СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво ще стане ако ЕС затвори вратите пред Турция

Турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган изнася реч в централата на Партията на справедливостта и развитието в Анкара. Снимка: Ройтерс

Пет години след като ЕС прие десет нови държави, преговорите за присъединяване на Турция, започнали през 2005 година, са в задънена улица. Те зависят най-вече от разрешаването на спора с Кипър и от големите резерви на Франция, Германия и други страни за допускането в блока на една предимно мюсюлманска страна. Преди дни френският президент Никола Саркози за пореден път се изказа срещу членството на Турция в Евросъюза. Как приемането на Турция в ЕС ще промени блока и какво ще стане с мюсюлманската държава ако Европа й хлопне вратата, пише в. “Файненшъл таймс”.

Миналата седмица южният френски град Ним стана място на политическо събрание, на което президентът на Франция Никола Саркози огласи виждането си за бъдещето на Европейския съюз. “Европа трябва да спре да се размива чрез непрекъснато разширяване. Европа трябва да има граници. В Европа трябва да има ограничения,” каза той.

В частност, по думите на Саркози, въпреки че Турция заслужава специално отношение от ЕС, тя не трябва да стане пълноправен член на блока. Вместо това ЕС трябва да започне преговори с Турция за формиране на “общо пространство на икономическо сътрудничество и безопасност”, заяви френският президент. В същия проект ЕС трябва да включи и Русия, “която трябва да считаме не за враг на Европа, а за неин партньор”.

Да оставим на страна деликатната забележка, че преди по-малко от година Русия нападна Грузия и я раздели на части, което малко напомня на партньорство, а прилича повече на първобитен инстинкт за потискане на по-слабите съседи. Да се съсредоточим на изявленията на г-н Саркози за това, че е време ЕС да обозначи границите си и да каже на Турция, която е официален кандидат за член в ЕС от 2005 година, че ще остане извън границите му.

Присъединяването на Турция към ЕС очевидно ще донесе коренни промени, някои от които не са докрай обмислени от онези, които поддържат кандидатурата на страната. Например, според прогнозите на Фонда за населението на ООН, през 2050 година бързо увеличаващото се население на Турция ще достигне 100 милиона души. Населението на Германия, в която днес живеят 82,2 млн. души, което я прави най-гъстонаселената страна в ЕС, през 2060 година ще намалее до 70,8 милиона, съобщава статистическата агенция на Евросъюза “Евростат”. Даже във Великобритания, която според прогнозите ще стане най-гъстонаселената държава в Европа, през 2060 година ще живеят едва 76,7 млн. души.

В резултат от тези демографски тенденции Турция ще има постоянно растящо влияние в европейския Съвет на министрите – орган, където националните правителства взимат решения чрез гласуване, което донякъде се основава на броя на населението. Турция ще има най-много места и в Европейския парламент, чието одобрение вече е задължително условие за голяма част от законодателните инициативи на ЕС и чието влияние ще се увеличи в рамките на Лисабонския договор.

Освен това, въпреки че през последните години икономическият ръст на Турция беше по-висок отколкото на Европа, нейният БВП на глава от населението ще продължи да се равнява на едва една трета от средния БВП в Евросъюза. В най-бедните части на Анадола тази цифра не надвишава 10 процента. Частта на трудоспособното население, заето в селскостопанския сектор намалява, но през 2005 година тя, както и преди, съставляваше 26 на сто. Ако ЕС не промени общата си аграрна политика, подлагана на критика, но поддържана от Франция, а така също и щедрата си политика на регионални помощи, то разпростирането им в Турция силно ще подкопае бюджета на ЕС.

Няма съмнение, че г-н Саркози е мислил за това, когато произнасял речта си в Ним. Същите съображения тревожат и канцлера на Германия Ангела Меркел. Тя обаче помни, че образът на ЕС, който играе ролята на надежда пазач на правилата на международния ред, означава, че съюзът от 27 нации не може просто да се отметне от даденото на Турция обещание да постигне съгласие по условията за присъединяване.

Най-силните аргументи срещу позицията на г-н Саркози бяха представени от министъра на външните работи на Швеция Карл Билд, който предупреждава, че опитът границите на Европа да бъдат обозначени веднъж завинаги ще бъде “пагубен и опасен”. Той повдига въпрос, който противниците на влизането на Турция в ЕС игнорират доста често – той говори за това, че самото прокарване на граници, което ще остави Турция от другата страна, ще намали способността на ЕС да влияе върху благоприятните промени в тази страна.

В известен смисъл това вече се случва. Много реформатори в Анкара, които са за влизането в Евросъюза, вече не са уверени, че ЕС ще удържи на думата си. Политици и бизнесмени разглеждат дипломатическите и търговските възможности сред съседите на Турция – от Иран и Близкия Изток до Русия и Средна Азия.

Ако ЕС затвори вратата пред Турция, както предлага г-н Саркози, последствията ще бъдат по-непредсказуеми и е възможно да са по-опасни отколкото днес, когато вратата все още е наполовина отворена. Турция е значителна регионална държава както във военен, така и в икономически смисъл. Благодарение на имперското си отоманско минало, на турската култура и на ислямското наследство, Турция разбира съседите си много по-добре отколкото ЕС. Казано накратко, Турция има възможности и избор.

ЕС може да рисува по картите колкото си иска граници, но трябва да помни, че Турция може да реши съдбата си сама. И е възможно да го направи по начин, който да не се хареса на ЕС.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.