СофияПловдивВарнаБургасРусе

Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина

Надежда Захариева. Снимка: Булфото

Действащите лица в този сценарий са две жени: Надежда Захариева и Боряна Христова. Първата е зам.-министър на културата, поетеса и автор на текстове за турбо фолк песни. Втората е изпълняващ длъжността директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Свързва ги не само административната субординация (г-жа Христова е подчинена на ресорния зам. министър Захариева), но и амбицията да бъдат романистки, та дори да печелят и награди. За целта те си правят взаимни услуги от типа “танто за танто” – едната предлага романа на другата за международна награда, и обратно. Свързано е и със съответните командировки в чужбина, разбира се.

На българската културна общественост е слабо известен общоевропейският литературен конкурс, финансово обезпечаван от фирмата IMPAC (Improved Management Productivity and Control). Нейната централа е базирана във Флорида, САЩ, а предметът на дейността й е повишаване на производителността на труда. Подържа партньорски връзки със 65 страни от целия свят. Една от най-значимите благотворителни прояви на IMPAC е обявяването,  организирането и провеждането на конкурс за общоевропейска литературна награда. Размерът на отличието е 100 000 (сто хиляди) евро всяка година, което го прави най-скъпото в света литературно възнаграждение за отделна литературна творба. В регламента е записано, че кандидатстващите произведения трябва да са издадени на английски език. Пак там е отбелязано, че право на номинация имат всички по-големи и авторитетни библиотеки от цял свят. (За справка – при последното провеждане на конкурса те са били 185 от 51 държави). Международното жури се събира през лятото в Дъблин, Ирландия, а към края на месец юни кметът на града връчва чек за 100 000 (сто хиляди) евро на лауреатите.

Първото българско име в надпреварата е на Капка Касабова, предложена през 2001 година от библиотеката на град Уелингтън, Нова Зеландия (виж още тук). По това време литераторката живее на Антиподите и работи там. Романът й “Разузнаване”, удостоен с приза на Британската общност за най-добър първи роман в Азия и Пасифика, в оригинал е написан на английски, но не успява да прескочи първичните номинации. По-късно установена в Единбург, Шотландия, г-жа Капка Касабова публикува и втория си роман “Улица без име”, преведен на български и разпространен в родината.

Боряна Христова и министър Стефан Данаилов в Народната библиотека. Снимка: Булфото

Втората българка, кандидат за бърза световна слава, е г-жа Надежда Захариева, чийто роман “Тя и тримата” е номиниран през 2008 година за наградата на IMPAC. Издаден е от софийското издателство “Атон” в английски превод на Маргарита Дограмаджан. Предложението излиза от Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” със знанието и активното съдействие на нейната директорка Боряна Христова. Така името на зам. министърката на българската култура попада в солидната компания на писатели от световен ранг: покойния вече Джон Ъпдайк (предложен от няколко библиотеки в САЩ, Германия и Франция), Пол Остър (номиниран от националната библиотека в Неапол, Италия и градската в Лисабон, Португалия), Мартин Еймис (столичната библиотека на Варшава, Полша), Томас Пинчън (шест библиотеки от Полша, Швейцария, Франция, Канада и САЩ), Дейвид Мичъл (две библиотеки от САЩ и една от Финландия), Даниел Келман (общо седем библиотеки от Германия, Швейцария и САЩ), Марк Хадън (библиотеката в Гент, Швейцария) и др.

Романът на Йорданка Минева (Боряна Христова)
Изданието на английски език на „Тя и тримата“

Следва и ответният жест на зам. министър Надежда Захариева – представянето в Брюксел (18 март 2008 година) на романа “Чувствата. Срок на годност” (ИК Сонм). Автор на книгата е Йорданка Минева, литературен псевдоним на г-жа Боряна Христова. И ако все пак можем да преглътнем навика на мнозина интелектуалци да пътуват в приятни задгранични командировки (с пари на данъкоплатците), то мотивировката на “събитието” е повече от скандална. Цитираме точно: “По случай 160-годишнината от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев парламентарната група за белгийско-българско приятелство при белгийския парламент и Best 2B (Бест ту би) организират представяне на преведените на английски език книги на издателска къща “Христо Ботев” – The Mire (“Калта”) с автор Красин Кръстев и Feelings. Expiry Date (“Чувствата. Срок на годност”) с автор Йорданка Минева. Премиерата ще се състои в Ротондата на Белгийския федерален парламент”. Връзката с Христо Ботев тук е само името на издателството, наследник на някогашния “Партиздат”. Възвишено похвално слово за българската култура и в частност за нейната литература произнася, естествено, зам. министър Надежда Захариева.

Още тогава един критик пише в Литературен свят: „Ботевото наследство бива принизявано и по най-неочаквани поводи и тук се изкушавам да разкажа за едно такова грубо посегателство. Попадна ми вестникарска бележка, в която се съобщаваше как във връзка с кръглата 160-годишнина от рождението на Христо Ботев, в превод на английски пред европарламента в Брюксел е представена книгата на Йорданка Минева… Името не било истинско, а скрива ръководител на значима културна институция. Амбицирах се да прочета анонимното произведение със странно “потребителско” заглавие, удостоено с високата чест да го представят по Ботевски повод! Оказа се, че върху изтърпялата всевъзможни словесни упражнения хартия са възпроизведени единствено интимни подробности. Пред европейски елит са представени описания на дългата, но, все пак, безуспешна борба колега на разказвачката, който е виден специалист в общата им научна област, но си има свое семейство, да бъде превърнат в законен брачен партньор. Междувременно, тази всеотдайно любеща и научно незаменима сътрудничка за творческото израстване на професора имала свои странични забежки, признава (или се изфуква?) разказвачката. Но ако (без)отговорното лице “Минева” минела под венчило с въпросното светило, сме подканени да ликуваме с думите от Ботевото “На прощаване”: “А тогава, о, тогава щяхме да кичим глави и пушки”(с. 46). Това вече не е най-банална безвкусица, а посегателство срещу светини за българите. Естествено е да изчислим: за да спечели подобно заглавие конкурс на Националния център за книгата, а после “опусът” да се превежда и изпраща в Брюксел, решаващ е бил високият пост на съчинителката.“

Опитите да се открие още някой рецензентски ред за въпросните книги удариха на камък. Допитване до половин дузина активни литературни критици не даде резултат. Това напомня за големия рекламен шум, споходил през 80-те години у дома френските издания на стихосбирки от Любомир Левчев, Димитър Методиев, Георги Джагаров и др. Тогава държавата, в лицето на партията с ръководна роля в България, харчеше парите на данъкоплатците със съмнителен рекламен резултат. Сега практиката продължава, но вече за съмнителна лична угода на един или друг интелектуалец.

И това не е всичко, както гласи една реклама! Няколко месеца преди да се раздели с уютния зам.-министерски стол, г-жа Надежда Захариева прави последен жест към своята дружка Боряна Христова. Тя обявява конкурс за нов директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, който е така формулиран (твърдят запознати с проблема), та да осигури нов ръководен мандат на г-жа Христова. През него тя навярно ще създаде нов роман, за да обогати българската книжовност.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.