www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 29 юни 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

За какво мечтае "Газпром"?

21 Май 2009

 

Работник в руската газокомпресорна станция “Суджа” на “Газпром”. Снимка: Ройтерс

През март руският концерн “Газпром” осигури голяма доставка втечнен газ за Япония. Така компанията отбеляза пробив на азиатско-тихоокеанския пазар и доказа, че намеренията му да глобализира търговията си, са сериозни. Явно, въпреки отлагането на строежа на нов тръбопровод до Туркменистан и разработването на Щокмановското газово находище, “Газпром” е решен да изпълни обещанието си от миналата година и да се превърне в най-голямата компания в света по износ на газ. Ще стане ли това, пише сп. Petroleum Economist.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение повечето млади руснаци мечтаят да работят в “Газпром”. Това значи, че в страната – както и преди – се отнасят с доверие към най-голямата газова компания в света. Но световната финансова криза хвърля сянка върху стратегията за развитие на руския газов монополист. Проучването, проведено от Фонда за обществено мнение, констатира, че всеки пети руснак на възраст до 26 години предпочита да работи в “Газпром”, а не в частна фирма. Още 8 процента от запитаните смятат кариерата в националната нефтена компания “Роснефт” за гаранция за стабилност в условията на световна финансова криза.

В крайна сметка обаче, в краткосрочна перспектива, бъдещето на “Газпром” е крайно неясно. Още миналата година “Газпром” се хвалеше, че през 2015 г. ще стане най-голямата компания в света по обем на пазарната капитализация и предричаше, че цифрата ще достигне един трилион долара. Оттогава пазарната му капитализация спадна от рекордните близо 300 милиарда долара на 90 милиарда. Тази година приходите от експорт ще намалеят, тъй като европейските цени на газа са свързани със световните цени на нефта със закъснение от 6-9 месеца и започнаха да падат през втората четвърт на годината – следвайки цената на нефта, която за последните девет месеца се срина с 64 на сто.

“Преди една година “Газпром” се бореше с недостига на доставките на газ, а сега се сблъска със спад на търсенето – както вътре в страната, така и в Европа”, каза ръководителят на отдела за изследване на газа в Оксфордския институт за енергетични изследвания Джонатън Стърн. “Неочаквано “Газпром” беше принуден да живее в съвсем друга реалност.”

Александър Бургански, аналитик от московската инвестиционна банка “Ренесанс Капитал”, твърди, че търсенето на газ в Европа силно е намаляло през първата четвърт на годината, но ще се увеличи отново, когато цените паднат. Потреблението в Русия спадна с около 5 на сто. Въпреки това, “ако цената на нефта не започне да расте, някои аспекти на инвестиционната програма на “Газпром” ще се окажат разточителни и ще бъдат орязани”, продължава той.

В същото време януарският спор за цената на газа с Украйна, който доведе до нарушение на енергоснабдяването в Европа, срина имиджа на “Газпром” като надежден доставчик на газ до небивало ниско ниво. Руският министър-председател Владимир Путин оцени загубите на “Газпром” от прекъсването на доставките на 1,1 милиарда долара и каза, че това се е случило във време, когато компанията изобщо не може да си позволи подобни загуби.

Но като че ли кризата изобщо не притеснява отдела за дългосрочно планиране на “Газпром”. Според плановете, предоставени в Министерството на енергетиката през март, през 2030 година Русия може да увеличи добивите на газ до 876-981 милиарда кубически метра годишно. Значителна част от поетапното нарастване на добиваните обеми ще отиде на вътрешния пазар, където потреблението, както се очаква, през предстоящите 20 години ще се увеличи до 550-613 милиарда кубически метра. Предполага се, че износът също така се нарасне с 69-80 на сто и ще стигне 415-440 милиарда кубически метра, тъй като “Газпром” разширява присъствието си в Европа и завладява нови пазари в азиатско-тихоокеанския регион и в САЩ.

За да бъдат изпълнени тези планове ще са необходими инвестиции от над 500 милиарда долара, по-голямата част от които ще бъде похарчена за проучвания и за разработване на нови залежи в арктическия шелф и в Западен Сибир. Подчертавайки арктическите амбиции на “Газпром”, през март руският Съвет за безопасност публикува проект за националната стратегия на страната, който призовава да бъде увеличено военното присъствие в Арктика, за да се гарантира превръщането на региона в “основна стратегическа ресурсна база” на Русия. Руските държавни служители оценяват запасите в арктическия подводен шелф, за които претендират и Канада, Дания, Норвегия и САЩ, на 9-10 милиарда тона, което се равнява на общите запаси руски нефт или на 6,4 на сто от общите запаси на нефт в света.

“Газпром” тихо отложи приемането на окончателното решение за разработването на Щокмановското газово находище, разположено в Баренцово море и разполагащо със запаси от 3,8 трилиона кубически метра, за 2010 година. Щокман е водещ проект на “Газпром” в арктическия шелф, но компанията заяви, че ще й бъде необходимо допълнително време, за да проучи технологичните задачи. Ръководителят на създадената от “Газпром” компания Shtokman Development Юрий Комаров каза, че забавянето няма да попречи добивите да започнат през 2013 година. Световната финансова криза обаче ще попречи на партньорите – “Газпром” (51%), френската компания Total (25%) и норвежката StatoilHydro (24%) – да намерят 15 милиарда долара, необходими за финансирането на първия стадий на проекта.

Забавянето на арктическите проекти ще увеличат натиска върху “Газпром” да обезпечи газовите доставки от съседните държави, които са и бивши съветски републики. През март шефът на “Газпром” Алексей Милер и президентът на държавната компания на Азербайджан Socar Ровнаг Аблулаев подписаха протокол за намеренията си, според който Русия трябва да започне за внася азербайджански газ през 2010 година. Проектът предвижда да се използва съветски тръбопровод, който по-рано пренасяше газ от Русия в Баку.

Кошмарът “Набуко”

Руският газов съюз с Азербайджан може да отслаби смъртоносно европейския проект за газопровода “Набуко”, който трябва да пренася 31 милиарда кубически метра каспийски газ на година през Южен Кавказ и Турция, за да намали зависимостта на Европа от доставките на “Газпром”. Азербайджан се явява единствената държава с достатъчно запаси от газ и налична инфраструктура, която може да достави суровината в тръбопровода. И, независимо от кредитната криза, “Газпром” не се отказва от плановете си да строи газопровода “Южен поток”, който трябва да мине по дъното на Черно море в южна Европа. Той ще представлява сериозна конкуренция за “Набуко”.

В същото време Русия отложи окончателното решение по проекта за строителство на нов тръбопровод, предназначен за внос на допълнителен газ от Туркменистан, който също се явява производител на каспийски газ, в който се цели “Набуко”. По време на тридневното си официално посещение в Москва през март президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов подписа няколко икономически споразумения, но се върна у дома без окончателно решение за плановете за строителство на Прикаспийския тръбопровод. Според Стърн за “Газпром” ще бъде трудно да поеме дори онези 50 милиарда кубически метра газ, които трябва да внесе от Туркменистан през тази година.

Въпреки слабостта на пазара, Русия не смекчи подхода си към европейските потребители. Предложението на ЕС да помогне на Украйна да модернизира остарялата си газопреносна система, която поема 80 на сто от руските доставки на газ за Европа, беше разкритикувано от Кремъл като “враждебна стъпка”, а Путин заплаши да прекрати междуправителствените преговори с Украйна, ако Русия не бъде поканена да участва в проекта.

Евросъюзът, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие предложиха да инвестират 2,5 милиарда евро, за да подобрят безопасността на транзитните тръбопроводи – при условие, че Украйна реформира системата на управление и спре корупцията и бюрокрацията. Украйна иска инвеститорите да помогнат да се увеличи капацитетът на тръбопроводите като гаранция за дългосрочната си роля на стратегически транзитен маршрут в Европа. Но след десетилетия пререкания за цената на газа и за условията на транзит, “Газпром” предпочита да построи нови маршрути за износ, за да заобиколи Украйна.

Доставката през март за Япония на първата партида втечнен природен газ, добит от оглавявания от “Газпром” проект “Сахалин-2”, разположен в Далечния Изток, се очерта като светъл лъч на фона на мрачния краткосрочен хоризонт в търговията с газ. Доставката сигнализира влизането на “Газпром” на азиатските газови пазари и плановете му да глобализира търговията си.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) No kidding, please!
    Мечтите на мениджмънтаили собствениците на която и да е к о м п а н и я не са нещо,лошо...даже ако тази компания е базирана в РФ и даже ако е собственост на такава държава...,но мечтите на хора и институции,които създават икономически субекти за терор и рекет над политически субекти и цели държави, в е ч е е Р И С К, ПРОБЛЕМ Е...






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com