Ясен Велчев, композиторът – виртуозен багерист

Снимка: авторката

Клавиристът на група „Те“ Ясен Велчев е: „Пианист, композитор, багерист. Три в едно – неочаквано добра комбинация“. Колкото и да е неочаквано, авторът на много от композициите на група „Те“ и бивш лидер на група „Акага“, паралелно с кариерата си на музикант, упражнява професията багерист. Толкова виртуозен, че дори с кофата на багера натиска запалка и я пали, без да я събори (виж клипа). И даже е измислил някои от мелодиите си в багера.
Талантът на Ясен в областта на музиката е забелязан още в детските му години. Той печели награди от Националния конкурс за българска музика „Светослав Обретенов“ – 1982 г., от международeн конкурс в Чехословакия през 1984 г. и др. Завършва музикалното училище „Любомир Пипков“ и класическия отдел на музикалната академия в София. От 1991 г. до 1999-а е лидер на „Акага” и се изявява като неин пианист, композитор и аранжор в четири последователни албума. В група „Те“ е от основаването й през 2000 г. През пролетта на 2007 година вокалът на „Те“ Любо напуска групата и започва самостоятелна кариера. През октомври 2007 г. той е заменен с Преслава Пейчева (втората в класирането след Невена Цонева в „Мюзик айдъл 1“). В момента група „Те“ съпровожда изпълненията на участниците в третото издание на „Мюзик айдъл“.

Ясен Велчев описва песните на изпълнителите на масата на журито в „Мюзик айдъл“ малко преди поредната репетиция. Снимка: авторката

Преди срещата с Ясен, мениджърът на група „Те“ Иван Драндийски ни посъветва по телефона: „Елате във вторник в 16 часа на рампата през зала „Фестивална“. Ясен сутринта ще работи на някакъв обект и ще дойде на репетиции направо с багера. Обикновено го паркира през входа, така че ще успеете да го снимате“.
В 4 следобед, редом с тировете за озвучителна и друга техника, пред зала „Фестивална“ се мъдри нов, модерен багер. Откриваме „багериста“ да седи сам на масата за журито на „Мюзик айдъл“ и да описва песните на изпълнителите. Докато разказва за себе си, продължава да отхвърля работа:

Ясен пали запалка с кофата на багера, без да я събори


„Днес станах в 5 и половина сутринта. В 6 излязох, а в 8 бях на обекта в Горубляне да направим планировка на една местенце. Планировката е оформяне на пространството – задига се да е по-равно, дърветата и разни боклуци отиват отдолу и т.н. Допреди малко се занимавах с това. Сега – с другата работа. По време на „Мюзик айдъл“ по-малко работя с багера, защото почти всеки ден съм с участниците.

Снимка: авторката

Като бях малък, много исках да си имам багер. На 4 години за първи път се качих на багер и ясно си го спомням досега. На 5 години ми купиха първото пиано и станах музикант. Ходех по конкурси, свирех, но голямата ми любов към багерите продължаваше през цялото време. После се запознах с моите учители – и двамата багеристи във ВиК-София. Първият се казва Миладин, а вторият Краси. Срещнах се случайно с Миладин, докато копаеше в нашия квартал. Аз винаги като видех багер, заставах да гледам. Видях, че багерът му се казва „Case” и си сложих една лепенка с надпис „Case” на колелото. Миладин като я видя, ми вика: „Ей, малък, ела тук“, запознахме се и оттогава къде ли не ме е возил със себе си. Качва ми колелото отпред на багера и обикаляме по цяла София. Той и Краси са ме учили да карам багер още от малък, преди да имам книжка.

Те са едни от най-добрите. Едно време много често спираше водата заради аварии и аз ходех с тях да ги гледам как работят. Имаше един период от 10-15 години, в който просто беше страшно. Хванах най-големите аварии в София. Разбрах, че това е супер отговорна работа. Те ме научиха на голяма прецизност, която по-късно започна да ми помага много и в музиката. Нещата при мен вървяха ръка за ръка.
Между музиката и багера има много общи неща. Например, като отида да работя с багера, не си тръгвам, ако не ми харесва това, което съм направил. Ако не съм оформил добре някакъв изкоп, не ми е хубаво. Така е и с музиката – ако това, което правим с групата, не звучи добре, няма го кефът.

На рампата пред служебния вход на зала „Фестивална“. Снимка: авторката

Същото важи и за прецизността, и за отговорността. Това, че можеш да направиш поразия с багера, не значи, че не можеш да направиш и с музиката. Особено във формат като „Мюзик айдъл“, където нашата група свири зад гърба на айдълите. Много е отговорно да работиш с млади таланти. Повечето от тях за първи път свирят с бенд. Ако бендът не си свърши добре работата и подведе айдъла, това е пълен провал – и за айдъла, и за бенда, и за формата, и за целия екип.

Първата песен на група „Те“ с Преслава Пейчева. Композитор: Ясен Велчев

С багера също може да се правят големи поразии – примерно, да резна кабелче с кофата и да спра тока на цял квартал, на банки, поликлиники и т. н. Случвало ми се е… Не по моя вина, а по настояване на една мутра. Искаха да копая каналчета на един голям обект в центъра на София. Аз им казвам: „Абе, хора, тук има кабели, не може да се копае“ (кабелите бяха открити и се виждаха), а те ми казват със заповеднически тон: „Не, ние сме проверили, платили сме, отговаряме и ние ще ти кажем какво да правиш“. Накрая се съгласих, но за всеки случай, още няколко пъти ги попитах: „Копаем ли“? Те казват: „Да!“ Като започнах, на третото бръкване с една малка кофичка се показа някакъв розов кабел, дебел като наденица. Нищо не стана отначало – кабелът си стоеше изваден отвън, но на третата минута сам гръмна. Ама така гръмна, че се показа един метър пламък. Усетих топлината в кабината. Оказа се, че това е 10 киловолтов централен кабел. Дойдоха от енергото и те също като мутрите, без да гледат схемата на терена, поискаха да им разчистя с багера. Оказа се, че оттам минават още 3 кабела, та скъсах още един от тях.

Много прецизност и внимание се изисква, за да си добър багерист, въобще не е лесна работа. Ако някой си мисли, че се качваш и започваш да ръгаш едни ръчки и да ровиш земята, абсолютно се заблуждава. За мен добрите багеристи са много отговорни хора, които мислят и внимават в това, което правят. Иска се акъл, не е проста работа.

Ясен прави демонстрации на виртуозно управление на багер

Първата ми голяма работа с багер беше на реконструкцията на летището. Тогава ми беше прощъпалникът. Качих се на чисто нов багер. Там ние бяхме подизпълнители. Бяха ни наели да правим нови трасета за кабелите, но много трябваше да се внимава със старите кабели, защото те са за Ръководство въздушно движение, за разни системи по летището и една от тях да спре, самолетът не може да кацне. Колега от същата фирма преди мен беше насмел някакви кабели, но на мен ми беше първата отговорна задача и няма да забравя с какво внимание и прецизност работех.

В кабината на багера. Снимка: авторката

На абитуриентския си бал също отидох с багер, но тогава не го карах аз, а първият ми учител Миладин. След време аз возих едно момче на бала с багер – първо го изправихме на задни гуми пред музикалното училище, след това го закарах до зала Фестивална, а после и до НДК.

От 4 години си имам собствен багер и работя с него. Исках да взема заем от някоя банка, за да си купя, но едни приятели на майка ми имаха свободни пари и се съгласиха да ми го купят, а аз да им го изплащам. Засега от багера не печеля, защото искам да го изплатя най-бързо. С нашата група сме от щастливците, които се издържат изцяло от музика и това е голям шанс. Преди време от багера можеха да се изкарват много пари, но в момента е ужасна криза и всичко е замряло. Включително големи обекти като МОЛ-ове и други, в които се наляха милиони левове, изведнъж спряха да съществуват, затвориха. Стагнацията е голяма и колегите се оплакват. Слава Богу, аз като че ли имам някаква работа.

Много лесно се пренастройвам от багера към музиката. Дори сега, ако се наложи, ще излезна оттук (б.а. – зала „Фестивална“), ще мръдна някъде да копна и после ще се върна и пак ще си свиря без никакъв проблем. Никой не може да си представи колко и едното ми прави кеф, и другото. Винаги съм казвал, че музиката ми е приоритет, защото това съм учил, това ми е дарбата, но понякога и сам се обърквам кое от двете ми е по-дадено да правя. Аз разсъждавам по следния начин (с извинение): „И лайна в тоалетната да бършеш, ако го правиш с кеф, пак ще е хубаво“.

Снимка: авторката

Като се кача в багера, много пъти ми идват идеи за музика. А като свиря понякога, си мисля за багера. Ето, вчера, докато свирехме на лайфа, си мислех как ще стана на другата сутрин и ще отида да побачкам с багера. И изпитах голям кеф. Понякога дори сънувам обектите, на които съм бил.

Никога не пиша преднамерени парчета и не правя нещата насила в музиката. Много пъти идват хора и ми казват: „Напиши ми парче“. Аз им отговарям: „Не мога да ви напиша, защото то трябва да дойде“. Българинът е свикнал: „Аз искам парче като на Юрая Хийп или като на Тото“. Какъв е смисълът? Обичам примерно да правя аранжименти. Както Ани от „Мюзик Айдъл 2“ дойде и каза за своята нова песен: „Яска, дай да направим един аранжимент“. Включихме се цялата група и стана много хубаво парче, но това е аранжимент, не съм го измислил аз. Иначе, не ми ли дойде отвътре, нищо не правя.

Снимка: авторката

Последният ни албум така е написан, само по вдъхновение. Баладата стана по много интересен начин. На първата ми официална среща с Преслава, аз свиря на кийборда, тя беше дошла с нашия мениджър и много добър приятел Иван Драндийски и аз я питам: „Преслава, какво искаш да ти изсвиря – тъжно или весело?“, а тя казва: „Изсвири ми нещо тъжно“. Направих една импровизация – каквото ми дойде на мига. Тя каза: „Егати хубавото парче! Какво е това?“, а аз й отговорих: „Ами незнам. Сега го изсвирих“. Записах си идеята набързо на телефона и после от това направих песен. Провокацията е важен момент. Преслава много добре ни подейства на вдъхновението.

И при багера е така. Днес, докато работех с багера, си мислех – колко е хубаво, че човекът ми е казал какво иска да стане и ме е оставил аз да реша по какъв начин да го направя. Това е творческият елемент – че ти преценяваш дали тази, по-хубавата пръст да е отгоре или по-лошата да е отгоре, дали по-рошаво да го оставиш или пък да го загладиш. По различен начин изглежда. И когато човекът се зарадва, то е същото, както хората се радват на музиката, която съм направил“.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.