Русия се спасява от рецесията в ядрената енергетика

Руският министър-председател Владимир Путин (вторият отляво) слуша Сергей Кириенко, началник на „Росатом“, на посещение в завод, произвеждащ оборудване за ядрената енергетика в Подолск. Снимка: Ройтерс

Глобалната рецесия, в чиито ход цените на нефта спаднаха от рекордните 147,27 долара за барел през юли 2008 година до днешните 50 долара, нанесе тежък удар по водещите износители на енергоносители. В Русия, която заема второ място в света по добив на нефт, това не доведе до намаление на добивите. На 16 април руското министерство на енергетиката заяви, че не очаква спад в нивото на добивите на нефт през 2009 година в сравнение с нивото от миналата година от 9 735 милиона барела на ден. За да не намаляват приходите в държавния бюджет от износа на нефт Русия обяви, че ще разшири значително атомния енергиен сектор и ще увеличи двойно електроенергията, произвеждана от АЕЦ. Как правителството подкрепя тази идея, пише агенция „Юнайтед прес интеренешънъл”.

Падането на цените на нефта внесе паника в руската икономика, където до началото на рецесията от миналата година, десет години след финансовата криза от 1998 година, продължаваше устойчивият ръст от 7 процента на година. При добиви от 9,7 млн барела на ден на вътрешния пазар отиваха около 2,7 млн. барела, а около 7 милиона бяха свободни за износ. Дори при намалението на световните цени приходите от износ на нефт и газ съставляват значителна част от приходите в бюджета; съответно, за да освобождава по-голямата част от въглеводородите за външния пазар, Русия се стреми да удовлетвори бъдещите си потребности от енергия като развива програмата си за ядрена енергетика.

В момента в Руската федерация работят десет атомни електроцентрали с 31 енергоблока, които осигуряват 16 процента от потребностите на страната от енергия. С изключение на АЕЦ „Билибино“ в Източен Сибир всички останали са разположени в европейската част на Русия. Министър-председателят Владимир Путин настоява за значително разширение на атомния енергиен сектор. Ако проектът се осъществи обемът електроенергия, произвеждана от АЕЦ, ще се увеличи почти двойно.

На съвещанието по въпросите за развитието на атомната енергетика, проведено на 15 април в Калиниската АЕЦ в град Удомля на около 120 мили североизточно от Москва с участието на Сергей Кириенко, началникът на Федералната агенция за атомна енергия на Русия „Росатом“, Путин решително заяви: „Необходими са ни амбициозни, но напълно реалистични задачи. През 2030 година атомната енергия трябва да съставлява 25-20 процента от общия обем електроенергия. Днес тя съставлява 16 процента. Отчитайки настоящата ситуация, реализацията на тези планове ще изисква особено внимание. Каквото и да се случи ние сме длъжни да изпълним задачата, за която говоря.”

Парадоксално, призивът на Путин за увеличение на производството на ядрена енергия прозвуча на фона на понижаващото се вътрешно търсене. Руснаците, както и жителите на другите държави, преживяващи депресия, намаляват потреблението на електроенергия. По данни на руското министерство на енергетиката до края на годината търсенето на електричество може да спадне с четири процента. Въпреки това Путин счита, че спадът е временен: „Според прогнозите на експертите през 2012 година ще има възход на темповете на ръста на електропотреблението от преди кризата – т.е. около 3 на сто на година. Мисля, че още през 2010 година ситуацията ще се промени, а потребността от енергоресурси отново ще започне да се увеличава.”

Путин е готов да подкрепи амбициите на правителството с финансови средства. Той каза на Кириенко, че администрацията му поддържа исканията на държавната атомна корпорация за допълнителни инвестиции в обем от 50 милиарда рубли (1,47 милиарда долара). В момента инвестиционната програма на „Росатом” възлиза на 164 милиарда рубли (4,83 милиарда долара), като половината от тези средства (73,3 милиарда) ще постъпят директно от федералния бюджет, а 26 милиарда рубли (766 милиона долара) – под формата на кредити.

Но въпреки щедростта на Путин „Росатом” преживява финансови трудности, а Кириенко се обърна към министър-председателя с молба да му разреши да емитира облигации: „Нужна ни е възможност за инфраструктурни облигации. Подготвихме съответните предложения, но трябва решение (на правителството).”

В напълно капиталистически дух Кириенко се оплака от руските банки: „Основният въпрос е лихвата по кредитите. Това е много важно за отрасъла. В момента в резултат от преговорите с банките най-ниската лихва е от порядъка на 16 процента на година. Да се строят атомни централи при 16 процента е невъзможно. 10 процента са пределът.”

Накрая, демонстрирайки умението си да се пазари, шефът на „Росатом” призова Путин да съдейства за най-бързо приемане на федерална програма за развитие на нови ядрени технологии, чиято цел е създаването на реактори от четвърто поколение: „Програмата е готова, съгласувана е с всички, а в най-близко време министерството на икономическото развитие ще докладва за нея на правителството.”

Явно на съвещанието не беше засегната една тема, която определя отношението към ядрената програма на Русия както на „Росатом”, така и на правителството. Става дума за това, че тази програма е източник на приходи от чужбина, тъй като страните, планиращи да развиват атомната енергетика, разчитат на помощта на Москва. В 30 държави по света се използват 439 ядрени реактори за генериране на електричество, които покриват 16 процента от световното производство на електроенергия. Още 11 държави строят обекти в атомния отрасъл. Русия иска да излезе на този пазар. Участието й в създаването на иранския реактор в Бушер е най-известният пример на руската атомна дипломация. Тя обаче участва в атомни проекти по цял свят – от строителството на първата турска АЕЦ в Акую на бреговете на Средиземно море до Нигерия. Но основната потенциална печалба си остава Китай – свръхдържава, която граничи с Русия.

Най-старата от китайските атомни електроцентрали „Циншан-1” беше пусната в експлоатация едва през 1991 година. И докато вниманието на Запада е фокусирано върху повишаващото се влияние на Китай на глобалния енергиен пазар, Пекин вече обяви плановете си да похарчи 50 милиарда долара за строителство на 32 нови АЕЦ до 2020 година. Участието на „Росатом” в този проект би му донесло много повече приходи отколкото емитирането на облигации в условията на рекорден спад на котировките на акциите за последните няколко десетилетия.

Каквито и да са амбициите на Путин, твърде ироничен е фактът, че Русия и Иран, които заемат съответно второ и трето място в света по износ на нефт, реализират програми в областта на атомната енергетика в момента, когато спадът на цените на нефта в условията на глобална рецесия охлади ентусиазма на онези, които миналата година, когато цените достигнаха рекордни нива, които се бореха за атомната енергия. Атомната енергетика се характеризира с високи капиталови загуби и ниски променливи разходи, докато при електроцентралите на нефт и газ е точно обратното. Професор Ърнест Мониз от Масачузетския технологичен институт, един от авторите на проведеното през 2003 година изследване „Бъдещето на атомната енергия”, констатирал, че електроенергията, която се произвежда от АЕЦ, струва около 60 пъти по-скъпо, отколкото електроенергията, генерирана от обикновените електростанции на газ и на въглища. Няколко години по-късно той заяви, че в условията на настоящия пазар няма причини за съществена промяна на съотношението на цените, установени в изследването.

Ако изводите на Мониз са верни, то Кириенко ще трябва да пусне на препълнения пазар много повече облигации. Между другото, миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите на Русия Алексей Кудрин съобщи, че през 2010 година Русия може да прибегне към чужди кредити. Още по-лошо, на 14 април Кудрин заяви на разширено заседание на министерство на финансите: „През 2010 година ще трябва да преразгледаме бюджета като отчетем прогнозирано намаление на доходите за 2010 година с повече от 30 на сто в сравнение с планираното за тази година”. Това означава съкращаване на разходите на федералния бюджет от 10,3 трилиона рубли (303,5 милиарда долара) до 9 трилиона рубли (265,1 млрд. долара).

Нестабилността ще остане докато, вече в условията на глобална рецесия, приходите от експорта на енергоресурси продължават да съставляват основна част от бюджетните приходи на Русия. Независимо от големите разминавания в оценките и Международният валутен фонд, и Световната банка считат, че въглеводородите носят над 60 процента от приходите от износ на руското правителство.
В подобна неблагоприятна атмосфера ядрената енергетика изглежда непозволен разкош, а не технологичен триумф на атомните реактори от четвърто поколение.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.