Снимка: Фотобъкет

Държавни ръководители, кралици, принцове, премиери, министри, бизнес фактори, банкери се стекоха в Атина с луксозни частни самолети. Те се прекачваха набързо от пистата на летището в бронирани лимузини, ескортирани от охранителни коли и хеликоптери, и се отправяха към елитния хотел “Астерас” на крайбрежното тузарско предградие Вулиагмени край Атина. Там останаха затворени без съпруги и без съветници в продължение на три дни - от 14 до 16 май. Височайшите особи пристигнаха с джетове и яхти, за да обсъдят как да бъде преодоляна глобалната икономическа криза.

“Мощните на света”, “дебелите портфейли на планетата” - членовете на прословутия клуб “Билдерберг” се настаниха в апартаменти на луксозния хотелски комплекс с изглед към морето, струващи по 1245 евро на вечер (обикновените стаи струват средно по 400 евро) и се ограничиха до предлаганите им ястия от морски деликатеси. Те дори не стигнаха до крайбрежните ресторанти и не посетиха басейна на хотела. Разходите по срещата бяха поети от гостите, което е традиция за Билдербергите. Поканените гръцки политици трябваше да осигурят необходимите изключителни мерки за сигурност.

Някои определиха срещата като “досадна”. Клубът “Билдерберг” може да се смята за “предверие на лидерите”, но това, което се случи в Атина, както точно беше определено от един от участниците, беше “много шум за нищо”. “Мощните на света” бяха поставили икономическата криза като първа тема в дневния ред на срещата си. На миналогодишната среща във Вашингтон бизнес мозъците на планетата не предрекоха икономическата криза, а просто предупредиха за появата на “черни облаци” в икономиката.

Тази година в хотел “Астерас”, там, където всички очакваха те да излязат с предложения или поне да направят прогнози за световната икономика, участниците говориха за това, как трябва да бъдат разпределени по-рационално милиардите евро (и долари), дадени от държавните финансови институции на банките. Дебатираха около изводите от срещата на Г20, за контрола на организациите и обсъдиха много други теми.

“Това беше досадна дискусия, на която не беше казано нищо ново”, каза един от присъстващите, пожелал анонимност. И знаете ли защо? Защото в хотел “Астерас” се бяха събрали икономическите мозъци на Европа и САЩ, но и на много институти, занимаващи се с икономика. Всички те са се спрели на кризата, но не са направили предложения за излизане от нея, въпреки че седем от 14-те теми в дневния ред на срещата са били свързани с икономическата криза. Резултатите и изводите от срещата на Билдербергите не се огласяват, но все пак стана ясно, че “силните на света” са имали възможност да обсъдят въпроси около новата динамична поява на Русия, засилващите се позиции на Китай, напрежението в Пакистан и Афганистан и отношенията между Европа и САЩ. Водили са дълги дискусии и по темата за околната среда, най-вече за ерата след Киото и за предстоящата среща в Копенхаген за климатичните промени. Интересът им е бил привлечен и от въпроса за електронните правителства и дигиталната война.

За клуба Билдерберг е писано толкова много, че е трудно да се каже докъде е истината и докъде - лъжата и митът за него. Човекът, на когото се приписва идеята за основаването на клуба, се казва Йозеф Ратингер. Полски емигрант, смятан за член на масонска ложа, агент на Ватикана, на британските тайни служби и на правителството на Мексико, Ратингер със сигурност е бил човек с отлични връзки, които е знаел как да използва, за да постигне целите си. За него се носи слух, че е личността, която по всяко време можела да вдигне телефона и да говори с американския президент.

През Втората световна война Ратингер е работил като агент за британците. През 1954-та първата (официална) среща на клуба с участието и на американци се е състояла в хотел Билдерберг в холандския град Остербек. Спонсори на клуба са били холандското правителство и ЦРУ. Участниците в него не надхвърлят 140 души. Една трета от тях са политици от Европа и САЩ (социалдемократи, консерватори, демократи и републиканци с еднакво представителство в клуба), една трета са представители на големи компании, а останалите една трета са академици, нобелисти и известни журналисти от медии като “Файненшъл таймс”, “Ню Йорк таймс”, “Ел Паис” и “Икономист”.

Дебатите на срещите им се водят на 15 маси и в тях участват всички. Изказващите говорят по конкретна тема в продължение на седем минути. Останалите имат право да се намесят, за да задават въпроси или да отправят реплики, като разполагат за това с една минута. В края на всяка среща се издава малка брошура с резюме на темите, които са били дискутирани. Никога обаче не се казва кой какво е говорил. “Омертата” на мълчанието е много силна и “изтичането” на информация е забранено. През 1999 година, когато вестници в Югославия твърдяха, че за бомбардировките на НАТО е било взето решение на среща на клуба, лондонско списание публикува част от протоколите, според които голяма част от участниците изказали сериозни съмнения относно намесата на Алианса.

По БТА