Оцветиха Щирлиц пред 9 май за ужас на комунистите + видео

Вячеслав Тихонов в ролята на Щирлиц. Кадър от цветната версия. Снимка: рутв

Щирлиц вече е цветен. Персонажът на Вячеслав Тихонов от култовия за по-старите поколения сериал „Седемнайсет мига от пролетта“ щандартенфюрер Щирлиц, руският разведчик полковник Исаев, герой и на безброй вицове, вече може да бъде видян в пълноцветен вариант. От 4 до 8 май по руския канал „Росия“ върви нова, оцветена версия на сериала, а на 9 май, когато Русия празнува Деня на победата над нацистка Германия, зрителите на руския Първи канал ще видят в цвят и филма „На бой отиват само старците“. Интересното е, че двата филма са снимани на черно-бяла лента през 1973 г., когато цветното кино вече е достатъчно развито. При обработката на филмите сега са използвани не само съвременни компютърни технологии, но и оцветяване на ръка кадър по кадър.

В руските медии събитието предизвиква бурна полемика, възмущение и одобрение. И, разбира се, нова вълна от вицове. След протестната декларация на организацията на петербургските комунисти, на въпроса: „Защо комунистите не харесват  цветния Щирлиц?“, зевзеците отговарят: „Защото телевизорите им са черно-бели.“

Според наблюдателя на сайта газета.ру Вадим Нестеров, от дебатите в пресата и Интернет се създава „впечатлението, че не са пуснати цветни версии на черно-бели филми, а най-малко са взривени всички мемориали на паметта: „Светотатство!“, „Кощунство!“, „Как смеят!“, „Защо го направиха?“, „Обичахме онзи филм, а този няма да харесаме никога, защото е друг“.

http://www.youtube.com/watch?v=Uo2e1u5tq5o

               Официалният трейлър на цветния „Седемнайсет мига от пролетта“

Да, друг е, пише Нестеров. И ви обясниха в пряк текст: не е правен за вас. А за младите, които не възприемат черно-бялото кино. За старото поколение войната е черно-бяла. То е получавало именно такава визуална информация за онова време. Цветна хроника от онези години имат само немците и американците, и то много малко. Основните руски филми за Втората световна война са черно-бели. Не само „Щирлиц“ и „Старците“, а и „А утрините тук са тихи“, и „Съдбата на човека“, и  „Летят жерави“, и т.н. И просто защото са гледали тези филми на черно-бели телевизори. А в цвят са виждали войната само онези, които са я преживели.

Ако се боите, че ще ви отнемат родната черно-бяла война, пише В. Нестеров, боите се напразно. Примерът на Америка, където навремето оцветиха цял куп стари филми, свидетелства, че това не е нещо повече от забавление – всички цветни версии на класически филми вече са благополучно забравени. Но ако става дума за отношение към войната като към нещо неприкосновено – тук оцветеният „На бой отиват само старците“ е лястовичка, закъсняла за пролетта. Цветният Щирлиц е просто нова версия на класически филм, при това съвсем невинна.

Ще има много по-сериозни преработки. По обективни причини – механизмът на възприемане на филмите е драстично променен през последните десетилетия и саркастичните реплики на протестиращите: „Защо да не вземат и да премонтират „Щирлиц“? Да го направят по-динамичен, да вкарат екшън от грижа за възприятията на младото поколение?“ – могат да се окажат и пророчески. Киното все по-често решава да не изобретява велосипеда и се обръща към преосмислянето на класиката. А понеже голяма част от нашата класика са филми за войната, нещата няма да свършат с новата версия на „Ирония на съдбата“. Ще правят римейки, ще правят, и то именно динамични, с екшън. Чакат ни предисторията на „Щирлиц“ (още есента) и продължението на „А утрините тук са тихи“.

Според Нестеров, няма смисъл да се крещи за светотатство, защото това е обективен процес. Черно-бялата война, в широк смисъл черно-бяла, в която нашите са винаги бели, а фашистите само черни и не може да бъде другояче, остава в миналото. Войната престава да бъде сакрална, губи неприкосновеността си. През последните години влиза в действие неумолимият „принцип на прекия контакт“ с неговата безжалостна аритметика: три поколения, не повече. Паметта става история след три поколения, когато си отидат и последните участници в събитията.

В оцветяването на Щирлиц няма никакво развенчаване, според Нестеров. Истинското му развенчаване го започнахме ние с вас, казва той. Помните ли преписите под индиго на онези безбройни вицове?

http://www.youtube.com/watch?v=L85hjXrpatU
               Песента на цветния Щирлиц – пародия от Олег Козирев

„Щирлиц получава шифрограма от Центъра: „Юстас, поздравления, вие станахте баща.“ Мъжка сълза потече по бузата му. Щирлиц не беше се връщал в Родината от цели седем години…“

„Гестапо засича шифрограма от Центъра: „Юстас, вие сте магаре. Алекс.“ Само Щирлиц може да разбере, че е удостоен със звание Герой на Съветския съюз.“

„Щирлиц се приближава до прозореца и се изсеква в пердето. Не, това не е условен сигнал, той просто иска да се почуства пак като полковник Исаев.“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.