СофияПловдивВарнаБургасРусе

Свинският грип – отмъщението на прасетата за лакомията на хората

Снимка: Ройтерс

Световната здравна организация обяви пето ниво на тревога заради свинския грип. То обозначава широко разпространено предаване на вируса от човек на човек. От организацията подчертаха, че светът е подготвен по-добре от всякога за евентуална пандемия и призова всички страни по света да задействат планове за подготовка за пандемия като запазят висока степен на тревога. Предизвикал ли е човекът появата на болестта с отношенията си към прасетата пише в. „Велт”.

На какво се дължи противоречивата слава на прасетата? От една страна те са считани за талисмани за щастие и символ на благосъстоянието, от друга е прието, че са мръсни и невероятно глупави. Дори името на най-новата болест – свински грип – изобщо не звучи позитивно. Човекът и свинята имат противоречиво отношение. За съжаление.

Свински грип – диагнозата звучи като ругатня, защото към никое друго животно човек не е имал толкова противоречиво отношение, колкото към прасето. Счита се, че то е мръсно и едновременно с това приятно на вкус. В много езици изразът „да имаш прасе” е синоним на щастие, а „да си прасе” – когато се случи някой да бъде наречен свиня – си е чиста обида. По отношение на прасетата са раздвоени не само хората, но и религиите. Фактът, че прасетата са буквално „нечисти” е обяснението за това, че еврейската и мюсюлманската религия забраняват яденето на свинско. Това важи обаче и за кози, говеда, овце и камили. Възможно е прасетата да са били прогонени от първородните места на монотеистичните религии, тъй като тези региони са били сухи и горещи, а животните са имали нужда от неща, които там са липсвали: влажни и сенчести кътчета, където да се пазят от жегата и от жаркото слънце.

В Европа, в Азия и на островите в южните морета обаче имало подобни места в изобилие и тъй като прасетата ядели всичко, което другите животни избягвали, а освен това се размножавали усилено, те се превърнали в универсални домашни животни и предпочитан източник на месо. Както и на много ругатни. В света почти няма физически, интелектуален или морален недостатък, който да не е свързан с прасето. Свинята се окачествява в зависимост от предпочитанията като глупава, мързелива, дебела, груба, мръсна или гадна. Може обаче да бъде предпочетена и ролята й на талисман, който носи щастие.

Вероятно тази противоречивост се дължи на обстоятелството, че прасетата просто прекалено приличат на нас, което сега улесни предаването на грипния вирус. С оредели коси и с предразположеност към затлъстяване, физически несъвършени и прочути като всеядни, нашите два вида съжителстват заедно откакто човечеството е живее отседнало, т.е. от близо 9000 години. Но докато хората се криели в кожите на убити животни, прасетата пазели чувствителната си кожа като се търкаляли в калта, което оставило впечатлението, че с право си носят славата. При това именно човекът е направил тези същества това, което са днес.

От мускулести, старателно работещи диви животни домашните прасета мутираха в лениви дебелаци, които трябва да се борят със стреса и с проблеми с кръвоносната система, леко истерични и движещи се бързо само когато става дума за храна. Прасетата бяха превърнати в ходещи калорийни бомби, за да могат да държат далеч спомените за глада. И докато за номадите значение е имал броят на животните, за отглеждащите прасета съществен е размерът им. Свинята стана жива и постоянно растяща месна консерва, която превръща отпадъците от кухнята и самата себе си в шунка, салам и пържоли.

В миналото през есента прасетата били изкарвани в гората, където жълъдите им позволявали значително да увеличат теглото си. В началото на новото време тази практика приключила. Селяните започнали да гледат все повече прасета на чиновници, които трябвало да бъдат охранени. Така прохождащото животновъдство отрязало достъпа на прасетата до горите. Оттогава свинете станали изцяло домашни животни и кипи усилен труд за трансформацията им във фабрики за свинско.

Така прасето се превърна в символ на благосъстояние. Растящият му слой сланина кара собствениците му да чакат идващата зима спокойно, ако не и с радост. Така че няма нищо чудно, че след прехода от натурално към пазарно стопанство традиционната кесийка беше заменена от прасе-касичка, а английският израз Piggy bank дори прослави и институционализира този феномен.

Откакто гладът беше прогонен от Европа обаче гледната точка се промени. Ако по-рано пълнотата и големият корем бяха доказателство за богатство и за влиятелност, днес затлъстяването е проклятието на бедните, които се тъпчат с богата на калории готова храна. А от обект на завист символизиращата щастие дебела свиня се превърна в ругатня и предпочитаното плашило за диетолозите.

В началото на всеки сезон за барбекюта на открито голяма част от християните се връщат към старите традиции и започват да пекат тлъсти свински гърди върху блестящи дървени въглища като че ли се е задала поредната гладна зима. Подобни грил-ритуали имат и регресивни качества. Край скарата човекът следва прастария си инстинкт, който му казва, че трябва да погълне света като се концентрира най-вече върху хрупкавата свинска сланина. Т.е. и тук става дума за това, което представлявали някога прасетата – когато били жизнени и не съвсем глупави – месо. Защото то е единственото, което могат да предложат на хората.

Прасетата са си чисти животни за колене. Тъй като не могат да снасят яйца или да дават мляко, това е единственото им предназначение. Ако за някоя крава, кокошка или овца можем да кажем, че става дума за мляко, за яйца или за вълна, при прасетата подобни оправдания няма. Те живеят, за да бъдат изядени – с всичките си добри и лоши качества и вътрешности. Всъщност става дума за огромна свинщина, за която сега свинският грип се отплаща. Независимо дали сме приемали свинята като символ на щастие или сме предпочитали да я ядем.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.