Става ли от Чернобил туристическа атракция?

АЕЦ Чернобил днес. Снимка: Ютуб

На 26 април 1986 година четвърти реактор на АЕЦ “Чернобил” експлодира, като замърси обширни части от Европа, но най-вече тогавашните съветски републики Украйна, Беларус и Русия. В България пикът на замърсяването настъпва през първите дни на май. Според Световната здравна организация общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. По официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. След катастрофата от заразената територия са изселени 230 000 души. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. Днес “карантинната зона” е туристически обект, но желаещите да посетят “забележителността” не са много. Как изглежда Чернобил днес, пише Дом Джоли във в. “Индипендънт”.

В прекрасния английски град Котсуолд въздухът мирише на пролет. Горските поляни са покрити с килим от синчец, на тучните поля весело подскачат агнета. За съжаление, тази картина ми описват по телефонните разговори с дома, тъй като уикенда прекарвам в Чернобил.

Всяка година около 5000 души напускат прекрасната украинска столица Киев с малък автобус, за да отидат в “карантинната зона”. Това е 30-километровата полоса около четвърти енергоблок на чернобилската АЕЦ “В.И.Ленин”, където на 26 април 1986 година избухна взрив, който покри Европа с радиоактивен облак.

Тогава бях ученик и досега помня как телевизионните водещи показваха на карти на Европа посоките на вятъра и движението на страшния “облак”. Някои учители носеха маски, а пресата беше пълна със страшни предсказания.

Звучи познато, нали? Както “свинския грип”, чернобилската радиация беше невидим враг, който държеше населението в страх само с неуловимото си присъствие. От “карантинната зона” около Чернобил завинаги бяха евакуирани 140 000 души. Официалните данни за 2000 загинали не отразяват огромното ниво смъртност от рак и от други заболявания по-късно.

Ако не беше проведена невероятно опасната операция с участието на пожарникари, войници и мобилизирани миньори, в реактора щеше да има втори, много по-страшен взрив, след който обширни пространства от Източна Европа щяха да станат непригодни за живеене. Така че редом с невидимия враг в тази история имаше и невидими герои.

Сега повечето специалисти считат, че посетителите на Чернобил получават по-малка доза радиация, отколкото пътниците по време на далечни полети. Само че никой не е предупредил украинската армия за това. Минаваме през безкрайно сканиране с гайгер-мюлерови броячи и внимателни проверки на паспортите ни и всякакви други документи. Накрая влизаме във вътрешната 10-километрова зона и вървим направо към бетонния саркофаг, който скрива реактора. Първоначално той е временна мярка, която трябваше да служи 20 години.

Междувременно минаха 22 години, така че ние не му се любуваме дълго. Освен това той не е особено вълнуващ, а и гайгер-мюлеровият брояч на водача ни пищеше доста усилено. Ние, разбира се, не знаехме дали това не беше нарочно направено, за да опъва нервите на туристите и предпочетохме бързо да се отдалечим.

Доста по-необикновено изглежда град Припят, който е разположен само на една миля от реактора и от който бяха евакуирани 50 000 жители. Това обаче се случи чак три дни след взрива, а дотогава никой не им беше казал нищо. Това място е мистериозно – буренясал град-призрак, машина на времето с парчета от Съветския съюз от 80-те години.

Най-вълнуващото място е училището с учебниците, които все още стоят на изпочупените чинове. На разбития дървен под на спортната зала се търкалят омекнали баскетболни топки. На една от стени висят плакати, които обясняват на учениците какво да правят в случай на ядрено нападение от Запада. Само седмица преди аварията в училището са провели мащабни учения по гражданска отбрана: децата се учили да слагат противогази и се криели в бомбоубежища без да знаят, че истинският враг си лежи спокойно само на една миля от тях, и в него работят много от собствените им родители.

Изтощени, се отправяме към Чернобил да обядваме. Този град се намира на около 10 километра и в него е позволено на някои работници да стоят там на смени. Трябва да отбележа, че като се отдалечихме от реактора, почувствахме истинско облекчение. Измихме си ръцете с особено внимание, след което ги вкарахме в агрегата, който водачът ни нарече “дозиметър”. Той започна да свети в зелено – това значи, че сме чисти. Какво щеше да стане, ако беше светнал в червено, никой не ни обясни. Ние и не питахме, мислейки само за обяда и за бирата: атомният туризъм предизвиква силна жажда.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.