СофияПловдивВарнаБургасРусе

Закриването на вестници започна с „Нощен Труд”. Ще има ли и други?

Нищо радостно няма в това, че закриват вестник „Нощен Труд”. Вестник, който може да не се харесва на по-интелектуалната аудитория, но е едно око повече. Показваше беднотията по улиците, нощните побои, нощните клубове, катастрофите (с пияни или не). Как да научиш какви новобогаташи шетат по нощна София, как се налага чалгата, как се развива уличната или елитната проституция (важно социално явление) – освен от издания като „Нощен Труд”? Или кой политик къде се е пръкнал, в коя компания. В такова издание много неща ги забелязват големите медии и ги развиват като тема.
Едно око по-малко. 50-60 души без работа…

„Смъртта на вестниците” – под такова заглавие неотдавна „Файненшъл таймс” (виж тук) писа, че Интернет и телевизиите не могат да запълнят празнината, оставена от фалиралите вестници. Защото освен информация има репортажи, разследвания, които не са по силите на информационните сайтове. Големите вестници могат да си позволят да инвестират в подобни неща и това е важно за обществото. Да, българските вестници не са като американските и са по-скоро пощенски кутии, които не публикуват разследвания, а компромати, пуснати от когото трябва. Все пак и това е важно – да се научат компрометиращи факти, независимо от източника. Ако вестниците у нас не са добри, по-добре ли е няколко да фалират?

Обективно погледнато, вестниците у нас са повече от нормалното. Също като партиите. Всеки иска да има вестник, да „жили” този или онзи, да рекетира с хапливи заглавия… Зад нашите вестници се крият бизнес и политически интереси, които ги използват като инструмент за натиск и пиар публикации (не че и по света няма такива неща, ама тук е направо вулгарно и безочливо).

Сега у нас има 13 централни (не регионални), национални всекидневника. Това е 2-3 пъти повече отколкото в други европейски страни – например Чехия, Австрия и др. У нас не повече от 4-5 вестника не са на загуба. Кой и как ги издържа, не е ясно. Но очевидно е, че ще има фалити. Сигурно няма да фалират партийни вестници като „Дума” и параноичния „Атака”. Останалите обаче се прикриват като независими, а всъщност вършат мръсната работа на партиите. Показателно е, че именно мощно издателство като Вестникарска група България на германската ВАЦ закрива вестник. Това означава, че издателите си броят парите и режат непечеливши издания. Другите издатели?

Една от тях – Ирена Кръстева (свързана с една от партиите) – в момент на криза изкупи няколко вестника и, казват, иска да купи още. Кой й дава да харчи с широки пръсти, не е ясно. Някои колеги в журналистическата гилдия се радват, че се нарушава господстващото положение на Тошо Тошев и един олигархичен кръг от вестници. Но не е радостно. Монополът просто се разделя на две. От това нищо добро за журналистите няма да излезе. Те ще бъдат също така ограничени и дирижирани. Да, има такива, които с готовност обслужват и се мятат на килимчето с желание. Но не за тях става дума.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.