СофияПловдивВарнаБургасРусе

ЕС гледа на Изток в търсене на газ и влияние

Чешкият министър-председател в оставка Мирек Тополанек (вдясно) и президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на пресконференция на срещата “Източно партньорство” в Прага. Снимка: Ройтерс

Европейският съюз ще установи по-тесни връзки със съседите на Русия и ще поиска от тях повече доставки на газ на двете големи срещи на върха в Прага. Противно на отправяните от Русия обвинения обаче блокът не се опитва да създаде сфера на влияние в страните от бившия СССР, твърдят високопоставени представители на ЕС на двата форума.

Срещата за създаването на източното партньорство с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна е „нашият отговор на желанията, изразени от тези държави да се доближат до европейската интеграция“, заяви на 27 април шведският външен министър Карл Билд, един от авторите на инициативата.

Руските опасения, че ЕС на практика използва тази инициатива, за да изгради своя империя около границите на Русия са „глупости“, заяви чешкият външен министър Карел Шварценберг, чиято страна в момента държи ротационното председателство на Европейския съюз. Според източници от ЕС идеята зад Източното партньорство е да се направи опит да се създаде пояс от стабилни, демократични и проспериращи държави по източната граница на блока.

ЕС се надява да постигне тази цел, като предложи на шестте страни привилегии в области като търговията, пътуванията, инвестициите и защитата на околната среда в замяна на реформи, подкрепящи демократичните ценности и свободния пазар. Тази политика е „повече срещу повече… Най-важното е, че трябва да настъпи промяна в старите политически обичаи“, заяви еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер. През последните месеци ЕС изразяваше все по-силно безпокойство от липсата на демокрация в Беларус, от антиправителствените демонстрации в Молдова и грубото им потушаване, както и от липсата на перспектива за разрешаване на спора между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.

Опасенията за стабилността на бившето съветско пространство се изостриха от августовската война между Грузия и Русия и януарското прекъсване на доставките на газ заради спора между Украйна и Русия. Дипломатите от ЕС се надяват, че Източното партньорство ще направи своите членове по-заинтересовани да бъдат разрешени конфликтите и да се извършат демократични реформи като им даде добър стимул да си сътрудничат.

Това, както настояват представителите на ЕС, не е същото, като да се създаде феодално владение на територията на бившия СССР в духа на Студената война – намерение, в което някои високопоставени руски представители като външния министър Сергей Лавров, обвиняват Евросъюза. „Да, ние имаме влияние и това влияние се дължи на магнетизма на европейската интеграция“, заяви Билд.

В навечерието на срещата вниманието беше насочено към въпроса дали президентите на Беларус Александър Лукашенко и на Молдова Владимир Воронин ще присъстват, предвид съмнителната им репутация като демократи. Дипломатически източници твърдят, че нито един от двамата няма да присъства, Молдова ще изпрати външния си министър, а Беларус – вицепремиер.

В деня след срещата за Източното партньорство лидерите на ЕС се надяват да дадат тласък на планирания тръбопровод „Набуко“ – първият, по който към Европа ще тече газ от Изток, без да преминава през Русия. Те ще проведат среща с лидерите на страните производителки на газ и тези, през които ще преминава тръбата.

Чешки източници твърдят, че Азербайджан, Грузия, Египет, Ирак, Казахстан, Туркменистан, Турция и Узбекистан ще изпратят представители на срещата, а САЩ и Украйна са поканени да участват като наблюдатели. Целта на срещата за т.нар. нов път на коприната е да докаже на тези страни, че ЕС има сериозни намерения да построи този тръбопровод и да ги убеди да продават газ на консорциума, който ще го изгради, твърдят дипломатически източници.

По БТА

Б. р. – Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, три от ключовите страни за реализирането на проекта „Набуко” за доставка на газ от Централна Азия и Близкия изток до Европа вчера отказаха да подпишат окончателното споразумение, с което се гарантират обемите за бъдещия газопровод, съобщиха световните осведомителни агенции. На церемония по време на срещата на върха на Европейския съюз в Прага подписите си под декларация за осигуряването на синьо гориво за тръбопровода сложиха някои от държавите добиващи газ – Азербайджан и Египет, както и двете основни транзитни държави – Турция и Грузия.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.