СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Израел оцелява 61 години?

Фойерверки над Стария град в Йерусалим в чест на Деня на независимостта на Израел. Снимка: Ройтерс

През 1947 година ООН взе решение за създаването на две държави в дотогавашния английски доминион Палестина – еврейска и арабска. След като се убедиха, че арабите не желаят да създават своя държава в определените от ООН граници, евреите обявиха създаването на своя държава. Днес се отбелязва Денят на независимостта, 61 години от създаването на Държавата Израел.

Малцина знаят, че в тази държава от 3 хилядолетия не е прекъсвало еврейското присъствие. Дори в град Йерусалим винаги е преобладавало еврейското население. Към края на 19 век започва заселването на еврейски заселници в кибуците , селски комуни , които се занимават най-напред с пресушаване на блатата в северната част на Израел и с отглеждането на портокали и други цитрусови и други култури. Възниква град Тел Авив, сегашният основен град на Израел, който често пъти е нападан от арабите, но с него се заражда и индустрията в района като привлича и араби от Египет, Йордания и други държави. Любопитно е да посочим, че дори лидерът на ОП Ясер Арафат, е роден и израснал в Египет. Но през 1948 година осем арабски страни с многохилядни армии нападат новосъздадената държава Израел, уверени, че ще изхвърлят евреите в морето.

Това обаче не става, поради смелото поведение на еврейската армия, събрала опит и сили по време на Втората световна война и притока на евреи от цял свят. По онова време дори оръжието е получено и закупено от Чехословакия. А Съветският съюз възприема доброжелателно отношение към Израел, основан на 14 май 1948 година. С цената на много жертви и загубата на Запада и Ерусалим, евреите постепенно побеждават Египет, Йордания и другите арабски страни. Оттогава и до днес историята на Израел е история на успешни войни, започвани от арабите.

Дори войната от 1956 година, в която Израел участва в съдружието на Франция и Англия, е започната след настояване на арабите ООН да се изтегли от фронтовата линия и затварянето на Ормузкия пролив, който довежда до изолирането на Израел от половината свят. Както и опити да бъдат отклонени реките, вливащи се в Кинерет (Галилейското езеро), изливащо се в река Йордан, а оттам и в Мъртво море, което е на повече от 40 метра под морското равнище, и продължава да се изпарява и да се осолява.

Войната от 1967 година също започва след приготовления на арабските страни, които държат да изхвърлят евреите в Средиземно море. Но не случайно тази война е известна като 6-дневната война, защото тя завършва за 6 дена с пресичане на Суецкия канал и по настояване на САЩ и Съветския съюз. Следват редица други войни като тази от Йом Кипур от 1973 година, която единствена поставя под заплаха съществуването на Израел и въпреки това завършва с неговата победа. Войните с Ливан и неотдавнашната война с Газа, предизвикана от „Хамас“ с изстрелването на стотици ракети срещу Израел.

Много от тези войни са заплащани и инспирирани от Иран, който не спира да твърди, че избиването на евреите по време на Холокоста е измислица и че Израел трябва да бъде унищожен. Само двама коментатори в България, Петър Волгин и Евгений Дайнов, посочиха един известен факт, че по време на войната в Газа, цивилното население е било използвано като щит (б. р. – виж също в e-vestnik Несъразмерна ли е употребата на сила в Газа?). За ракетни площадки най-често са използвани покривите на зданията с цивилни жители.

За съжаление Европейският съюз и повечето развиващи се страни застанаха на страната на „Хамас“ и се загрижиха повече за възстановяването на Газа, отколкото от постоянните ракетни нападения срещу Израел. Защото е добре известно, че еврейският живот е загубил стойност за арабите и често пъти дори жени се изявяват като камикадзета, докато за Израел животът е най-голямо богатство. И в настоящия момент в Израел живеят близо 1 милион араби, които се ползват с всички права с изключение на даване на военна служба, за разлика от евреите и друзите (бедуинско население, което е лоялно към Израел), които продължават да служат армията, включително и жените.

Израел днес е една от развитите страни, готова да сътрудничи с всички държави, включително и с арабските, като износител на високи технологии. Той отдавна не е толкова производител на портокали и цитруси, защото това означава да се изнася в чужбина скъпата вода от река Йордан, а е световен лидер в технологично отношение с много развито здравеопазване, образование и др.

Любопитно е, че в Израел заемат особено добро място лекарите от България. Това не е случайно: в еврейския университет на Йерусалим не е съществувала специалността медицина и тя е създадена специално за дошлите от България студенти по медицина, които до падането на режима на монархията през 1944 година не са имали право да следват в България, а след това масово записват медицина и се изселват за Израел през 1948 година.

Така че специалността медицина в йерусалимския университет е създадена отначало в два курса – четвърти курс за българските студенти, до който те са завършили в България и първи курс за всички желаещи евреи. Разбира се, че българските студенти завършват първи и заемат челни места като главни лекари, специалисти и др. Ти остават отлично впечатление от прекараните в България години и образование.

Не случайно един от българските лекари – Виктор Шемтов, става министър на здравеопазването и дългогодишен депутат в Кнесета (парламента), който е от 120 члена. Любопитно е, че Виктор Шемтов винаги е бил привърженик на двете справедливости в Израел – справедливост към евреите, които са събрани от цял свят и много от тях са преживели Холокоста, и към арабите, родени и израсли в тези земи. Същата гледна точка изповядва и големият израелски писател Амоз Оз, преведен и издаден в България, който стана много известен от интервюто на Тома Томов.

Любопитно е, че създаването на държавата Израел се извършва върху земя, закупена от арабите. Първият в това отношение е Монтефиори, който построява нови жилища извън стената на Йерусалим, за да преодолее прекалената гъстота на еврейското население в града. Въпреки това евреите дълги години не смеят да живеят в тези нови жилища, защото извън стената те са лесна плячка на арабското население. Едва след като Монтефиори подарява тези жилища на евреите, те започват да пребивават в тях през деня, но нощем продължават дълго време да се крият зад стените на града.

След Монтефиори и Ротшилд също закупува много земи от арабите и ги предоставя на кибуците, чиято първа грижа е била създаването на отряди за охрана на местното население. Това показва колко опасна е продажбата на земя на чужденци – не случайно „Хамас“ неотдавна осъди на смърт един от местните араби, защото е продал земя на евреите и по този начин той спомага за разширяването на Израел извън разделителната стена. Тази опасност в България не е осъзната и тук върви спорът дали да се продава земя на чужденци или не.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.