СофияПловдивВарнаБургасРусе

Без ентусиазъм към изборите за Европарламент в Източна Европа

Момиченце минава с балони пред плакат, рекламиращ изборите за Европейски парламент в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Предстоящите избори за Европейски парламент съвсем не будят ентусиазъм в новите източноевропейски членки на Европейския съюз. Това се дължи най-вече на липсата на информация за институциите в 27-те страни членки, която води и до липса на интерес какво се прави в Брюксел и в Страсбург. Според проведените през пролетта от „Евробарометър“ проучвания едва 34 процента от 375-те милиона избиратели в целия ЕС възнамеряват да отидат до урните. Що се отнася за десетината източноевропейски страни, прогнозната избирателна активност варира между 46 процента в Чехия и 12 процента в Полша, твърдят европейски институти за изследване на общественото мнение.

Подпомогната от сегашното си ротационно председателство на ЕС, Чехия изглежда е постигнала по-голям успех в събуждането на интерес, отколкото съседите си. В сравнение с 28-те процента през 2004 година, в началото на юни се очаква избирателната активност в страната да бъде над два пъти по-висока. Според института СТЕМ ще гласуват повече от половината от чехите.

Анализаторката Владимира Дворжакова обаче смята, че изборите за Европейски парламент все още минават за гласуване „втора категория“, което позволява да бъде изразено недоволството от националната политика. През октомври в Чехия ще има предсрочни парламентарни избори след падането на либералното правителство на Мирек Тополанек, получило вот на недоверие в края на март.

На обратния полюс, в Полша, едва 13 процента от избирателите се очаква да гласуват на 7 юни и това е най-ниска очаквана активност в целия ЕС. Затова полският министър по европейските въпроси Миколай Довгелевич подчерта важността на тези избори: „Трябва да покажем на поляците, че ЕП също взима решения в много конкретни области от техния живот като цените на самолетните билети, телефонните комуникации или Интернет“. Политологът от Варшавския университет Иренеуш Кшемински е по-умерен и обяснява слабата избирателна активност с „наследството на комунизма“: „Днес хората вече не са задължени да ходят да гласуват и затова не отиват.“

В Словакия, където през февруари половината от населението изобщо не знаеше за изборите, се очаква едва 15 процента от гласоподавателите да изпълнят своя граждански дълг. Още през 2004 година избирателната активност беше само 16 процента. В тази страна, както в повечето от останалите източноевропейски членки на ЕС, икономическата криза се отрази тежко на предизборните разходи.

В Румъния дебатите са малко и на практика няма плакати на политическите партии, „защото, във време на криза, човек не иска да прахосва пари“, твърди Кристиан Преда – съветник на президента Траян Бъсеску и трети в листата на управляващата Демократично-либерална партия. Според проучванията, очаква се да гласуват по-малко от една трета от избирателите.

В Унгария, тежко засегната от икономическа рецесия още от есента на миналата година, прогнозната избирателна активност се колебае някъде около 38 процента, колкото беше и през 2004 година. Очаква се дясната опозиция да спечели 15 до 16 от 22-те места, които се полагат на страната в Европейския парламент, с кампания, съсредоточена върху строгите мерки, предприети от временното правителство, съставено от технократи и поддържано от социалистите.

В България изборите за Европейски парламент са своеобразен тест за парламентарните, които са на 5 юли. Но въпреки че според института „Галъп“ гласоподавателите имат седем пъти по-голямо доверие в европейските депутати, отколкото в собствените си национални избраници, малко над една трета от тях ще дадат гласа си.

И накрая, в балтийските републики, където има голям информационен дефицит за Европа, се очаква само литовците да гласуват по-масово, тъй като изборите за Европейски парламент ще съвпаднат с тези за регионални и местни органи на властта. В Естония прогнозите са за избирателна активност от 30 процента, главно благодарение на електронното гласуване, което допада на младежите. Що се отнася до литовците, те няма да са по-ентусиазирани, тъй като нямат високо мнение за средния европейски депутат, смята политологът Алвидас Лукосайтис, който казва, че „сред кандидатите има десетки хора, които имат проблеми с правосъдието.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.