СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Големият избор” срещу „Биг Брадър” и „Мюзик Айдъл” – в България имало и умни млади

Победителката Ангелина Атанасова на 22 г. от Ямбол. Снимка: от екрана

В последния месец имахме щастието да гледаме риалити предаване по телевизията, в което не беше нужно участниците да си свалят гащите, за да направят впечатление на зрителите. В няколкото излъчвания на предаването „Големият избор” по Българската национална телевизия – БНТ (за разлика от шоуто „Биг Брадър“) млади участници впечатлиха с ума и знанията си. Макар БНТ да е често критикувана телевизия, поради държавния си характер, предаването „Големият избор” изненада приятно. Сякаш сме отвикнали да гледаме мислещи млади или поне не по телевизията.

Това, което други риалити предавания ни показват, е едни хора, които искат да станат „извиестни” с помощта на властната ръка на медиите, подадена им като спасителна сламка от „Големия брат“. И с какво всъщност стават известни тези хора? С вулгарен език и манталитет? Всичко, разбира се, е в рамките на нормалното, защото продуцентите на този тип шоу, търсят именно това. Те го търсят пък, защото зрителите, т. е. ние, се забавляваме от това да гледаме как някой е „по-прост” от нас. Присмиваме му се тайно и по-този начин утвърждаваме собствената си интелигентност и издигаме изкуствено комплексираното си его. И все пак не се ли подценява аудиторията по този начин?

Малко са телевизиите, които уважават аудиторията си. За повечето, това са хора, които искат да гледат на екрана зрелище, което да ги разсмее. Пуска им се малко скандал, секс, бой и кръв и се смята, че така се задоволява търсенето и се покачва тв рейтингът.

Николай Мартинов на 22 г. от Девин. Снимка: от екрана

А всъщност, ако въобще не ни се гледат подобни низки телевизионни формати? „Неее, гледат ви се, гледат ви се!”, внушават ни от другата страна тв продуцентите и ни заливат с копията на чуждите риалити формати. И така в един момент, по навик останал в съзнанието ни от преди 20 години, решаваме, че щом ни казват, че това искаме да гледаме, значи наистина това искаме да гледаме. Ние сме свикнали да ни подценяват и да се държат с нас като с по-глупави, отколкото сме. Затова вече отдавна не ни прави впечатление (или ни мързи да се впечатляваме), когато ни пускат предавания, в които лъсва най-долна и погнусяваща простотия, невежество, липса на възпитание и на каквито и да било ценности.

Привържениците на този тип предавания пък ни казват, че всъщност риалити предаванията като „Биг Брадър” са много добър формат за анализиране на психологията на хората. „Те показват средностатистическия българин”, убеждават ни продуцентите на шоуто и техните съмишленици. И ние, като послушни зрители, кимаме с глава и макар някои от нас, дълбоко в себе си да са на друго мнение, пасивността надделява и се съгласяваме „Да, да, явно е така!” После, водени от това наложено мнение, решаваме, че това просто е новото поколение, което няма задръжки, няма морал. „Какво да се прави времената се менят, нравите също“, казваме с прозявка от фотьойла и изключваме телевизора – единственият акт на пасивния ни протест.

Станислав Цанов на 23 години от Велинград. Снимка: от екрана

Освен героите от „Биг Брадър”, в един момент се появиха и тези от шоуто „Мюзик Айдъл” – една друга, също „представителна” извадка на „средния“ българин! Има разбира се и талантливи участници в това предаване, с наистина добри певчески възможности, но на един талантлив, показват още десет, които правят „шоуто”. Те пеят откровено фалшиво, без никакъв ритъм и се държат невъзпитано. Какво от това? Нали накрая на всички ни е весело и дори гледаме повторно клипчетата от шоуто в Интернет. Всъщност предаването, където пеят „айдълите” е предаване по-скоро за хора, които не могат да пеят, за да направят смях на аудиторията. Е, накрая разбира се печели някой с горе-долу талантлив глас, но въпросът е какво се показва по време на предаването.

Противно на това, което досега сме виждали от този тип риалити шоута, телевизионни състезания, игри, Мис Българии, Мис Вселени и т. н., се появи „Големият избор” по БНТ. Изведнъж пред нас се изправиха едни млади хора, които имат широк спектър от интереси, които имат знания, позиция по настоящите политически проблеми в България и дори по света. Те имат жив интерес към международната политика; те знаят кои са Джон Кенеди, Маргарет Тачър и Махатма Ганди. Как е възможно? Нали досега по телевизията ежедневно ни показваха, че младите днес нямат базисни знания, не знаят кой е Ботев, а какво остава за Кенеди и т. н. Нали днешното младо поколение е безхаберно? Телевизията ни е изградила представата, че младите днес не се интересуват от нищо, освен от чат, „постване” на снимки във „Фейсбук” и подражаване на мадамите със силиконови гърди и батковците с черните „Беемвета“?

Снимка: от екрана

Изведнъж обаче се оказва, че все пак има и такава „порода” младежи, чиито знания не се простират до това коя е най-актуалната фолк звезда в момента. Участниците, които видяхме в предаването „Големият избор” през последния месец, впечатляват с ерудирания си стил на говорене, позицията си по актуални проблеми, умението им да водят дебат (макар и на моменти той да преминава в караница). И все пак, това са хора със средна възраст 22 години, които показват, че са готови аргументирано да отстояват своите тези.

Без да искам да звучи като реклама на БНТ, но на фона на всички риалити предавания и състезателни игри, с които ежедневно ни заливат от тв каналите, БНТ се оказва единствената телевизия, която се опитва да промотира четенето и знанието, като ценност. В последните месеци с предавания като „Голямото четене” и „Големият избор”, националната телевизия, извади на преден план именно духовните ценности. Така те популяризират обратното на мисленето, че ако четеш и знаеш, значи си задръстен.

Оказва се, че проблемът не идва от там, че в България няма умни млади хора, а че те не са показвани достатъчно по телевизията, за да разберат хората, че има такива. А защо не са показвани често?

На онази част от аудиторията, която не иска да бъде подценявана с евтини и пошли риалити формати, са й интересни предавания като „Големият избор“. Интересно е да се види как млади хора говорят на висок и хубав стил и спорят по актуални теми.

Функцията на телевизията е не само да забавлява, но и да показва ценности, които да служат като ориентир на обществото. Ние трябва да се научим да изискваме от медиите, да се научим ние да казваме какво ни се гледа, а не те да ни налагат това, което смятат, че е „интересно” за нас. Като уважаваща себе си аудитория, ние трябва да направим големия избор да не сме пасивни и да не се оставяме да бъдем облъчени от телевизиите с най-великата простотия и пошлост, която може да им хрумне, особено пък, когато тя цинично се поставя под паравана, че е в името на „благотворителност за децата“.

„Големият избор” се изправи срещу предавания като „Биг Брадър” и „Мюзик айдъл”. Кой ли е по-силен? Страхувам се от песимистичния отговор, на който реалността и рейтингът сами отговарят. Все пак нека вярваме, че може и да е иначе! Предавания като „Големият избор“ връщат надеждата за това.

––––––––

* Авторката е студентка по журналистика

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.