Нов Ноев ковчег спасява живота на Земята

За да оцелеят, на борда му трябва да се качат по 1000 женски и 100 мъжки екземпляра от всеки вид

Етиопски вол Борана в източна Африка. Снимка: Шотландска католическа фондация

Кой животински вид има най-спешна нужда от своеобразен Ноев ковчег, за да бъде спасен от изчезване? И колко негови представители трябва да се качат на борда? Учените създадоха формула, която приложиха към застрашените от изчезване африкански говеда. А резултатите, представени в сп. „Шпигел”, са стъписващи.

Решението никак не е било лесно. Потопът е заплашвал да унищожи живота на Земята. И Ной е трябвало да спаси семейството си и животните от смърт. Той е имал избор между много видове и подвидове, всички с различен генетичен материал. Как е можело да направи правилен избор и кои животни би качил на борда на кораба си, имайки пред вид ограниченото пространство?

Библейската история е добре позната. Както и че брадатият мъж едва ли е могъл да спаси по този начин живота на планетата. Въпреки това през 21-ви век идеята за своеобразен Ноев ковчег е силно актуална, макар и под друга форма. Биолозите искат да спасят застрашените животински видове от изчезване и се питат как подобна акция може да се организира най-добре.

Кои животни ще имат предимство? И колко екземпляра от тях трябва да съществуват? Екип учени, обединени от Керстин Цандлер от университета Чарлз Дарвин в Австралия и от Карин Холм-Мюлер от университета в Бон, изследваха какъв избор е трябвало да направи Ной ако е трябвало да спасява африканските волове Борана. Изборът на този вид животни не е случаен – те са добитъкът с най-голямо значение в Източна Африка. Резултатът: на борда е трябвало да качи не един мъжки и една женска, а 1000 женски и 100 мъжки екземпляра от воловете Борана.

Има още една причина учените да изберат за експеримента си волове: никой друг биологичен вид няма толкова измрели подвидове. 16 процента от всички съществували волове вече са измрели, писаха учените в специализираното списание Ecological Economics. Други 16 процента са заплашени от изчезване, а съдбата на още 30 процента не е известна. Причината обаче не е потоп, а глобалното пазарно стопанство. Нерентабилните подвидове на воловете – предимно в развиващите се държави – не могат да устоят на пазарните условия и измират.

Загубата на всеки един животински вид не е драматична само от биологична гледна точка. Тя е неблагоприятна и по икономически причини, тъй като генофондът става все по-ограничен. Някои от възможностите за отглеждане на добитък за в бъдеще се губят безвъзвратно. Ако останалите видове бъдат застрашени от промените в климата или от болести, няма да може да получат нови съпротивителни сили чрез кръстосване. “Запазването на добитъка е също толкова важно, колкото и на дивите животни,” пишат учените.

Максимален успех с минимални средства

Но кой животински вид може да бъде спасен? И какви ресурси са необходими за това? Кои домашни животни имат нужда от спешна помощ, тъй като съществуването им е поставено на карта? Учените дават отговор на тези въпроси като подхождат от гледна точка на икономиката и използват анализа за разходите и ползите ”Вайцман”, наречен така на икономиста от Харвард Мартин Вайцман. Става дума за преценка на финансовите разходи и очаквания успех от опита за запазване на животинския вид. “Целта е да се разбере как да се постигне максимум успех с наличните средства,” казва Карин Холм-Мюлен. “Когато някой вид не е застрашен или ако шансовете не са добри, в опита за спасяване не трябва да се инвестират средства.”

Учените изчислили, че Ноев ковчег трябва да се построи на първо място за етиопските волове Борана, тъй като те могат да бъдат спасени с най-малко пари. Воловете Борана се срещат в много африкански държави и имат различни подвидове: етиопски, кенийски, сомалийски и Орма Борана.

Уравнението на Вайцман включва следните фактори:
– Уникалността на генотипа на вида,
– Цена на пазара,
– Доколко ще бъде повишена вероятността за оцеляването на вида чрез създадения план,
– Какви са разходите за спасението.

По отношение на генотипа учените не успели да зададат определени стойности, тъй като не разполагали със съответните проучвания. Според авторите вероятността за оцеляването на воловете в Етиопия е висока, тъй като кръстоските с местните видове са по-важни отколкото в Кения. Освен това етиопското население осъзнавало риска от измирането на Борана. В Кения пък искали по-висока цена за воловете.

В заключението си учените пишат, че за да бъдат спасени етиопските волове, има нужда от най-малко 1100 екземпляра. До тази цифра стигат въз основа на препоръките на Организацията за прехрана и земеделие на ООН. Според тях един животински вид не е застрашен ако общият брой на женските екземпляри е не по-малко от 1000, а на мъжките – не по-малко от 20. Т.е. достатъчни ще са и 1020 животни, пишат учените. За да бъдат запазени воловете в дългосрочен план обаче, генетичното разнообразие трябвало да бъде увеличено. Освен това учените считат, че не всички животни ще бъдат на едно и също място, а ще бъдат разпределени на около 100 имота. Така се получава необходимият брой от 100 мъжки, за да може всяка ферма да получи най-малко по един мъжки екземпляр. Разходите за запазването на 1100 животни от породата Борана с участието на етиопските общини се изчисляват на 7700 евро на година. По-голямата част от тази сума са компенсации на стопаните, които ще отглеждат воловете.

“Методът “Вайцман”, пишат учените в заключение, би могъл да бъде от помощ и при недостатъчни данни. Той може да допринесе при решението кой вид може да бъде спасен с най-голям успех.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.