България като блато

Едвин Сугарев. Снимка: Таня Киркова

Нямаше ме само седмица – бях в Каталуня на поетичен семинар – състоял се в Барселона и Ферера – едно малко селце високо в Пиринеите. Прекарах чудесни дни – сред приятели, красива природа и поезия – и те се оказаха достатъчни, за да усетя  болезнената им липса в българския живот, изфирясването на смислите и истерясването на мизерното ни битие, отчуждението ни от нормалността.

Искам да се извиня на читателите на “Свободата” – можех, разбира се, да пъхна един лаптоп в багажа си и да продължа да чета и пиша и оттам. Можех, ама не исках. Защото когато газиш в блатото, те дави гнилостта, и дъха на разлагане те задушава. Имаш нужда от глътка въздух – иначе няма как да издържиш.

Бях поразен от контрастите – в поведението, в говоренето, в жестовете, в самия стил на живеене. В Каталуня хората се радваха на живота, бяха го направили удобен, уютен, разбираем; бяха успели да вплетат в една плитка изявата и наслаждението, труда и радостта от неговите плодове. Бяха успели да се разберат за онзи минимум от правила, който гарантира максимум просперитет и същевременно зачитане на другия – колкото и различен да е той, неприкосновеност на личното пространство, уважение към всичко, което ги създава като общност – паметта, историята, културата. Долавях живота на тази общност, нейните пулсации – и се питах защо, по дяволите, сме толкова неспособни да направим същото; защо тъй дълго се гърчим в ненавист и идиотия; защо с такава охота предаваме и другите, и себе си; защо се доверяваме все на някакви мизерни спасители и клоуни; защо превръщаме тази прекрасна страна в ментално блато?

Върнах се – още от прага на летището ме посрещнаха българските слова. Първо едно пенявене по радиото, в което Яне Янев обясняваше кой бил съсипал синята идея и как до една седмица само щял да каже кой бил Мартин Димитров и кой му бил платил – и прочее подобни. В типичния негов стил: „статуквото иска на всяка цена да запази старата десница“; „за пореден път чухме воя на лукановата стара десница“; “ролята на старата десница е като ликвидационен съвет на синята идея”.

Той бил новата десница, не бил старата. Новият чутовен херой, чиято попара още не сме сърбали. Но: Яне Янев и синята идея?! Статуквото? Има ли по-голяма заслуга в полза на това статукво от неговите налудни, но изключително настойчиви опити да именно единствената възможна негова алтернатива? Може ли човек да бъде до такава степен безочлив, може ли да унижава себе си с такава безпримерна откровеност? И тъй като очевидно може – то как се гледа сутрин в огледалото? Вижда ли изобщо нещо –или вместо брада бръсне потните капчици на нищото?

Нека го кажем ясно: проблемът не е в Яне Янев. Проблемът е в самите нас – обитателите на блатото България. Проблемът е в търпимостта ни към подобни малоумници, в склонността ни да се вслушваме в истеричните им изхвърляния. И не само да се вслушваме, ами да им ръкопляскаме. И не само да ръкопляскаме, ами и да гласуваме за тях. Да им поверяваме собственото си бъдеще сиреч. Което превръща малоумието Янево в народопсихологическа характеристика.

Предчувствам възраженията, но знам какво говоря – и няма да си взема думите назад. Същия този човек са закани да реже глави с моторна резачка, тъй като със скалпел било по-трудно; обясни как първата инвестиция на “неговото” правителство щели да бъдат затворите и бълнуваше за това как любимите му господари от ДАНС щели да карат натам препълнени камионетки. Тук не става дума за дребната подробност, че един български депутат очевидно не е в състояние да прави разлика между съдебна и изпълнителна власт – става дума за очевадни психически отклонения, съчетани с интуитивни способности за манипулация на всякакви лумпенизирали се общности – една комбинация, която е доказала какво може в световната история. Хитлер е бил същият  идиот – и на него са му се смеели в началото. После не им е било до смях.

Пристигнах привечер – и блуждаейки по каналите, попаднах на лицето Николай Гацев в Re-TV. Той, видите ли, бил десен човек. Искал да направи добро на десницата – затова почнал да сипе жалби срещу “коалицията демократи за Сретен Йосич”, както той нарича синята коалиция. Резултатът бил, че тази коалиция нямало да се яви на изборите, но “легитимното” СДС щяло да се яви. И десницата щяла да победи. Коя десница? Ами тази начело с Бойко Борисов, който бил челната фигура в същата, според Гацев. Знаменателна логика: пита се с кого тази десница ще управлява, тъй като очевидно гласовете и няма да стигнат за самостоятелно мнозинство. Може би с Яне Янев. Или с Волен Сидеров. Ще бъде нова десница, няма да бъде старата. Нея кучета я яли, съвместно със Софийския градски съд.

Ако не ме лъже паметта, някогашният демократ Гацев прекара известно време при герберите, преди да прелети и да кацне отново в СДС. И е имало за какво да кацне. Човек с мисия, дори и да не го съзнава. В политиката е известна фигурата на полезния идиот – и Господ  обилно е дарил страната ни с тази политическа порода. В случая обаче не става дума за идиот дори – става дума за очевиден луд. Който се съмнява, нека прочете неговите постинги в този сайт. Същите могат да се използват като емпиричен материал за поне една докторска дисертация по психиатрия. Което не пречи на СГС да му вярва – и да блокира въз основа на жалбите му регистрацията на цяла една партия – въпреки очевидната налудност на същите и въпреки видния отвсякъде и за всички поръчков подтекст на този срамен за цялото българско правосъдие акт. Срамен – защото лишава стотици хиляди избиратели от законното им права на глас, отстранявайки “служебно” тяхното политическо представителство.

Преди време се разговарях с Нели Куцкова – един от много малкото истински достойни и смели магистрати, които познавам. Тя ме упрекна, че съм говорел много общо за недъзите на съдийското съсловие – имало много честни съдии, които не заслужавали тежките упреци по отношение на българското правосъдие. И имаше право – не е добре да се говори за обща вина; тя винаги има своите конкретни носители.

Само че въпросът има и друга страна: къде са сега всичките тези честни съдии, когато техни колеги унижават българското правосъдие и го приравняват с водещия пример на правосъдието при режими като тези на Путин или Лукашенко, за следването на който пример тъй горещо копнееше Никола Филчев? Къде са те сега – за да заявят гласно какъв е моралният статус на председателя на СГС Светлин Михайлов в тази афера – или какви са реалните му мотиви при решаването на този казус, или какво мислят за колегите си, които бягат по тъч линията  и си правят здравословни отводи? Пречи ли им някой да го направят – или законът за омертата в съдийското съсловие пречи?

Най-накрая, за десерт, екранът ми сервира новият опит за регистрация на дуото Радонов-Юруков – втори и последен дубъл. С подправена подписка, с фалшив печат и с внесени след законния срок, двамина изключени от СДС предатели се опитват да регистрират … СДС. И не само се опитват, но и канят вече регистрираните в листата на синята коалиция кандидати да се включат в техните листи. Медиите услужливо поемат топката и говорят за “СДС на Юруков” – със същия ищах, с който някога легитимираха СДС-тата с тирета. ЦИК също услужливо поема топката – въпреки изтичането на  законния срок за приемане на документи обсъжда казуса, защото трябвало да го обсъди, докато Пламен Радонов услужливо чака в коридора.

Всички услужливо се опитват да ни набутат в блатото. Да направят блатото по-безнадеждно и по-всмукващо, по-дълбоко и по-гадно. Преди години Елин Рахнев и Буги Барабата издаваха едно самотно списание с името “Витамин В”; от вътрешната страна на корицата му бяха написани няколко стиха, съдържащи определения за България – последното то тях беше “България като блус”. Не като блус, вече не – уви. Блусът е кахърна, но достойна музика – която въпреки горчивината не е безнадеждна.

България като блато.

Виж още текстове на сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.