6 седмици на страсти

Зимните намаления докараха стачка

Началото на 2007-ма отприщи страстите в Париж.
Първата и най-примитивната страст – да притежаваш, златното правило за всяко консумативно общество – започна със зимните намаления.
Голяма сезонна литургия обедини търговци и потребители от 88 френски департамента в едни луди 12-часови работни дни, 6 дни от седмицата, в продължение на 6 седмици, с цената на невъзможни часови графици на продавачите.
Още преди съмнало пред вратите на магазините се нарежда човешки мравуняк, зареден с празни куфарчета на колелца. Много парижани жертват цял почивен ден, за да станат притежатели на мечтана вещ на човешка цена.
Всичко е като в страната на неограничените възможности: потребителски кредити на ниска лихва, предварителни карти, които раздават магазините, с които запазваш мечтаната придобивка (цената в деня на покупката все пак е загадка), стоки от всякакъв характер, продавани дори на килограм…
Клечката кибрит, която подпали френските синдикати, бяха т. нар. нощи на намаленията. Тоест магазини отворени всеки четвъртък до 22 часа. Синдикатите и без това неуморно протестират срещу налаганата от няколко години на търговците 35-часова работна седмица, ниско заплащане и временни назначения. Протестът прерастна в поредица от стачки, организирани от синдикатите, реакция на набъбналите от седмици проблеми в областта на търговията.
Като всяка нормална жена и аз не издържам на изкушението да направя някой ценови удар. По свой маниер, за който небето ми помага, като че ли с аритметично правило. Да забележа с периферен поглед крайче плат, форма, цвят, което ме привлича като магнит. И в 99% от случаите това е моята покупка – модел, размер, желаната вещ. Моята проста стратегия е да ходя по намаленията когато всичко е безнадеждно разпродадено, търговците уморени и унили. Помайвам се със сандвич в ръка в обедната почивка и купувам с лекота нужни и ненужни неща на невъобразимо ниски цени. Често разликата между първоначалната и намалената цена е повече от една нула… Това е впечатляващо, особено като се има предвид статистиката, че със зимните намаления търговците осигурявят 15-20% от годишната си печалба.
Докато безгрижно си пазаруваме, асоциация “Дон Кихот” обяви разтуряне на опънатите от самата нея многобройни палатки за бездомните, изникнали като гъби още на 16 декември по кейовете на Канала Сен Мартен пресичащ Париж, последвани от други такива из цяла Франция. Вдигането на лагерите е следствие от положителната промяна на политиката на правителството за осигуряване на жилища за армията бездомни. Имаше конкретни обещания и конкретни мерки. Подготвен беше дори проект на закон за изконното право на всеки да има дом.
По време на същите тези шест седмици на намаления протича и едно друго събитие, пример за френската солидарност – акцията ”жълти стотинки”. Създадената през 1989 година от Фондацията на Парижките болници «Операция жълти стотинки» финансира по-добри условия за децата и подрастващите имащи нужда от болнично лечение. Осигурява и средства за придружаващите ги родители. Със събраните жълти стотинки, които иначе издуват досадно портмонетата, от създаването на фондацията досега, са финансирани над 5000 реални проекта.
И пак по това време стартира офицалната президентска кампания. Месеци наред медите деляха политиците на кандидати и не-кандидати, докато най-сетне се очерта дългоочакваният най-вероятен дуел – кандидатът на десницата Никола Саркози, сегашен министър на вътрешните работи, да се изправи на изборите срещу кандидатката на левицата Сеголен Роаял, претендент в борбата за Елисейския дворец – първата жена в историята на Франция, която ще се състезава за президентския пост.
Та така. Въпреки че открито не си го признават, французите правят всичко наведнъж: сезонни намаления, стачки, политика, социални акции. В тази наистина социална държава.
До скоро,
Ваша Ир.

Писмо от Париж
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.