СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще сложи ли кризата край на ерата Тачър?

Бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър маха на журналисти пред дома си в Лондон. Снимка: Ройтерс

„Британският народ се отказа от социализма. 30-годишният експеримент очевидно се провали и те са готови да опитат нещо друго.“ Така размишляваше Маргарет Тачър в навечерието на първата си изборна победа на 3 май 1979 година. Но с приближаването на 30-годишнината от идването на Желязната лейди на Даунинг стрийт много британци стигат до извода, че още един 30-годишен експеримент очевидно се е провалил. Този път става въпрос за експеримента с „тачъризма“.

Приключването на ерата Тачър е събитие от глобално значение. Много от политическите курсове, възприети за първи път от нейното правителство във Великобритания, бяха копирани в останалата част на света: приватизация, дерегулация, данъчни намаления, премахване на контрола върху дейността на борсите, атака към властта на синдикатите, натрупване на богатство, а не преразпределянето му. Тачър дойде на власт 18 месеца преди Роналд Рейгън и двамата бързо се впуснаха в идеологическа любовна афера. Но истинският триумф дойде, когато идеите на Тачър започнаха да намират почва в невероятни и негостоприемни среди като Съветския съюз и Франция.

В началото на 80-те години, когато Тачър постави началото на приватизацията, Франция при президента Франсоа Митеран извърши почти пълна национализация на банки и индустриални конгломерати. Но докато Тачър решително продължаваше с идеите си за свободния пазар като повсеместно прокламираше, че „лейди не се отказва“, през 1982 г. Митеран беше принуден да направи обратен завой. В края на мандата си той също беше приватизатор.

В края на ерата Тачър реформите на свободния пазар вече се прилагаха в Китай, Източна Европа, Индия и Съветския съюз. На последната й визита като премиер в Русия при Михаил Горчабов, Тачър сухо отбеляза, че новият кмет на Москва изглежда е последовател на нейния икономически гуру Милтън Фридмън. Двама от най-близките й съветници публикуваха книга със смелото заглавие „Да приватизираш света“. Самата тя ликуваше: „Хората вече не се страхуват да хванат британската болест. Те се редят на опашка, за да се сдобият с новия британски цяр“.

Но почти 20 години, след като Тачър напусна Даунинг стрийт, британската икономика отново е затънала в проблеми. Почти всичко, срещу което Тачър се обяви – национализация, повишаване на данъците, кейнсианската икономика – отново излиза на мода. Великобритания започна да обръща гръб на характерните политики и постижения от годините на Тачър. Ентусиазирано посрещнатото й решение да намали тавана на данъците на 40 процента беше отменено. Миналата седмица беше обявен таван от 50 процента, а сондажи сочат, че промяната е много популярна. Великобритания на практика национализира големите банки, както някога направиха французите при Митеран.

Нито една реформа не улови духа на ерата Тачър по-пълно от „големия взрив“ на финансовата дерегулация от 1986 г., който подготви почвата за неумолимия възход на лондонското Сити. Но Ситито сега е в немилост и се втурна да въвежда наново регулаторни мерки в сферата на финансовите услуги. Тачър някога обяви, че „не може повече да се печатат пари“. Но печатниците отново работят, само че тези дни това се нарича „количествено облекчение“. Тъй като има лекарска забрана да прави публични изявления, лейди Тачър не може да защити наследството си или да инструктира последователите си, чийто брой намаля.

Тачъризмът е демоде и в международен план. Когато Никола Саркози беше избран за президент на Франция през 2007 година, той тихо подкрепи идеята, че е френската версия на Тачър. Но днес Саркози обича да бъде сниман с издание на „Капитала“ в ръка. Тачър благоговееше пред свободното предприемачество на САЩ, но новият американски президент изглежда странно запленен от европейската социална система.

Вероятно най-пагубно за „тачъризма“ е, че той загуби моралното си основание за съществуване. Някога Желязната лейди заяви малко зловещо: „Икономиката е методът. Целта е да се промени душата.“ Тя имаше предвид, че британците трябва да преоткрият традиционни ценности като усилената работа и пестеливостта. Беше дошъл краят на обществото „нещо срещу нищо“. Но идеята, че ерата Тачър е затвърдила връзката между чистите усилия и справедливото възнаграждение беше успешно разрушена от гледката на банкери, докарващи институциите си до фалит, а в същото време получаващи бонуси от милиони лири и щедри пенсии. Същият проблем сполетя и международните версии на тачъризма. Приватизацията в Русия дегенерира в морално съмнително разграбване на авоари от страна на новата класа олигарси. Възмущението от размера на директорските заплати от години набира сила в САЩ.

И така, дали ерата Тачър наистина е приключила? Икономическите катаклизми и политически обрати през последните месеци предполагат, че това най-вероятно е така. И все пак има място за съмнение. Когато Тачър дойде на власт, тя и съветниците й от години бяха обмисляли политиката и идеите, които възнамеряваха да преследват. За сравнение, днешните политически лидери се борят с икономическата криза с каквото им попадне. Решенията да се национализират британските банки и да се печатат пари бяха спешни мерки, а не продукт на внимателно обмислена идеология или политическа програма.

Една от най-известните фрази на Тачър беше: „Няма никаква алтернатива“. И досега нито една видна политическа фигура във Великобритания или западния свят не е съобщила за подходяща алтернатива на принципите на свободния пазар, наследени от Тачъризма. Докато това не стане, ерата Тачър определено няма да е приключила.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.