СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ядрен Пакистан – по-голямата опасност от Иран

Пакистански талибани седят с оръжията си в каросерия на камион в Бунер, на 100 км северозападно от Исламабад. Снимка: Ройтерс

Сред хората от Близкия изток понятието ядрена заплаха автоматично буди асоциации с Иран. Тази опасност е твърде актуална тема за еврейската държава, която лидерите на Ислямската република неведнъж са обещавали да изтрият от лицето на земята.

В Израел отдавна се обсъжда възможността иранският ядрен реактор да бъде унищожен, докато новото ръководство на САЩ се надява да се разбере с Иран по мирен път, а умерените сили в международната общност залагат на икономическите и политическите санкции. Всъщност обаче може да се разчита единствено на здравия разум на иранското правителство – при цялата си агресивност то не би могло да желае за своя народ една разрушителна и страшна война, а тя ще е неминуема, ако Техеран употреби ядрено оръжие.

Тук ще отбележим следното: първо, Иран все още не притежава атомна бомба; второ, става дума за един радикален, но силен режим, който строго контролира всички области от обществения живот, особено оръжейната сфера. Затова колкото и да са одиозни неговите лидери, все пак е реално да се разговаря с тях на езика на политиката. Това общо взето важи и за Северна Корея, чиито ядрени опити толкова плашат съседките й.

Има обаче една ислямска държава, която вече притежава ядрено оръжие, но е слаба, разкъсвана от противоречия и фактически води война с екстремистките групировки на собствената си територия – Пакистан. Опасността от нея едва ли не надхвърля иранската, но за нея се споменава доста по-рядко.

Международните среди и на първо място САЩ не знаят какво да правят с Пакистан и се страхуват да го признаят. Изявленията на официални представители на Белия дом варират от тревожни възгласи за „смъртоносна заплаха за световната сигурност“ до оптимистични уверения, че ситуацията е стабилна. На практика обаче никой не може с положителност да каже какво точно става в страната, камо ли да очертае бъдещото развитие на събитията.

Талибанските бойци, доскоро смятали за свои владения районите, гранични с Афганистан, днес напират към столицата и не крият стремежа си да сложат ръка на ядрените арсенали. Нищо чудно, защото терористите отдавна тършуват за ядрено оръжие из цял свят. Осама бин Ладен неведнъж е заявявал, че „за всеки мюсюлманин е свещен дълг да си набави оръжие за борба срещу неверниците“. Практически всички ядрени държави обаче са разработили сложни системи за сигурност и блокировка, които бранят достъпа до смъртоносния арсенал. Тъкмо затова в началото на 90-те талибаните не успяха да се докопат до „руския атом“ въпреки разпадането на Съветския съюз и помощта на чеченските сепаратисти.

Експертите изтъкват, че създаването на такива системи е изисквало значително време и солидни инвестиции. Пакистан не е разполагал нито с едното, нито с другото. Страната може би дори не притежава необходимия научно-технически потенциал, за да защити ядрените си запаси. Нещо повече, международната общност отдавна подозира, че от Пакистан изтичат ядрени суровини и технологии.
Повод за подозренията беше скандалът около „бащата“ на пакистанската атомна бомба Абдул Кадир Хан, обвинен в контрабанда на ядрени технологии. През 2003 година инспектори от МААЕ откриха в ирански обекти центрофуги със същата конструкция като използваните в Пакистан. А Кадир Хан не е единственият учен в страната, който има достъп до ядрените тайни и симпатизира на радикалния ислямизъм. В началото на 2000-те там бяха арестувани неколцина изследователи, работили по ядрената програма и поддържали връзки с екстремисти. Привържениците на Осама бин Ладен в Пакистан се радват на съществена подкрепа и сред обикновените хора, и сред интелигенцията, и дори от страна на военните. Ударите на американската авиация, при които загиват местни жители, само укрепват позициите на талибанското движение.

След събитията от 11 септември 2001 година опасения от терористични атаки накараха правителството на Пакистан да разположи ядрени заряди в шест секретни обекта в различни райони от страната. В момента официален Исламабад уверява, че ядреният арсенал е под сигурна охрана. Не се знае обаче как стоят нещата в действителност.

Ислямистки формирования воюват с правителствени войски в провинцията Сват, недалеч от пакистанската столица. Навремето властите склониха да направят отстъпки и разрешиха на бунтовниците да наложат в провинцията шериатските закони, но успяха да издействат само кратка пауза. Заплахата Исламабад да бъде превзет и контролът над страната да мине в ръцете на екстремистите още не е на дневен ред, но остава съвсем реална.

Наистина, държавата разполага с армия, няколко пъти по-многобройна от терористичните отряди. На тяхна страна е обаче бедното и безработното мюсюлманско население, което няма доверие на слабото корумпирано правителство и мечтае за бъдещо „справедливо царство на истинския ислям“. Освен това, пакистанските военни традиционно смятат за свой основен враг Индия и без особено желание се отвличат по такива „дреболии“ като войната срещу талибаните.

Белият дом няма представа как да реагира на тази ситуация. Обявил за главна цел на американската политика ликвидирането на Ал Каида, а за основен фронт – Афганистан, Барак Обама безспорно си дава сметка за тревожната ситуация в съседната държава, и до днес смятана официално за пръв съюзник на САЩ в региона. Войната в Афганистан е невъзможно да бъде спечелена, докато има талибански бази в северозападните райони на Пакистан. Ако пък бунтовниците се сдобият с атомна бомба, това ще е очевидно поражение, от което ще се възползват всички антиамерикански сили на планетата. А няма съмнение, че ще бъдат изгубени и всички надежди за обуздаване на Иран и Северна Корея.

Неотдавна в Белия дом се състояха тристранни преговори между президентите на САЩ, Пакистан и Афганистан. Обама призова колегите си „да разгромят, съкрушат и демонтират Ал Каида“. В името на тази цел той е готов да предостави на Исламабад и на Кабул финансова и военна подкрепа. В Конгреса вече са внесени проектопрограми, които предвиждат допълнителни средства за войната в Афганистан и икономическа помощ за Пакистан в размер на 7,5 милиарда долара за 5 години. Вашингтон обещава също да строи в тези държави училища, пътища и болници.

Тъкмо икономическата подкрепа за демократичните институции се смята за най-ефективния метод за борба срещу разпространението на ислямизма. Проблемът е дали тази помощ ще бъде използвана по предназначение и дали не е закъсняла. Не е изключено процесите, протекли в пакистанското общество, вече да са необратими и минаването на властта в ръцете на талибаните да е само въпрос на време. За да не покаже колко е безпомощно, правителството в тази страна се стреми да скрие от света цялата истина. Възможно е американските пари не само да не подпомогнат демокрацията, но и да се озоват в ръцете на екстремистите, както отдавна вече става в палестинските автономни територии.

Тези дни съветникът на президента Обама по националната сигурност генерал Джеймс Джоунс настоя Ислабамад да даде гаранции, че ядреният арсенал на Пакистан е недосегаем за въоръжените бунтовници. Пакистанският кабинет би могъл да гарантира това само на думи, но американците най-вероятно ще се задоволят и с тях. Просто нямат избор – Обама не би се осмелил да обяви още една война на терора, този път на пакистанска територия.

Дори и най-непоправимите оптимисти обаче схващат, че като ядрена сила талибаните ще бъдат далеч по-опасни от Иран и неуязвими за никакви санкции. След като е безсилен да предотврати тази заплаха, Западът си крие главата в пясъка и се надява проблемът да се разсее от само себе си, въпреки че досега няма случай подобни надежди да се сбъднат.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.