СофияПловдивВарнаБургасРусе

Русия и НАТО рестартират конфронтацията

Членове на прокремълската младежка организация “Млада Русия” на антинатовски митинг пред американското посолство в Москва. Снимка: Ройтерс

Кризата не сближи Русия със Запада. Дипломатическата война между Русия и НАТО фактически размразява външнополитическата ситуация, възникнала след войната в Грузия през август м. г. А шансовете за рестартиране на отношенията, появили се след смяната на президентите първо в Русия, а после в САЩ, стават все по-малко.

Русия отне акредитацията на двама канадски дипломати от информационното бюро на НАТО в Москва, а руският външен министър Сергей Лавров отказа да участва в насрочената среща с колегите си от страните членки на НАТО през май. „В отговор на неприятелския акт от страна на НАТО спрямо служители от представителството на Руската федерация в НАТО руската страна беше принудена да вземе решение и да отнеме дипломатическата акредитация на директора на информационното бюро на НАТО в Москва Изабел Франсоа, аташе от посолството на Канада в Русия, и на друг служител в бюрото, аташе от посолството на Канада в Русия – Марк Опгенорт“, се казва в изявление на департамента за информация и печат в руското външно министерство.

Демаршът на Москва беше извършен, след като двама служители от руското постоянно представителство в НАТО – старшият съветник Виктор Кочуков и аташето Василий Чижов, син на постоянния представител на Русия в ЕС Владимир Чижов – бяха лишени от акредитация към главната квартира на алианса в Брюксел. След което белгийското външно министерство реши да експулсира двамата руски дипломати. Москва, която гради политиката си главно върху лични обиди и отношения, възприе твърде болезнено изгонването на сина на постоянния представител на Русия в ЕС. Самият Чижов дори не се въздържа от резки изявления, макар че поради етични съображения – като заинтересовано лице – би могъл да не коментира.

Както съобщи „Файненшъл таймс“, решението за експулсиране на руските дипломати към НАТО е било взето във връзка с шпионския скандал около Херман Сим, бивш високопоставен служител от естонското министерство на отбраната. Той беше осъден на 12,5 години затвор по обвинение, че е предавал на руските тайни служби секретна информация, включително свързана с НАТО.

Москва веднага окачестви инцидента с Чижов и Кочуков като провокация, тъй като никога преди служители от постоянното представителство не са били лишавани от акредитация, нито експулсирани. Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин заяви, че тази акция изглежда „като желание на някои сили в НАТО да провокират сериозна политическа криза в отношенията с Русия“. Както смята Рогозин, чието мнение едва ли се различава от официалното становище на Русия (в противен случай постоянният представител би трябвало просто да бъде уволнен, тъй като постът му налага задължението да изразява и отстоява официалното гледище на руската власт), провокацията спрямо руснаците е била извършена с оглед медиите да обвинят служителите от руската мисия в шпионаж.

Според версията на руските власти, „някой в НАТО“ е целял да осуети възстановяването на отношенията между алианса и Кремъл, прекъснати заради войната в Грузия и решението на Москва едностранно да признае независимостта на Южна Осетия и на Абхазия. Интересно е, че генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер отправи упрек към президента а Грузия Михаил Саакашвили, който нарече маневрите, стартирали в Грузия на 6 май, „учение на НАТО“. Всъщност НАТО ги разглежда като учение в рамките на програмата „Партньорство за мир“, организирано за страни извън алианса. Русия обаче нарича учението по същия начин, както и омразния за нея Саакашвили. И го определя като провокация, макар че е планирано отдавна, а за разлика от своите анклави Грузия все още не е под контрола на Русия и като независима държава има право да става домакин на всякакви учения.

Ще припомним, че още преди експулсирането на двамата руски дипломати руските граничари взеха под контрол границите на Грузия с Абхазия и Южна Осетия. САЩ, ЕС и НАТО единодушно изтълкуваха това като неприятелска стъпка от страна на Русия и едностранно отклонение на Кремъл от т. нар. план „Медведев-Саркози“, огласен след войната през август. С други думи, с действията си Русия и НАТО отправиха сигнал, че засега не може да става дума за никакво рестартиране на отношенията. И спорът кой пръв е започнал да разваля възстановените формално връзки в случая не отменя факта, че възстановяването им ще е невъзможно при днешното разположение на силите в политиката.

Русия не промени своя открито агресивен антизападен външнополитически курс. От друга страна, Барак Обама – основен двигател на „рестартирането“ – явно смята кризата и нескончаемите военни операции на Щатите в Ирак и в Афганистан за по-насъщни проблеми от това как да умилостиви Русия. Дори експулсирането на двамата канадски дипломати да сложи точка на днешната дипломатическа война между Русия и НАТО, характерът на отношенията между тях за момента е очевиден. Русия разполага граничари на територията на две държави, независими само от нейна гледна точка (в случая Никарагуа наистина не влиза в сметката).

НАТО смята за възможно да изостря шпионския скандал, видимо обагрен политически – „какво доверие заслужава една страна, която шпионира отвътре нашата организация?“. Естествено, теоретично е възможно засега да се надяваме, че руско-американските преговори по ядреното разоръжаване ще приключат успешно. Ако обаче Русия не промени своята риторика и политически стил, ако от своя страна САЩ, ЕС и НАТО не осъзнаят принципното значение на Москва като стратегически партньор, няма да има никакво затопляне в отношенията помежду им.

Обективно погледнато, икономическата криза дори намали в очите на Запада ролята на Русия като сериозен геополитически играч. А газовата война с Украйна в разгара на глобалната криза, когато за пръв път в историята изцяло беше спрян транзитът към Западна Европа, накара ЕС истински да се замисли как да ограничи енергийната си зависимост от своя непредсказуем източен партньор. Русия обаче все още няма намерение да промени курса си на конфронтация. На Запада пък, общо взето, не му е до Русия.

В днешната ситуация впрочем има и един положителен момент – размразяването на конфронтацията между Русия и Запада съвпадна с първите плахи признаци за подобряване на положението в световната икономика. Щом се подновява политическата конфронтация, светът може би започва да излиза от икономическата криза?

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.