Защо превъртат туристите?

Екскурзиите са по-опасни за психичното здраве от безработицата, смъртта и раздялата

Американски туристи пред замъка Сан Анжело в Рим. Снимка: Ройтерс

Въпреки общоприетото мнение екскурзиите застрашават не само здравето и живота на туристите. Докато пътешестваме сме заплашени от психически проблеми много по-често, отколкото ако си стоим вкъщи. Защо лудостта обзема туристите в най-различните кътчета на света, пише в. „Нойе цюрхер цайтунг”.

Екскурзиите образоват. Пътуването разширява хоризонтите, забавлява, разтоварва. Оказва се обаче, че пътешестването също така е опасно. Без да обръщаме внимание на рисковете за здравето, на опасността от инциденти и на възможността да паднем жертва на бомбен атентат или да бъдем отвлечени, пътешествениците се излагат на висока и доста подценявана възможност да полудеят. Според изследване на швейцарския Съюз по психиатрия главната опасност за стабилността на хората, които имат определена склонност към психични проблеми, се крие не в загубата на работата, не в раздялата с партньора и дори не в смъртта на член от семейството. Опасността е в екскурзиите.

В действителност „острата обърканост” е една от най-честите причини за приемане на чужденци в болниците по тропиците. В посолствата могат да говорят дълго за туристите, които изпадат в паника – в Индия, Кения или в Австралия – и трябва да бъдат хоспитализирани. Затова в психиатрията вече се утвърди понятието Airport wandering, което описва състоянието на човек, който заради самолетната екскурзия губи напълно ориентация и се лута из летището с психотично разстройство.

Обяснение в любов

Специализираното списание Psychiatrische Praxis пише за един мъж, който се опитал да слезе от самолета по време на полет и след като не могъл да го направи, се опитал да обясни на пилота, че самолетът лети прекалено ниско. Обсебила го откачената мисъл, че може да предотврати падането само с обяснение в любов. Бил преместен в бизнескласа. Малко по-късно обаче той отново се отправил към пилотската кабина, за да предаде обяснението си в любов по високоговорителите.

В речника по психиатрия се описват типичните за психозата при пътуване симптоми: „Болните имат чувството, че ги наблюдават; вярват, че ще бъдат отровени, убити, малтретирани. Освен това имат смущения и с възприятията.” В литературата също е пълно с творби, които разказват за туристи, които по време на пътуванията си са изправени на ръба на пропастта.

Междувременно по темата се появиха разнообразни научни изследвания, като проучванията на душевните смущения при туристите на Хаваите, на депресиите на туристите на тропическите острови, на психическото влияние на околосветските пътешествия, на параноидните реакции в чуждоезично обкръжение, на загубата на ориентация при японските туристи в Париж. Най-пртеснителният резултат от изследванията е, че повечето хора, които по време на пътешествията си са сполетени от психически кризи, до този момент не са имали подобни симптоми и не са били специално „предразположени”. С други думи – може да се случи на всеки.

Йенс Клаусен представя в дисертацията си „Своето и чуждото” резултатите от изследването и описанията на хората, които описват със свои думи как по време на пътувания губят всякакъв контрол. Той е включил и автобиографични разкази на известни личности като Рилке, Фройд, Гьоте, Камю и Хьолдерлин.

Впечатляващото при тези документи е, че особено често разсъдъка си губят поклонници и „духовни” пътешественици. Туристите са сполетявани от безумни идеи в манастири или центрове за медитация в Индия, Тайланд или Непал. Най-опасната дестинация по отношение на религиозното безумие обаче е Йерусалим – при това от векове.

Исторически документиран е случаят на Марджъри Кемпе, която през 1414 година, след 20 години семеен живот и 14 деца, тръгва на поклонение в Свещения град и изведнъж изпада в неконтролирани изблици на плач и викове. Самата тя била убедена, че в нея се е вселил Бог, а заобикалящите й били единодушни, че е обсебена от дух или дори от дявола.

Гола на стената

Близо 200 американски и европейски туристи се разболяват всяка година от т.нар. Йерусалимски синдром. Те имат месиански видения или решават, че са Бог. Една аржентинка например танцувала гола на крепостните стени на Стария град, за да „оплоди пресъхналата земя на Израел”. Един датски учител видял Дева Мария точно върху Купола на скалата, след което набил пазача на джамията, който отказал да отдаде на светицата нужната чест.

Много опасни са и екскурзиите, свързани с културата, най-вече в Италия. За картината на болестта, свързана с разглеждането на прекалено много изкуство в Рим или във Флоренция, специалистите са въвели термина „синдромът Стендал”. През 1817 година, когато била на 34 години, Стендал, авторът на „Червено и черно”, пътувал из Италия. Заради многото гробове, църкви, рисунки и фрески той изпаднал в екстаз, който бил последван от пълен срив на силите, „нервен пристъп”, както го нарекъл самият той в записките си.

Явно „синдромът Стендал” често се проявява в чувството за собствената незначителност, която може да доведе до деперсонализация до точно обратното – фантазии за всемогъщество. И в двата случая поводът без съмнение е сблъсъкът с грандиозността на културно-историческите забележителности.

Както показва изследването на една италианска психиатърка, най-застрашени са жените на възраст между 26 и 40 години, неомъжени, пътуващи сами, които са се подготвили добре за екскурзията. След три до осем дни обаче повечето от страдащите от „синдрома Стендал” може да напуснат клиниките.

Защо хората полудяват толкова лесно именно по време на екскурзии? Пътуванията винаги са свързани с раздяла и с усещането за загуба, с чувстото за откъснатост от корените, беззащитност и самота. Често тези усещания предизвикват психическа регресия: човек се чувства – заради езиковата бариера, културните различия, собствената некомпетентност и свръхочаквания във всекидневния живот – беззащитен като дете. По този начин съпротивителните сили рухват, а страховете, които обикновено могат да бъдат преодолени, изведнъж добиват травматични измерения. Става така, сякаш с изплъзването на познатия ни свят човек губи сам себе си.

Често пътуването отключва и чувството за вина, което отприщва по-ранни проблеми. Заради загубата на връзката с традиционната работа и отношения може да се появи и чувство на скука, празнина и безсмислие, което способства за възраждането както на потискани конфликти, така и на интензивни сексуални желания.

Крехка конструкция

„Никъде другаде не става толкова ясно, че изграждането на собственото „аз” е крехка конструкция, колкото по време на пътувания”, пише Йенс Клаусен в работата си. „Това, което сме приемали като стабилна основа в света, се оказва във връзка с чуждото само една (доста ограничена) възможност да се устои на объркването от натрупания опит. Решенията, които сме взели, връзките, които сме установили, разделите, през които сме минали и сме изстрадали, животът, който сме водили до този момент – на туриста всичко се струва без особена стойност. Това се случва заради екзистенциалната несигурност, която превръща досегашния живот в лъжлива илюзия за сигурност и която не дава на собственото „аз” никаква стабилност.”

Между другото, швейцарците са първата нация, която намира врата към психопатологията на пътуванията. До 19 век страданията от чуждото, тъгата по дома, носталгията, са наричани „швейцарска болест” – във връзка с швейцарските военни от 16 век, които, когато чуели народна музика, масово се разболявали или дезертирали. Затова в някои армии била издадена заповед да не се пеят песни, които напомняли за родината. Междувременно от подобни пристъпи са застрашени и другите народи. Швейцарците обаче все още се смятат за нацията, която пътува най-често и затова са в рисковата група, заплашена от психични проблеми.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.