СофияПловдивВарнаБургасРусе

Спасителният избор на България – „Набуко“ с предимство пред „Южен поток“

Кой как драпа за газа

Инсталация на газопровода „Северен поток“. Снимка: Ройтерс

Поведението на България към проекта „Южен поток“ трябва да бъде неутрално, а към „Набуко“ много активно и положително, заяви за e-vestnik Валентин Кънев, изпълнителен директор на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация.

Има положителна новина – тия дни в Прага ще се подпише многостранно споразумение за строителството на газопровода “Набуко”. Природен газ ще бъде осигурен от Азербейджан и Туркменистан. В досегашната обвързаност на Туркменистан с Русия има промяна (виж по-долу подробности).

Кънев и други експерти разискваха перспективите пред България на енергийния бизнес форум, съпътстващ двудневната енергийна среща на високо равнище “Природен газ за Европа“, която се провежда под егидата на президента Георги Първанов в София. Причината България да предпочете „Набуко“ според Кънев е проста – по едната тръба “Газпром” ще доставя на Европа руски или купен от Москва и препродаван от нея природен газ, а по другата в същата посока ще се транспортира синьо гориво от Азербейджан, Туркменистан, Иран. Доставчиците на газа, който ще тече по газопровода “Набуко” ще бъдат различни от традиционния и единствен до момента за България – “Газпром”.

Валентин Кънев, изпълнителен директор на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация, показва табло с платформа за сондажи за нефт и газ в Черно море. Снимка: авторката

След последната газова криза през зимата, когато Русия спря едностранно газа, който идва по тръбата през Украйна (по нея се транспортира 80% от руския газ за Европа), засегнатите държави  трескаво търсят изход от несигурността на доставките от Русия и как те да бъдат разнообразени (диверсифицирани) по пътища и източници.

Три международни прояви в рамките на 10 дни обсъждат болната за Европа темата за източници и сигурност на доставки на природен газ за Европа –  в столицата на Туркменистан Ашхабат, в София и в Прага.
Разнообразяването на източниците на природен газ, а не на пътищата (газопроводите) от един източник гарантира сигурност на доставките, подчертава Кънев. Защото пътищата на доставка са важни за доставчика, а източниците – за пазара и за потребителите. Като част от пазара на Европейската общност, България е  консуматор на газ и за нас е по-важно да има диверсификация на източниците на доставка, казва шефът на петролно газовата асоциация. Според него държавите потребители  на  природен газ са динамичната и по-силно влияещата страна в пазара.

Затова за България е по-важно е да се диверсифицират източниците, а не само пътищата за доставка на природен газ.

Когато се говори за разнообразяване на пътищата на газа към Европа, Москва в момента разбира заобикаляне на Украйна. Това целят проектите за газопроводите „Южен поток“ – през Черно море и България към Централна и Южна Европа, и „Северен поток“ – през Балтийско море пак до централно европейските държави.

Какви възможности за разнообразяване източниците на газ имат Европа и България, които още не са използвали достатъчно?

Центрата на „Газпром“ в Москва. Снимка: Ройтерс

В Европа все по-широко се говори за допълнителни източници на втечнен газ – от Африка. И в момента има внос на такъв газ от там, но изграждането на терминали вероятно ще се развива  с по-голяма динамика в бъдеще, прогнозира Кънев. Европа би могла да доставя газ и от Нигерия. Има проект за газопровод, който да свърже Нигерия с Испания. Това е нова схема, която досега не е била обсъждана.

Освен за доставките от Изток – проектът за газопровода “Набуко”, по който ще се транспортира газ от Иран, Ирак, Азербайджан, Тюркменистан, Близкия изток, в последно време се обсъжда реализацията на нетрадиционни залежи на газ.
Унгария има такива големи запаси, в така наречената макро депресия. Но добивът от тях е ефективен, когато  цената на газа е висока, защото се използват  технологии за т. н. бързо сондиране с плътна мрежа от сондажи.
Другата възможност, към която се гледа с надежда, са проектите за проучване за нефт и газ в най-дълбоките части на Черно море, които достигат до 2 000 метра. Използва се свръхмодерна и много скъпа технология за търсене на газ, но и перспективите за открития са големи. В проучванията в турските дълбоки води на Черно море освен турската петролна корпорация, са ангажирани най-голямата американска „Ексън Мобайл“ и бразилската „ПетроБраз“.

Българският президент Георги Първанов върви с руския си колега Владимир Путин в президентството в София. Двете страни подписаха споразумение за изграждане на газопровода “Южен поток”, който ще бетонира газовите доставки на Русия за Европа. Снимка: Ройтерс

Двете компании, заедно с ОМВ и румънската петролна компания „Петрон“, ще направят подобни сондажи и в румънските води, макар и на не толкова голяма дълбочина. В българската дълбоководна част също има перспективни зони. ОМВ в продължение на 5 години правиха изследвания и са отбелязани обекти за сондаж в дълбоките води на българското Черно море, казва Кънев. Големи надежди има и за украинските дълбоки води в Черно море.

Има ли Газпром, Русия, достатъчно газ за планираните от нея нови газопроводи към Европа и Азия?

Русия не черпи и не разработва само своите запаси, а се обръща и към други държави с богати и перспективни залежи. “Газпром” притежава 57 меморандума за сътрудничество с компании по цял свят, според източник от Кремъл, цитиран в медиите. За да поддържа голям добив, Русия има нужда от големи инвестиции и в момента й е по-изгодно да използва своите позиции, за да изкупува и препродава газ (виж тук още по темата), вместо да влага средства в скъпи съоръжения, за да разработи находища.

Турция, която е основен участник в проекта „Набуко“, също се стреми да използва максимално положението, че се намира в близост до новите газови находища в Азербайджан и настоява да изкупи по-големи количества газ на преференциални цени, които след това да препродава.

Русия  иска да купува азербейджански газ със същата цел. В Азербейджан има световни и европейски компании, които са склонни да препродават газ. Но тяхното становище е: част от добива да се препродава, но да има и част, която да се търгува от собственика на залежите и да се транзитира за Европа.
Продавачът ще се насочи натам, където транзитът е по-сигурен и където може да продаде суровината по-изгодно, тоест по-скъпо.
Турция е по-близо до тази концепция, отколкото Русия, защото Москва поне засега няма да отстъпи от позицията да препродава суровината. Газпром ще изкупува природен газ от собствениците на газови находища, както прави в момента, и след това ще го продава на Европа, коментира Валентин Кънев.

Анкара е наясно, че не може да процедира по същия начин с целите количества газ от Азербейджан, които ще потекат по тръбата “Набуко”. В момента спорът е каква част да купува на преференциална цена и да препродава и каква част да се транзитира. В Азербейджан са заинтересовани да не продават всички добивани количества от своя газ на преференциална цена.

Газоизмервателната станция близо до границата между Украйна и Полша край полския град Дроздовичи. Снимка: Ройтерс

Време е да се прекрати газовият покер с “Набуко”, заяви представителят на германската компания RWE, която последна се включи в  европейския проект. Според него проблемът с Турция е административен и ще бъде решен.  Германската компания RWE, която участва в “Набуко”, вече е сключила предварителен договор с най-големия износител на природен газ в момента – Туркменистан. Още повече, че Ашхабат прекрати доставките си в Русия след авария по транзитния газопровод, за която Москва не поема отговорност.

Руските медии обаче определят като временно заиграване с Европа новината, че Брюксел е подписал споразумение за енергийно сътрудничество на ЕС с Туркмения и ще открива представителство в нейната столица. На енергиен форум в Ашхабат туркменският президент Бердимухамедов е заявил, че “въпросът за суверенното право на избор за маршрутите на енергийните доставки е свързан с формирането на техните цени. Той посочва като единствено правилна схема за формиране цените на природния газ, преките договорености между продавача и купувача. Логично е страната производител да определя цената, основавайки се на себестойността на добива на газ”, твърди президентът.

В началото на април по време на разговорите за енергийна сигурност на Съвета на НАТО и Русия Сергей Марков, външнополитически съветник в московското правителство, заяви, че приеманият за приоритетен за ЕС газов проект „Набуко „за пренос на газ от Каспийския регион за Западна Европа няма никакъв шанс пред руския проект „Южен поток“. „Искаме да повишим цените на газа. Затова ние – Русия, Туркменистан, Узбекистан и Казахстан – сме заинтересовани да построим Южен поток“, казал той. А председателят на комитета по международни въпроси в руската Държавна дума Константин Косачов изразил съмнения, че газопроводът, който се подкрепя от ЕС ще събере достатъчно природен газ, за да напълни тръбата до Европа.

20 дни по-късно на енергийния бизнес форум в София голямата новина е, че на 8 май в Прага ще се подпише многостранното споразумение за строителството на газопровода “Набуко”. Природният газ за тръбата ще бъде осигурен преди всичко от Азербейджан и Туркменистан. Има промяна в политиката на Туркменистан и едностранното му обвързване с Русия вече се счита за минало. Туркменистан ще осигури голяма част от своите доставки за ЕС, друга част от тях ще бъдат за Китай и разбира се ще има доставки и за Русия. Туркменистан е приел да се разработват нови находища в страната и то с участие на европейски и американски капитали.

Не остана никакво съмнение, че Газпром , както и Русия втвърдяват тона си спрямо България. Руският премиер Владимир Путин, който бе определян като очакваната “звезда” на форума не дойде да подпише споразумението за изграждане на газопровода “Южен поток”. Разбра се, че премиерът Сергей Станишев ще подпише рамковото споразумение за сътрудничество по изграждане на “Южен поток”, в което не са заложени всички параметри и взаимни обвързаности, както стана с проекта “АЕЦ Белене”, чийто главен изпълнител е руската компания “Атомстройекспорт”.

Причината е, че Русия имаше силни претенции голяма част от магистралната газопреносна мрежа на България да бъде използвана директно за „Южен поток“. България в момента притежава 100% от транзитните тръби през нейната територия. Ако те станат собственост на компанията “Южен поток”, това би означавало 50% от транзитната мрежа да стане руска. Това е недопустимо и е невъзможно такова действие да получи санкцията на Народното събрание, което принуждава българското правителство да отказва за момента да обсъжда подобен вариант.

“Газпром” може да не подпише следващия договор за доставка на природен газ за България с “Булгаргаз”, а директно с компаниите търговци и потребители на горивото, защото, докато изтече сегашния договор през 2012 г., новият ще се сключва по правилата на европейското законодателство, заяви  представителят на руския газов гигант Станислав Циганков. Ако българските колеги считат, че сегашния договор има някакви несъвършенства и имат някакви специални предложения, сме готови да ги обсъдим и те да бъдат отстранени в новия. Ако някоя от страните не е изпълнила свои ангажименти по договореностите, има арбитраж, отсече Циганков.

“Газпром” трябва да разбере, че с всеки изминат месец и година, неговото влияние върху Европа и върху България включително, ще намалява, коментира Иван Иванов, депутат от ДСБ и член на енергийната комисия. България ще има ново дясноцентриско управление, което ще преразгледа нашите обвързаности в енергетиката с Русия, а Европейската комисия силно насърчава и в рамките на следващите две години ще завърши изцяло така наречените интерконекторни газови връзки на всичките 27 страни, членки  на ЕС. Така още преди да бъде построен “Набуко”, България ще получава природен газ включително от Норвегия, съобщи Иван Иванов уверенията, които получил от еврокомисаря по енергетика Андрис Пиелбалгс по време на срещата си с него в Брюксел.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.