Сервитьор – оказва се, че такава професия у нас няма
9 Май 2009
Държавното образователно изискване към келнера е като към министър, а в заведенията ни обслужват невежи
Поднасят ви кафето без лъжичка, а понякога и без чинийка? Поръчвате джин, а ви носят ром? Чакате 40 минути, за да ви обслужат? Винаги трябва да умолявате за лед, за сметката, за сух пепелник, за препечена филийка? Така е, защото сервитьорът ви никога не е учил за такъв. Същевременно в безброй училища в страната се изучава специалност “Сервитьор-барман”, към която има безброй изисквания за придобиването й – освен вежливо обслужване и етикет, също и познания за храни и напитки, за културни и религиозни различия на клиентите, за протокол и т. н. (виж по-долу). Но в заведението най-вероятно сервитьорът ви е пъпчив гимназист в лятна ваканция (или неука, едрогърда девойка с хормонален дисбаланс и амбиции за моделка, но за на нашия разказ избираме като пример младежа, защото характеристиките при него са по-ясни).
Той стърчи нелепо до масата ви и мълчи тъпо, когато го питате какво ще ви препоръча или какъв е специалитетът на заведението само по една причина – той просто нито знае какво да ви отговори, нито как да ви обслужи. Той е в това хотелче за два месеца, за да изкара някой лев за джобни през ваканцията. Няма друга мотивация. Той не желае да научи занаят, не желае да чиракува и да учи езици, иска лесни пари. Ако може – чисто – без данъци и осигуровки, и най-добре – без особени усилия. Ако може и бакшиши. Колкото повече – толкова по-добре.
Миналото лято 30 мин. чакахме със сина ми в ресторанта на крайплажно хотелче, за да поръчам. Още 40 минути чакахме, за да платим. Опашка от изнервени до краен предел, които само искаха да платят и да избягат, се изви пред кухнята. Смутен младеж обясни, че сервитьорката е стажантка и още не е научила кодовете…
По татово време в заведенията на Балкантурист лятос стажуваха студенти от полувисшия институт по туризъм във Варна. Отличниците на випуска бяха изпращани по станциите на ЦК и Министерски съвет и за тях това беше огромна привилегия. Да обслужват номенклатурата. Да се ошлайфат сред VIP-клиентелата, която пътуваше повечко и имаше представа от сервитьорите и отвъд желязната завеса. (Е, много от отрочетата на тогавашните величия, смятаха че сервитьорките освен да им носят кафето са длъжни да ги обслужват и по друг начин, но в крайна сметка и отбиването на подобни мераци без да се нарушават професионалните задължения пак си беше школовка…)
Помня снежнобелите, прясноизгладени ризи и престилчици, строгите тъмносини поли и панталони, прибраните коси, чистите нокти, усмивката и тихия говор, мълчаливото услужливо присъствие. О, минало незабравимо…!
Няма статистика какъв процент от обслужващия персонал по морето през сезона у нас, разполага с някаква тапия, че става за сервитьор например. (Същото важи за камериерки и рецепционисти, портиери и пиколо. За готвачи и спасители някакви хартийки все още се намират).
Сервитьорът от нашия разказ в повечето случаи е младеж, от близките до курортите градчета или села, току що навършил 18 г., приключил учебната година със среден успех “добър”. Общият доход на родителите му не надхвърля 1000 лв. месечно. Той мечтае да има достатъчно джобни, за да заведе гаджето си в нощен клуб, да пуши боро, да си купи от по-новите нокии с повече място за емпетройки и с вграден фотоапарат. Да има поне един чифт маркови маратонки и да спечели парички за нова видеокарта на персоналния си компютър, за да си качи новата версия на любимата игра.
Изискването да е пълнолетен, за да го вземат на работа, често се нарушава, въпреки глобите. Из капанчетата по морето е пълно с дечковци, които са само на процент, не носят униформа, за да може в случай на внезапна проверка да седнат бързо на някоя маса и да се правят на клиент или бързичко да избягат в мазето, което работодателят им е приспособил за временна спалня от изтърбушен матрак, хвърлен в мръсотията на пода.
Та нашият герой никога не е мечтал да стане сервитьор, не му пука какво означава подложна чинийка, полиране на прибори, в каква чаша се сервира червено вино, какво е ордьовър. Ако готвачът не му каже – той така и ще си иде у дома в края на лятото без да разбере, че с рибата се поднася купичка вода с лимон, но не е за пиене, а за изплакване на пръстите… Неговата цел е да изкара някой лев без много зор. А другото лято да кандидатства за нещо по-така. Ако не го приемат, пак ще облече бялата риза по морето, но никога няма да престане да търси нещо по-така.
Сервитьорството е между другото. Това не е професия за него, са му казали мама и тате. Келнер – не звучи престижно някак, безперспективно е.
92 позиции са в списъка на професионални гимназии, училища и паралелки, подготвящи специалисти в областта на туризма по данни на МОН, изплюти от гугъл и непретендиращи за изчерпателност. В 17 от тях обаче фигурира изрично специалността сервитьор-барман (код 811080 по Закона за професионалното образование и обучение). В споменатите училища и паралелки по туризъм изобилстват специалности като кетеринг, организация на хотелиерство, ресторантьор, готвач, работник в заведенията за хранене и развлечения, селски туризъм, планински водач и екскурзовод.
Затова пък изискванията към обучаващия се за сервитьор-барман са почти като към министър на туризма според наредба на социалното министерство. Нека я прегледаме (виж тук). Наредба №7 на Министерството на образованието и науката от 4 декември 2006 г. за придобиване на квалификация по професия “Сервитьор-барман”, очертава държавното образователно изискване към келнера.
Сред огромното количество изисквани компетенции са уменията за консултиране на гостите при избора на ястия и напитки, преодоляване на културните, социалните и религиозни различия при обслужване на клиента (!), ползване на професионално-речеви етикет и държавен протокол при презентиране, рекламиране и предоставяне на основни и допълнителни услуги и мероприятия.
Келнерът трябва да владее техники за спечелване на госта и превръщането му в постоянен клиент, да се включва в анимационни ивенти (каквото и да означава това) с цел развлечения, шоу и забавления на гости. Сред изредените професионално-личностни качества са вежливост, честност, акуратност, отговорност, комуникативност, мобилност, професионална атрактивност, позитивно отношение към околната среда, дискретност, лоялност.
Сервитьорът според наредбата е длъжен да знае конюнктурата на туристическия пазар и туристическата политика на ресторанта и бара, да проучва потребителското търсене. Длъжен е още да знае свойствата, района на произход, суровините, времетраенето на приготвянето на ястията и напитките и актуалните им цени, да владее един или два чужди езика… За да получи тапия за сервитьор-барман обучаващият се трябва да работи с компютърни системи, касов апарат и тъч скрийн.
Според държавното образователно изискване сервитьор-барманът познава принципите на деловото общуване, пазарните отношения, мястото и ролята в тях на отделните лица, фирмите, институциите и държавата. Информира се за развитието на новостите в туристическата индустрия от специализирани чуждестранни издания и т. н., и т. н.
Повишаването на квалификацията, независимо от възрастта, е в съответствие със съвременните тенденции за продължаващо обучение през целия живот (?!), се казва в наредбата. Минимум веднъж на три години обучаващите се е добре да преминават курс за усъвършенстване на своята професионална квалификация.
Аз не познавам такъв сервитьор, а вие?
Ето няколко мнения за българските келнери от сайтове, в който туристи оставят своите мнения.
1. От руските електронни издания Газета.ру и Травел.ру:
“Никога повече няма да стъпя в България! Казвам се Оксана, на 30 г. съм, от Москва. През юли 2007 г. бях на почивка с приятелка в курорта “Св. Св. Константин и Елена”. В ресторантите отношението към клиентите е абсолютно неприветливо, а пък чакането – направо безкрайно… Просто много често ни се искаше да станем и да си тръгнем. Лицата на сервитьорите са намръщени. Но въпреки откровено отвратителното обслужване, бакшиш очакват всички. Ако не го оставиш, не си и помисляй да седнеш отново в същото заведение. Но даже и да го дадеш, не очаквай нито усмивки, нито “благодаря”. Само каменното лице и поглед изпод вежди. Изключенията са едно от десет…”
“Келнерът, чувайки ни да разговаряме, презрително отсече, че не говори руски, а само английски. Ха-ха, изплаши ме! След като започнах да му поръчвам на английски, си посмука езика и със съвсем друг тон прошепна, че ок, може и на руски…”
“В много български градове, когато поръчвахме коняк, сервитьорите ни се смееха – кой пие коняк в такава жега, може би искате да ви донеса джин тоник?”
“Поръчах люти чушки и нервозни кюфтенца. Докато ги чаках около час и аз самият станах лют и нервозен…”
“Могат да откажат да ви донесат кафе, ако не сте поръчали основно ядене и алкохол…”
2. Мнения на западноевропейци от сайта бийчбулгария и холидейуочдог:
„Рив. Б. хотел” изглежда много впечатляващо. Но персоналът беше груб, невеж и откровено неуслужлив… Край хотела обаче имаше страхотен малък ресторант, в който храната беше страхотна и персоналът изглеждаше щастлив, че си ги посетил.” Телфорд Шропшър, Великобритания.
„Имахме проблеми с езиковата бариера. Властта на българския език е навсякъде. В ресторантите менютата са на странен английски, опитвахме се да разберем от келнерите за какво ястие става дума. Те се опитват да обяснят, но английският им е беден и често ни изненадваха с неподозирани ястия. Повечето келнери се опитват да са внимателни, но често чакахме по много.” Шърлът и Деймън от Великобритания
Моля, никога не ходете до клуб „Т.”. Това е най-ужасното място на света. Седях на масата и пиех, Дойде един мъж, каза ми, че масата е запазена, а аз седях на нея от 3 часа. Попитах – защо така? А той ме изгони от клуба. Знам, че българите са „варвари”, но това наистина беше кошмар” Йохан Себастиян от Германия
(б. р. - имената на хотелите и заведенията са съкратени)
Иначе, в общи линии, туристите от Великобритания и Германия оставят добри отзиви във форумите за българските курорти, като на първо място са доволни от ниските цени и природата, хвалят и определени хотели за чистота и обслужване. Има и противоположни мнения за един и същ хотел.
ООО, Я ДДС-то НА 20% И ТУРИЗМА ПО ОБЩИЯ РЕД!
Албена Иванова, оказа се че няма такава професия. Сервитьор на френски е слуга, лакей. Там ги наричат Сервьор. А Келнер е на немски. Дайте сега да измислим българското име на тази професия, че всички да разберат за какво става дума.
диванчапразчия
подносник/подносител
Както е тръгнало с претенциите не сервитьор , ами ибрикчия с тапия ще поиска г-жата да се въведе в обслужването в ресторантите.С възхвалата на татово време и големите ВИП-ове , дето ходели по-често (да не кажем единствено те) извън граница , направо ме изуми . Колкото и добре да са били обучени келнерите по това време , сигурна съм че се е касаело само за тези, обслужващи така наречените ВИП персони . Вярно е , че има и крайно нелюбезен персонал , който предлага ужасно обслужване , но не навсякъде е така, на мен лично ми се е случвало само един или 2 пъти сервитьорите да бъдат нелюбезни и да ми забавят поръчката.Иначе като цяло мога да кажа , че не съм имала проблеми, напротив , попадам на изключително любезни младежи. Що се отнася до големите ресторанти с претенции за класа , там е ясно , че е нелепо персоналът да е необучен и невеж за длъжността си, но това е друга тема на разговор. Сигурна съм , че не всеки ден всеки ходи по такива места, където приборите му са полирани и салфетките копринени. ;) Ако госпожата толкова държи професията да се практикува от висококвалифициран персонал , нека ...още
тя сама запише такава специалност в някой хранителновкусов техникум и да я практикува както си му е реда в някое заведение. А също така нека се школова допълнително, както тя сама се изрази , отбивайки мераците на загорели ВИП клиенти.;)
До Anonymous Обърни внимание на изискванията. "Сервитьорът според наредбата е длъжен да знае конюнктурата на туристическия пазар и туристическата политика на ресторанта и бара, да проучва потребителското търсене. Длъжен е още да знае свойствата, района на произход, суровините, времетраенето на приготвянето на ястията и напитките и актуалните им цени, да владее един или два чужди езика… За да получи тапия за сервитьор-барман обучаващият се трябва да работи с компютърни системи, касов апарат и тъч скрийн. Според държавното образователно изискване сервитьор-барманът познава принципите на деловото общуване, пазарните отношения, мястото и ролята в тях на отделните лица, фирмите, институциите и държавата. Информира се за развитието на новостите в туристическата индустрия от специализирани чуждестранни издания и т. н., и т. н." След като подносителя знае всичко това, мястото му не е в пицарията, а в министерството по туризма.
така и не разбрах какво толкова им вадят на атакаджиите очите тия ибрици
Напълно си прав. Допускам обаче също така, че 98% от експертния персонал във въпросното министерство не отговаря на гореизброените критерии.
Мда, школата на Балкантурист се е намърдала в Единния класификатор.
пази боже българин в българия да се изучи за келнер днес
добрютро чича ти се излюпи от леглото
Ибрикчиите са активни, а атакаджиите - пасивни и педофили. Затуй се мразят.
В България никога не е имало читави келнери - нито сега, нито по Татово време. Винаги са си били все същите нелюбезни крадци и мърлячи. В цивилизования свят хората, когато отидат на курорт си почиват. У нас късаш нерви, псуваш и се молиш час по-скоро да се махнеш
Сервитьори трябва да бъдат само мъже.
не става - ше намалее оборота наполовина
Ех, читави келнери имаше едно време само в клуба на журналистите. Ама де времена де, Иване....
Сега няма сервитьори защото няма кой да ги учи.За да се говори за сервитьорите от Балкантурист - трябва да си поне на 50 години. Салонните управители бяха с поне 10-15 години стаж и няколко години работили в някоя соц столица, обикновенно в ГДР.
11-ти, добрютро, пич, и аз си падам по "ало-ало"
Много лошо впечатление ми направи ей т'ва: Сервитьорът от нашия разказ в повечето случаи е младеж, от близките до курортите градчета или села, току що навършил 18 г., приключил учебната година със среден успех “добър”. Общият доход на родителите му не надхвърля 1000 лв. месечно. Но явно тъкъв е случая с баш селянчетата,дето се поиздигнаха и позабогатяха в Софията и позабравиха собственото си потекло. Те вече на селцето си викат"вила".
Вярно е, че за да бъдеш сервитьор, необходимо условие е обучението. Необходимо, но не достатъчно. Ако умението да обслужваш не ти е "в кръвта", нищо няма да се получи. Спомням си по времето на прехваления соц., келнерите наистина трябваше да са завършили курс. Но картинката описана по-горе перфектно описваше обслужването и тогава.
За какво говорим, за обществено хранене или за ресторанта на хотел Риц? Защо никой не придиря на готвачите, а се нахвърляте на келнерите? Сервитьорката в крайна сметка ви носи това, което готвача е сготвил и отсервира мръсните чинии. Или може би не ви интересува какво имате в чинията си, а как е поднесено?
Живо ни интересува и какво има в чинията. И то не е по-добро. Но в статията иде реч за въпиющата некадърност на нашенските келнерчета. Съгласен съм, че изложените условия са необходими само за звездните ресторанти, но на нашенските сервитьори и сервитьорки са им необходими поне учтивост, заинтересованост и умение да събират и изваждат двуцифрени числа на ум. А точно тези 3 качества са им като висша математика, съдейки по досегашния ми опит с нашенски келнери. А и работата на сервитьора далеч не е само носенето на храна и напитки. От него зависи да улесни работата на кухненския персонал и да се погрижи за приятното прекарване на клиента, който в този случай се нарича и "гост". И за това не е се иска много повече от малко мотивация и старание. Затова съм съгласен с повечето изводи от статията: келнерите по морето са немотивирани, некадърни и мързеливи.
Какви държавни изисквания?! Кога този варварски народ е спазвал писаните правила (освен донякъде под страх по тошово време)? Кара се по обичайното право, такова е нивото на народа ни.
Аз познавам Перфекната Сервитйорка,завършила с отличие ТОХА в Бургас.Барманка, и невероятна Готвачка!!!! Ожених се за Нея !!!!!!!!!!!!Не я давам за нищо! Вече не каня никой удома, започнаха да завиждат!
Много сте забавни, чета коментарите и се спуквам от смях. Добре, а не може ли да се реши проблема като се центрираш на някой бар и там да ти се сервира всичко или и барманите не са добри? :)
Ей,Албено,--------- -------- ти,какво искаш-целия си живот ли да посвещават учениците на шибаното сервитьорство. --------- ----------- --------- --------- ---------- ----------- -,изкарала 5 негативни от 1005 общо мнения на чужденци и вече се надъхва. ------- -------- --------- Админ: Нарушавате условията на форума
Верно че в България няма сервитьори на ниво, няма обаче и клиенти на ниво.И заплащането е мизерно, затова разчитат на това да те ударят в сметката. Каквато държавата, такива и сервитьорите. И клиентите също.
Роки е прав.По татово време 86-та бях сервитьор. Тогава бях на 18 год. Току що завършил ТОХ. В града ни имаше само един комплекс на Балкантурист, и всеки се натискаше да работи там. По простата причина повечето заведения клиентелата беше от редовни пияндета и си пиеха мастиката с газираната вода. Тогава заплатата беше 90 лв. Бакшиш никакъв. И по-опитните сервитьори ни учеха на занаят как да си вземаме бакшиша по други пътища. През 88 година гледах "Среднощно препускане" с Р. Дениро и на сцената където се хранеха и когато дойде време за плащане за първи път видях, че на запад клиента дава бакшиш 15% от консумацията. Мисълта ми е ако това правило важеше ...още
и в България тогава и сервитьора и клиента биха били доволни. П.П. през 98 или 99 год. бях в "Таверната" в Манхатън Ню Йорк(ако не се лъжа това му беше името) Като дойде време за плащане платихме си и плюс добавихме 15 процента бакшиш. Тъй като бяхме трима приятели само един плати, затова запазихме сметката за да се разплатим помежду си по-късно. Какво ни беше учудването когато видяхме, че на края на всичко консумирано нашите домакини са си сложили и бакшиша накрая на сметката и ние дадохме бакшиш на два пъти. Аз и в други заведения съм бил в Ню Йорк, но такова нещо не съм срещал никъде. Това да крадем си ни е в кръвта.
как искате да има сервиьори като пове4ето хора не могат да се държат като клиенти аз съм серв-ка и хората които обслужвам с удоволствие са мн малконе търсете гре6ката само в обслужващия персонал замислете за ва6ето поведение като клиенти
робска професия
Какво очквате от сервитьорите при положение, че масата от бълг. народ посещава ресторанти Инцидентно и няма грам култура. А когато гледа менюто почва да смята колко ще му излезе ако си го купи от магазина и започва заяжданката. Аз работя по черноморието сервитьор и в момента масата клиенти е "скъпи гости от сОФИЯ". Е няма по-неграмотни клиенти. Хем царвул, хем с претенции. Когато клиента е културен и на усмивката и доброто отношение на сервитьора отговори със същото, тогава да чака добро обслужване. А той отишъл на ресторант Ганьото да се погаври с персонала, щото ще му вземат някой лев, че и бакшиш ще му искат - не ги е срам. И в превод на френски слуга е сервитьор, но и работник(наемник). Докато продължавате да мислите мили сънародници, че сервитьора е слуга ще ви се плюе в кафетата и супите. И научете думата "БАКШИШ" какво значи!!!
Направете така. Следващият път когато отидете на ресторант, отидете с нагласата да си рекарате добре, не мислете колко са калпави бълг. сервитьори и колко добре трябва да ви прислугват. И съм убеден, че ще излезете от ресторанта много доволни. Така правят повечето чужденци-европейци. Или с други думи почуствайте, че ви обслужват като европейци. Но НЕ на пърж. картофки и биричка, а на салата, основно, десерт и бутилка вино.
Pendo,на калпавия сервитьор клиентите му пречат!И чакай бакшиш,когато се научиш да плащаш данък върху него,както правят германските сервитьори,а те обслужват доказано по европейски и не се интересуват дали клиентите гледат менюто и си правят сметката.Ти май дребнаво очакваш твоята сметка да излезе,а клиентът да гледа нашироко и да те възнагради,все едно как си се държал.E,не си познал!Дай,за да получиш.
Сервитьорът е Pen4o,грешката е моя.
Pen4o,не го работи това,щом толкова те озлобява.А си толкова неграмотен,сигурно защото вместо да учиш,си мислел за бъдещите бакшиши.И само простак може да заплашва с плюене в кафето или супата,а простакът си личи и когато са му поръчали салата,основно,десерт,вино и още какво ли не.Тогава става по-мазен и се държи по-угоднически,но липсата на класа не може да се скрие с подобни изпълнения.А професионалистът ще съумее възпитано да поднесе дори само биричка с картофки,а не презрително,както явно ти го правиш,на"скъпите гости от София".Какъв бакшиш очакваш с подобно поведение?
Първо искам да отбележа че статията е много добра и наистина трябва да се направи нещо по въпроса с обслужването в България,но е малко обидно ,че се казва ,че няма истински келнери в нашата страна.Мога да ви кажа ,че познавам много добри професионалисти в тази област,с който работя всеки ден.Аз самият се уча всеки ден и трябва постоянно да се усъвършенства човек.Това че вас не са ви обслужвали както трябва не значи ,че навсякъде е еднакво.Според мен трябва да се направи нещо с изискванията за един хотел,ресторант,механа или каквото и да било друго заведение или други средства за подслон ,понеже в България всеки гледа да заобиколи закона само и само да падат пари ,а как никои не се интересува.Трябва тези който отговарят за спазването на закона и прилагането му в сферата на туризма и ресторантъорството да го правят наистина ,а не да казват ''аз сам от РИОКОЗ или от категоризацията на средствата за подслон и за да не ви направя пълна проверка моля почерпете ме с някоя и друга гозба'' или не съм прав,защото точно това става.Ако това се промени можеби и обслужването ще е на по високо ниво.