СофияПловдивВарнаБургасРусе

Световният ден и българската нощ на печата

Иво Инджев

На световния ден на печата е подходящо да се запитаме защо (и) печатът ни не е като света. Най-очевидният и най-извинителен отговор е в това „и”. Какво ли ни е наред, че точно печатът пък да ни е на световно ниво!

Само че е прекалено лесно това обяснение, за да бъде приемливо. Първо, защото свободата на медиите е основополагащо мерило за състоянието на демокрацията и не може с лека ръка да бъде поставено под общ знаменател. И второ, защото у нас се наблюдава деградация на свободното слово, което отстъпва от превзети с цената на усилията (и дори жертвите) на доста индивиди, които постепенно, методично и безпощадно бяха изолирани като вредни вируси от влиятелните медийни трибуни, за да се възцари там страхът, раболепниченето пред началството и силните на деня.

Един пресен пример, сред многобройните, които съм коментирал многократно. От години в чужди медии (и в маргинализирани български) се изтъква, че руският концерн „Газпром” не уважава суверенитета на България. Трябваше обаче най – голямото началство в държавата да благоволи да забележи и да посочи този факт, за да се появи той и на страниците на тиражните всекидневници и в информационните емисии на впримчените в пропагандната машина на държавата електронни медии.

„Моля „Газпром” да уважава нашия суверенитет”, примоли се президентът Първанов. Думите му бяха цитирани от всички и така до огромната част от българските граждани, които, при липсата на алтернативно информиране (а няма вече нито „Свободна Европа”, нито Би Би Си на български език !), вероятно за пръв достигна истината, че има нещо нередно в натиска на руския газов гигант върху „малка България”.

Епизодът е показателен как действа цензурата в наше време – кампанийно, по указание от „най-високо място”. Цяло чудо е, че при тази очебийност България все пак влиза в категорията на страните с „частична медийна свобода”, попадайки по този показател на „почетното” 76-о място в света според най-новото проучване на „Фрийдъм хаус”. Можеше и да е още по-зле класирана!

Но за класациите също е помислено. Медиите у нас (неофициално, но „желязно” – достатъчно е да се проследи списъкът на канените по държавни софри и пътешествие медийни шефове) се делят на „водещи” и такива, които „ни се водят, ни се карат” (но са натикани в ъгъла на малотиражието и ограниченото като аудитория кабелно телевизионно излъчване). Това деление е част играта на демокрация. Управниците все пак оставят някой и друг пример на волнодумство в медийната периферия, за да не заприличат съвсем на своя патрон Путин пред западните съюзници, пред които се правят на големи демократи.

В деня, когато светът празнува свободата на печата, за нас е по–подходящо да посочим невидимия за мнозина, но съществуваш печат на властническата цензура, която тихомълком преследва своите гръмки цели в угода на поръчителите, облечени в кичозна новобогаташка олигархична власт.

А и как да искаме стремеж към независимост в държава, в която се приема за нормално премиерът да бъде подритван в чужбина като слуга, без се засяга на чест, че е принуждаван (вече за втори път за по-малко от година) да приема униженията в чакалните на кремълските автократи – първо беше изпробван от Путин, последва го Медведев. Заразителният пример на отказ от независимост също налага своя печат върху печата, който получи от властта специални благодарности за „обективното отразяване” на случката (разбирай, за послушното безкритично подвиване на медийната опашка).

Ако една уважаваща себе си журналистическа колегия е измамена да публикува явни лъжи, които после се налага сама да опровергава (без да се извинява!), тя би трябвало най-малкото да възроптае. „Водещите” български официози обаче напоследък направо си направиха състезание по публикуване на „непроверени факти”, които не се оказаха никакви факти.

Надълго и нашироко обсъждаха получените от техните „достоверни източници” уверения за това, че в България на енергийната среща ще пристигнат Хилари Клинтън и Владимир Путин, а когато това не се случи, нямаше и помен от неудобство за подвеждането на аудиторията. Дали са си измислили сами такива сериозни твърдения, превърнали се в доказано несериозни? Едва ли. Някой някъде по веригата е издал заповед да се лъже, но след провала на лъжата уж храбрите (когато трябва да се нарита някой паднал, особено с обвинения, че разпространявал „непроверена информация”) медии си замълчаха и приеха „топката” да остане у тях.

Защото са вкарани в пангара на цензурата, скопени и оседлани да препускат като троянски коне в защита на интереси, които нямат нищо общо с принципите на свободната журналистика.

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.