СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как АЕЦ „Белене” от „европейски“ стана руски проект и ще струва 8 млрд. евро

Токът ще бъде скъп и държавата гарантирано ще го изкупува. Де е Киро на кирия?

Кранове демонтират съоръжения от стария строеж на АЕЦ „Белене“. Снимка: Булфото

Помни ли някой думите на бившия министър Румен Овчаров, че АЕЦ „Белене“ е европейски проект? Щели да участват френски, немски и др. западни фирми. Нямало да го финансира държавата.

Какво стана? От проекта „Белене“ се оттеглиха „Газ дьо Франс Сюез“ (GDF Suez) и белгийското му подразделение „Електрабел“, което трябваше да влезе в съдружие с немската RWE, която пък е съдружник на държавната НЕК в бъдещата централа. Проектът полека-лека стана съвсем руски.

Любопитно е как ни лъгаха през всичките тези години – и за проекта, и за стойността му, и за цената на тока, и за финансирането?
Ето хронологията на лъжите:
На 6 април 2002 година Симеон Сакскобургготски се закани правителството да възобнови строежа на АЕЦ „Белене“. Това стана при учредяването на партия НДСВ. България бе поела ангажимент пред Европейския съюз да закрие малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. Ядреното лоби плашеше хората чрез медиите, че ще има режим на тока. В това време НЕК изнасяше милиарди киловатчаси електричество за целия Балкански регион. Отделно много енергийни мощности бездействаха като „студен резерв“. Част от тях не са „претопляни“ и до днес. Минаха 2 години след извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Режим на тока няма. Няма и да има. Но АЕЦ „Белене“ ще се строи.

Официалните говорители изтъкват, че проектът се развива по график. Нямало закъснение. В това време проектът за АЕЦ „Белене“ мутира в технически, финансов и икономически план.

През 2002 – 2003 година се говореше, че ще има конкурс за изграждането на централата, в който ще се състезават технологичните предложения на най-големите ядрени компании в света. Постепенно (включително чрез компромати срещу канадската компания AECL), техническите предложения на западните компании бяха отхвърлени.

Румен Овчаров, бивш министър на икономиката и енергетиката. Снимка: Булфото

Проектната компания под шапката на НЕК, създадена да управлява проекта за АЕЦ „Белене”, премина към пряко договаряне с консорциуми, в които водещите компании бяха руска и полуруска (съответно „Атомстройекспорт” и „Шкода ядрено машиностроене”). И двете предлагаха руски технологии.

Как бяха прецакани западните компании

Първоначално проектът беше за изграждане на един реактор на площадката в Белене с мощност 1000 мегавата. Получиха се 7 технологични предложения от 5 компании. Освен реактори на „Шкода” и „Атомстройекспрот” (руски), се предлагаха реактори на американската „Уестингхаус”, френската „Фраматом” и канадската AECL. От НЕК казаха, че най-добри са технологичните предложения на първите 2 фирми, защото те предлагат да достроят съществуващия реактор, който е по руска технология. Така щяло да излезе най-изгодно и токът да е най-евтин. По тази причина (че ще се доизгражда стар руски реактор, защото е по-изгодно), предложенията на западните компании бяха отхвърлени още на предварителния етап.

През 2005 година в министерския съвет беше внесено предложение в АЕЦ „Белене” да се изграждат 2 мощности от по 1000 мегавата, вместо една, както се предвиждаше в началото. Мотивите за „удвояването” на проекта бяха, че ще има недостиг на ток в региона и в България след спирането на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, трябвало да сме енергиен център на Балканите и т. н. Днес се вижда, че тези аргументи са били несъстоятелни, сега АЕЦ „Козлодуй“ произвежда толкова ток, колкото преди, че дори повече. Но проектът „Белене“ продължава „да се развива по график” и дори финансовата криза не може да го спре. Държавата отпусна 300 млн. лв. за проекта. Но как бе избран руски строител на централата?
До избора на руската държавна компания „Атомстройекспорт” се стигна след „съревнование” с чешки консорциум, воден от „Шкода ядрено машиностроене”. Оказа се, че руската „Газпромбанк” е главен акционер и в двете компании – и в „Атомстройекспорт“, и в „Шкода ядрено машиностроене“, за което писаха вестниците „Дневник“ и „Капитал“. След като се разбра за гафа, „Газпромбанк” намали акционерното си участие в „Шкода ядрено машиностроене” под 50%.

„Първият вариант и на руския, и на чешкия кандидат предвижда построяване на два енергийни блока тип ВВЕР 1000 с използване на съществуващото оборудване и строителни конструкции на площадката на централата. Във втория вариант руската компания предлага изграждане на два нови енергоблока с възможност за построяване на още два”, гласят новините от 2006 година.

Еколози протестират пред банка „Париба“ в София срещу финансирането на АЕЦ „Белене“. Снимка: Булфото

По време на „преговорите” тогавашният енергиен министър Румен Овчаров изрази недоволство, че цената за доизграждането на АЕЦ „Белене” в офертите на „Атомстройекспорт“ и „Шкода“ била близка до цената на новото строителство. Тогава „Атомстройекспорт” направи „неустоимо” предложение на България – да изкупи съществуващото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене” и да изгради два изцяло нови реактора.

От българска страна предложението на „Атомстройекспорт” не беше представено като опит за прецакване на най-големите западни компании в ядрената енергетика (чиито технологии бяха пренебрегнати, защото дострояването било по-изгодно), а като огромен успех– руснаците ще ни изкупят вторичните суровини и ще ни построят нови реактори – колко са великодушни, какви сме късметлии…

През октомври 2006 година НЕК официално обяви, че „Атомстройекспорт” е избрана за изпълнител на два (нови) 1000 мегаватови блока на площадката в Белене.

Финансовите мутации на проекта и цената на тока

Финансовите аспекти на проекта АЕЦ „Белене” претърпяха още по-големи метаморфози. Първо се говореше, че централата ще се строи със заеми без държавни гаранции. Ето какво каза проф. Атанас Тасев, член на консултативния съвет за АЕЦ „Белене”, през март 2004 година във вестник Пари: „Фирми, кандидати да изградят заместваща мощност в АЕЦ „Белене”, предложиха да осигурят средства за проекта, без да им се издава държавна гаранция.”

Ръководителят на групата за управление на проекта Красимир Николов правеше оптимистични прогнози за цената на тока: „Цената на тока през първите 10 години от експлоатацията на централата може да падне до 2.5 евроцента/кВтч, а след десетата година – до 2 евроцента”.

Още много енергийни експерти от това време се изказаха, че проектът е конкурентен и банките ще се избият да го финансират, така че няма да има нужда от държавни гаранции.

През април 2005 година министър на енергетиката е Мирослав Селвлиевски. Той разкри колко ще струва изграждането на АЕЦ „Белене”: „По изчисления на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси средствата за изграждането на двата реактора на АЕЦ „Белене“ са в размер на 2.5-2.6 млрд. евро. Те обаче не могат да бъдат осигурени наведнъж, а ще се набавят от продажбата на електроенергия”.

На 15 август 2006 година руската компания „Атомстройекспорт” обявява, че изграждането на два ядрени реактора от ново поколение в АЕЦ „Белене“ ще струва под 4 млрд. евро. По-късно става ясно, че са имали предвид 3,8 млрд. евро – с около милиард и нещо евро повече от прогнозата на Севлиевски.

Цената на киловатчас електроенергия от бъдещата централа също варира през годините. Вместо да потвърдят думите на Красимир Николов от НЕК за цена от 2.5 евроцента на киловатчас, от НЕК казват през 2005 година, че токът ще струва 3,6-3,7 евроцента за киловатчас.

Работници демонтират съоръжения от стария строеж на АЕЦ „Белене“. Снимка: Булфото

„Причината за тази сравнително висока цена е необходимостта от над 60% външно финансиране на проекта“, обяснява Анатоли Белчев, директор „Корпоративни финанси“ на консултанта по финансовата част „Делойт България“ пред вестник „Сега“ (8 ноември 2005 година). „Това са заеми, които трябва да се връщат. Другият начин е държавата да държи 100% от новата АЕЦ или пък да даде финансова гаранция за целия проект.

„Не се предвижда собственикът на новата централа да сключи дългосрочен договор за изкупуване на тока от НЕК“, приглася му тогавашният енергиен министър Мирослав Севлиевски. „Ако това се случи, високата себестойност веднага ще се отрази на крайната цена на тока”.

Тоест, по-високата цена на тока е по две причини – няма да има дългосрочен договор за изкупуването му от страна на НЕК (ще се продава на свободния пазар), и няма да има държавни гаранции за инвеститора, който ще го финансира. Така са обещавали през 2005 година.

Доскоро беше изключена и опцията проектът да се финансира от руски банки. Френската „БНП-Париба“, която беше избрана от НЕК да структурира финансирането на АЕЦ „Белене” обаче, не успява да намери пари за проекта, заради финансовата криза. Банките, с които е водила преговори, отказват. Самата „БНП-Париба” също не иска повече да кредитира АЕЦ „Белене”, след като отпусна заем от 250 млн. евро за структуриране на проекта.

Държавата покани в „АЕЦ „Белене“ да се включи като инвеститор RWE, голяма германска енергийна компания, която ще притежава 49% от бъдещото дружество. Останалите 51% ги притежава Националната електрическа компания (НЕК).

Немският съакционер обаче също е затруднен да извади обещаните средства. В този критичен момент руският министър на енергетиката Сергей Шматко (който преди да стане министър, беше президент на „Атомстройекспорт”) каза, че Русия е готова да отпусне заем за изграждането на АЕЦ „Белене” още тази година, обаче трябвало да е държавно гарантиран.

Без да се замисля, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров изпрати до Русия искане за предоставянето на експортен заем от 3.8 млрд. евро за строителството на АЕЦ „Белене”. Съдружникът RWE, също бил склонен да вземе пари от Русия за проекта, затова министърът иска 3.8 млрд. евро, които НЕК и RWE да изплатят с лихвите на руската държава.
В резултат една руска компания ще построи по руски проект ядрена централа, която ще работи с руско ядрено гориво, но ще произвежда скъп български ток, с който ще се изплати руският заем, плюс лихвите. Кой ще плаща тока? Разбира се – от джоба на данъкоплатеца.

На всичкото отгоре НЕК предлага 15-годишен договор за изкупуване на този ток на бъдещия си съакционер RWE. Така германската компания няма да изпита затруднения да плаща своята част от заема. НЕК гарантирано ще купува тока от АЕЦ „Белене”, дори и никой на свободния пазар да не го иска и да няма нужда от него. Ако трябва, НЕК ще фалира, но ще изкупува тока. А по коя цена? Дали по 3.5-3.6 евроцента – цена, която беше предвидена да е за свободния пазар и за проект без държавни гаранции? Или по някаква друга цена, която още не ни е известна, – никой не казва.

С тези трансформации, накрая (по изчисления на вестник Капитал) проектът ще излезе на България 8 милиарда евро. Според Богомил Манчев, управител на Джи Си Ар (фирмата подизпълнител на архитект-инженера на проекта – „Парсънс“), без държавни гаранции щял да излезе даже 9 милиарда евро…

Виж още – „АЕЦ „Белене“ като магистрала „Тракия“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.