СофияПловдивВарнаБургасРусе

Да живей местният патриотизъм!

Иво Инджев

Вече беше притеснително това умълчаване на президента ни. Първо Путин му отказа гостоприемството на (специално замисления като негова трибуна) енергиен форум в София. После пък 100 годишната партия му изневери като публично отхвърли ветото му в парламента в „12 без 5” преди самите избори.

Но ето, че една друга сто годишна извади от нирваната държавния ни глава – баба Гуна свърши тази работа. Г. Първанов й написал поздравително писмо за вековния юбилей, научаваме от печата.

Разбира се, баба Гуна не е коя да е. Тя е от село Косача. В него, както сам подчертава дебело, Първанов е имал щастието да се роди. Баба Гуна не е чак толкова щастлива, защото все пак само живее в Косача, а се е родила в друго село край Перник. Но все пак…

Впрочем между Първанов и Путин досега имаше нещо почти общо – някакви спорове и съмнения за родното им място. Селото на Путин, нейде в селските простори на руското „бездорожие” („безпътие” – да не се бърка с безпътица) май така и не беше открито. Но сега вече окончателно отпадат твърденията на недоброжелателите, според които Г.Първанов може би е родом от село Сирищник.

А като стана дума за безпътие, всеки път, когато пътувам по виадуктите на магистрала „Хемус”, благодаря мислено на др. Живков, че се е родил в Правец. Иначе тези тунели и гигантски мостове можеха като нищо да се пръкнат някъде в най-източната част на Стара Планина с цел да обслужат Делиормана – ако да речем, другарят Кубадински беше станал генсек на партията (не че неговото село в разградско не си получи мраморните площади и други такива” екстри”).

Най-щастливи от плодовете на местния патриотизъм си остават обаче самите жители на Правец. Там българската държава „най-случайно” изля отпуснатите (като негова си, на Живков бащиния) милиони, за да създава на гола поляна компютърната индустрия на социализма. И днес този фундамент работи за поминъка на тамошните щастливци, които съдбата е дарила с още един знаменит земляк – благодетеля на града и съсобственик на „Лукойл” Валентин Златев.

За финал, да се върнем към баба Гуна. Честито и благодаря на информационните средства, че отразиха с такава топлота и всеотдайност новината, с което ни дават възможност да се присъединим към сърдечните пожелания на сърцатия ни президент!

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.