замисля, просто винаги съм искала да се занимавам с това.”

Преди половин година Гергана решава да се изнесе от апартамента на родителите си и заедно с нейна приятелка от училище си намират квартира в центъра на столицата. „Нашите известно време не можеха да разберат защо точно искам да се изнеса и да не съм при тях. Още повече, че техният апартамент също е в центъра, казва Гергана. Едва ли някой родител би разбрал това всъщност. Макар навремето и той да е направил същото.”  Актрисата споделя, че й харесва да е самостоятелна, да е тихо и спокойно наоколо и да не се съобразява с никой и нищо.

„Издържам се сама вече от половин година, което не е кой знае колко много, но пък важното е, че успявам. Нямаше изобщо да се изнеса, ако не можех сама да си плащам сметките. Делим наема с приятелката ми. Гледам да не си купувам много неща за вкъщи, нямам нужда от много мебели – имам единствено легло, етажерка за книги, за да не стоят на земята и шкаф за дрехи… В квартирата имаме телевизор, който  работи с по-специална технология – трябва да му пъхнеш една вилица, за да хваща програмите. Установила съм обаче, че ние така или иначе не гледаме особено телевизия. Имаме и лаптоп в стаята на моята приятелка, но го ползвам,  ако трябва спешно да си проверя нещо. Това е основният плюс на квартирата –  като се прибера там, няма какво да ме разсейва”, разказва Гергана.

Тя не пие и не пуши, не обича излизанията с големи компании… „Никога не съм имала „компания”, не ми е и липсвала. Имам приятелката ми, имам сестра ми. Имам и много познати, но нямам кръг от хора, с които постоянно да се виждам, разказва тя. Винаги съм била такава. Имам периоди, в които се отдръпвам и не съм контактна. За мен не можеш да кажеш „тя е душата на компанията”. Сега обаче не го правя умишлено, просто имам работа”, допълва Гергана.

Режисьорът Светослав Овчаров и Гергана Плетньова по време на снимки. Снимка: личен архив

„Всички от класа ми, които са не по-малко единаци от мен, са талантливи точно колкото мен.  А аз съм единственият човек от групата ни, който вече се е снимал в киното и по някакъв начин си проправя път за по-нататък. И това ми коства много. Те разбира се, не са такъв тип хора, които ще ми казват в очите как се чувстват, или ще обсъждат гласно мислите си, но се усеща някакъв вид раздразнение от тяхна страна и не трябва да си кой знае колко интелигентен, за да го разбереш.”  И Гергана вече знае, че ако я изберат да участва в някакъв проект, първо би споделила новината с някой от утвърдените актьорски имена. „Хората, които най-искрено ми се радват, когато ми се случи нещо професионално, се оказват точно те. Вероятно защото хора като тях могат да погледнат по-дистанцирано, да ме поздравят искрено, да ме подкрепят и да ми дадат съвет”, споделя тя.

Може би точно с тази нейна гледна точка се обяснява спокойното й приемане на противоречивите оценки по адрес на филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. „Хората които уважавам и харесвам професионално го харесаха. За мен това беше важното, разказва главната героиня. Важно е кой ти казва, че не харесва това, което правиш, продължава Гергана. Е, понякога приемам и доста лично коментарите. Самокритичната съм до крайност в конкретни неща. Неполезно самокритична. Например, харесвам какво  съм направила в „Хемингуей”, но има определени места, които болезнено не понасям. Ето затова обичам повече театъра – там винаги можеш на следващото представление да поправиш някоя грешка от предишното.”

За Гергана единствената мисъл след първия й филм не е била дали някой може да я разпознае на улицата, а че иска да снима още и още. Безкрайно щастлива са я направили срещите й с Иван Бърнев, когото много цени и чувства особено близък, както и Руси Чанев. „Само мога да се радвам, че работя с професионални актьори в киното”, споделя Гергана.

По време на снимките тя среща и любимия си човек, а любовта й я държи вече трета година. „Винаги, когато ми се случи нещо тъжно в личния живот, ми се обаждат за работа – за кастинг, филм… Когато едното тръгне надолу, другото тръгва нагоре”, казва тя. Макар Гергана да живее с приятелката си от училище, тя няма нищо против да живее и с човека, с когото е, макар досега никога да не го е правила. Вероятно заради репликите в личните отношения, които я карат да се чувства ужасно – „има време” и „нека не избързваме” и които тя първа изрича от страх да не ги чуе за себе си.

„Някой ден искам да имам деца, но съм далеч от представата, че ще имам идилично семейство, споделя Гергана. Даже все си мисля, че накрая сама ще си ги гледам. Особено ако продължавам да се занимавам с тази професия, идилия със сигурност няма да има и ще бъде доста напрегнато. Но дори това не пречи, ако човек има желанието.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.