Преизбирането на Барозу – бедствие за зле работещия ЕС

Волфганг Мюнхау

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в Гданск. Снимка: Ройтерс

Миналия месец Хелмут Шмид, бившият германски канцлер, направи проницателно наблюдение: „Европейската централна банка е единствената институция в Европа, която работи добре.“ Това изказване е забележително в няколко аспекта. То предполага, разбира се, че останалите европейски институции не работят добре. Опасявам се, че това е така. И при предишни поводи съм критикувал некоординирания политически отговор на политическите лидери на Европа. Тяхната антикризисна стратегия е да се надяват, че САЩ и Китай ще имат достатъчно голям растеж, който да измъкне Европа от рецесията. Този път това може и да не се получи.

Но има друго, не толкова често обсъждано измерение на грешния политически отговор на Европа. Европейската комисия, изпълнителният орган на Европейския съюз, чиято работа е да прилага регионалното право и да движи политическата програма, се провали грандиозно в тази криза. Комисията до голяма степен отсъстваше през най-тежките месеци на миналата година и последвалите й реакции системно не отговаряха на очакванията.

Разбира се, Комисията не е правителство. Тя има само малък бюджет, никакви правомощия да увеличава данъците или да издава ценни книжа и функционира по стриктни правила. Но тъй като различни измерения на икономическата политика са интегрирани в Европа, нормално е да очакваме от Комисията да играе водеща роля като координатор и като източник на нови идеи за борба с кризата.

Проблемът с Комисията не са чиновниците й. При отсъствието на политическо лидерство, те прилагат правилата такива, каквито са – например, когато препоръчват резки и политически убийствени намаления на заплатите в Латвия, когато прилагат критерии за членство в еврозоната без никаква гъвкавост или когато измислят неефективна финансова регулация. Това не са причини за проблема, а просто симптоми на липса на политическа стратегия.

Има една поговорка, че рибата се вмирисва откъм главата и точно това се случва тук. Няма нищо в европейската политика, което да вони повече от очевидната неизбежност на следващ петгодишен мандат на Жозе Мануел Барозу, португалския председател на Комисията. Той посвети повечето от последните няколко години на кампанията на преизбирането си, отколкото на работата си. Ако десноцентристките сили спечелят изборите за Европейски парламент, както изглежда всички очакват, нищо няма да може да спре Барозу.

Състоянието на нещата изпраща бедствено послание – че е без значение как се върши работата и че Европа пак прави бизнес както обикновено. Барозу е консерватор от малка страна, който дойде на мястото на социалист от голяма страна. Най-високите позиции в Европа не са възнаграждавани въз основа на електорален успех, а в зависимост от това дали се вписвате в непроницаемата политическа матрица.

В случая с председател на Комисията, който вече е изкарал един петгодишен мандат, очакваме поне той да може да отговори на следните въпроси: Какво по-точно успяхте да постигнете през първия си мандат? И каква е вашата голяма идея за втория? Според мен Барозу е един от най-слабите председатели на Комисията, кух човек, на когото липсва политически кураж. Той и неговите поддръжници ще ни кажат, че голямото му постижение е упоритото преследване на целта да бъде ратифициран Лисабонският договор – програма, целяща да засили международната конкурентноспособност на Европа. Друг поддръжник на Барозу ми каза, че най-голямото му наследство е решението му да създаде комисията Де Ларозиер, носеща името на бивш централен банкер, чиято група написа умерено амбициозен доклад за реформиране на системата на Европа за банков надзор. Е, добре, нека му признаем поне това.

Предполагам, че голямата му идея за следващите пет години е отново да пусне в действие Лисабонската програма, да загуби още пет или десет години за вуду икономика и да отвлече вниманието от истинските и спешни политически въпроси като по-съгласувана система за справяне с икономическата криза.

Всички в Брюксел казват, че преназначаването на Барозу е почти в кърпа вързано. Подозирам, че са прави. Меркел очевидно го намира за сроден и отстъпчив председател на Комисията, а социалистите са твърде некомпетентни, за да издигнат свой кандидат. Британският премиер Гордън Браун също го подкрепя. Никола Саркози не му е фен, но пък френският президент не е и поддръжник на силна и уверена Европейска комисия, така че Барозу може добре да му послужи по тази причина. Италианският премиер Силвио Берлускони има други проблеми в момента.

Има още няколко потенциални пречки пред преизбирането на Барозу. Резултатът от европейските избори може да не е толкова добър за социалдемократите, а десноцентристките сили може да се окажат твърде разпокъсани. Възможно е резултатът от втория референдум в Ирландия за Лисабонския договор да окаже влияние върху решението. Ето защо Барозу иска правителствените лидери от ЕС да решат преназначаването му на срещата следващия месец, а не през октомври, както неотдавна предложи Саркози.

Така че все още не е дошъл краят на играта, но сме много близо до него на този етап. Това е изключително депресиращо. Шмид е прав за ЕЦБ. Всъщност централната банка взе няколко добри решения миналата седмица, когато даде ясен политически отговор на кризата. Но никога не съм мислил, че една централна банка ще бъде единствената политическа институция, която действително работи в Европа. Как стигнахме дотук?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.