Двойна коалиция – Борисов и Костов? Мерси. (Или защо не искам тия да ни управляват)

Те нямало да крадат? Ох…

Чака ни мрачен период, ако спечелят изборите

Статия от в. „Труд“ под рубриката „Така живеем“. Снимка: e-vestnik

Вчера прочетох в „Труд” затрогващ репортаж за 100-годишна баба под заглавие „С Бог в душата и Бойко на сърцето”. Под рубрика: „Така живеем“. Онзи ден видях на първа страница на „24 часа” до главата голяма снимка на подутия глезен на Бойко Борисов.

Вчера читател на e-vestnik с ник „седесар” се вълнува защо пишем за закриването на вестници, за катастрофите по пътищата, за цените на жилищата, а не за „непристойните” действия на съда със Синята коалиция, че управляващите сега искат служебна победа, за да могат да крадат и утре. Даже не пишем колко е лош Костов, което било съмнително. А може би трябваше да подтичнем и ние пред победителите? Поне за такива ги припознават вече някои вестници.

В интерес на истината за дертовете на Синята коалиция и Костов сме пускали и мнения, с които не сме съгласни. Заради плурализма. Но може би трябва като редактор на e-vestnik да обясня защо не искам нито Бойко, нито Костов да управляват държавата. Не от вчера. Който разрови назад в архива на сайта ще види още преди 2 години, че не сме си променяли отношението към кмета Борисов. За разлика от Иван Костов, например, който го промени радикално.

Беше някъде през 2002-а година, когато вестниците пускаха снимки на току-що произведения генерал Бойко Борисов през ден на първа страница и го представяха с ореола на Спасител. Някъде дори прочетох, че е „втори Левски”. В редакцията на „Труд”, където сътрудничех тогава, чух един голям шеф да казва – „Защо няма снимка на Борисов? Слагайте, ще спрат да ни четат”. Не знам какъв беше замисълът, но за тия години читателите им не се увеличиха, а напротив, въпреки че понякога пускаха по няколко снимки на Борисов от първа до последна страница. В този вестник излизаха репортажи за пиар акциите на Бойко, как дечица му искат автографи и т. н.

Та тогава по някакъв повод написах във в. „Сега” заядлив коментар (виж тук). Споменах нещо, че генералите Борисов и Василев, често ходят комплект като Пижо и Пенда по медийни мероприятия, а не си вършат работата. Точно в този момент Борисов се оказа на посещение в САЩ. И оттам звъннал на тогавашната главна редакторка и направил скандал – „Кой е тоя, дето пише за мен, бе! Разбирам за мен да пише някой главен редактор, ами тоя кой е? Ще го пратя запас!”

Борисов, като главен секретар, вероятно си е мислил, че за него могат да пишат критично само главни редактори. Да се спазва йерархията… Дали по съвпадение, но скоро след това получих повиквателна от Военното окръжие. Не вярвам да е по поръчка на Борисов, нито съм се уплашил. Така и не отидох, и благополучно дочаках армията да стане професионална и да закрият окончателно службата в казармата.

После

разбрах що за чудо е Борисов,

как звъни на колеги от вестниците, кара се, увещава, псува, говори като гамен. Понякога по няколко пъти на ден за едно и също. Обажда се ядно на водещи от телевизиите, на шефове на новините, веднага след предаване, в което някой го е споменал не както трябва. Някои се ласкаеха – „Генерала звъни, сърдит, вдига врява…“ Може би не всеки се е поддал на този натиск. Но какво ще стане, ако този политически герой стане премиер? Когато звънне на някой редактор да му държи сметка защо е пуснал това или онова?

Първа страница на в. „24 часа“. Снимка: e-vestnik

Не искам да влизам в детайли какви са успехите му като главен секретар в борбата с престъпността и като кмет с проблемите на София вече един мандат. Всеки да си прави сам изводите. Но това е по-малката беда. Този човек е всичко друго, но не и демократ. Дали е бил мутра, дали пожарникарското му образование е достатъчно за премиер, за мен е второстепенно (впрочем, пак в „Труд”, бях вмъкнал в една статия намек за пожарникарското му образование, без да му споменавам името. Шеф-редакторът внимателно изтри изречението, и стриктно проследи да не би да е останало на страницата, преди да тръгне за печатницата).

Така, полека, на политическата сцена се изкачи Бойко Борисов – творение на медиите. И на царя. Като изпуснат дух от бутилката. Дали случайно?

Случаят с Радослав Тошев, син на Тошо Тошев и доверен човек на кмета

Борисов добре си плете кошницата с вестниците. Въпреки че цитираният от мен „Труд” в някакви периоди е дърпал кмета за опашката (поради сблъсък на Борисов с друг един честолюбив мъжага – главния му редактор Тошо Тошев), той изигра голяма роля да му укрепи политическия имидж.

Дали е случайно, че синът на Тошо Тошев – Радослав Тошев, бивш общински съветник от “Гергьовден”, стана общински съветник от ГЕРБ? Борисов го е приел като свой доверен човек – Тошев е шеф на Комисията по транспорта и се разпорежда с още куп неща в общината. А пък какъв е интересът на Тошев, може само да се предполага. Преди 2-3 години в. “Демокрация” откри, че редакцията му се намира на земя край Народния театър, която се оказала собственост на Радослав Тошев. Този компромат беше премълчан от останалите медии и така си остана без отговор. Как става така, че общински съветник в един град придобива земя баш на пъпа му? В цивилизована държава това дълго време ще се раздухва в медиите. Тук – мълчание.

Радослав Тошев е главният двигател за приватизиране на градския транспорт в София. Много интересна схема – обявен е конкурс за частен оператор на градския транспорт, който да поеме приходите от карти и билети, да стопанисва спирките и да ползва рекламата на спирки и превозни средства. Обява за конкурса е пусната само в първото издание на в. „Труд” (което заминава основно за провинцията), през август 2007 г.

Участва и печели „Соравия”, фирма от Австрия за недвижими имоти. Немска фирма, която се занимава с транспорт, също подава документи, но губи и понеже се съмнява, че конкурсът е нагласен, написва подробно възражение със заплахи, че ще уведоми Европейската комисия за нарушения. Конкурсът не е финализиран и до днес, кметът Борисов не посмял да подпише.

Никой вестник или медия не се занима с този прелюбопитен случай. Може да се проследи политиката на в. „Труд” към Борисов преди и след този конкурс и да се поразсъждава за ползите от политиката на остена и моркова… Чудно защо и новата медийна империя „Телеграф”, „Монитор”, „Експрес”, ТВ7 мълчи за съмнителните дела на общината. Май по-добре да не засягам тази тема.

Затова, когато сега някой каже – тройната коалиция са крадци, Бойко ще ги измете и ще ги вкара в затвора, хич не се радвам. Ще ми обещае ли някой, че при двойната коалиция на Борисов и Костов няма да има корупция? Че техните няма да крадат? Че ще има свободни медии? Че въобще ще има демокрация? Като гледам какво става, не съм оптимист.

И така стигам до

изтърканата грамофонна плоча Иван Костов

Той си има един специфичен кръг фенове, нещо като секта, както вече е ставало дума тук. Те го смятат за най-компетентния, който „оправил” държавата, вкарал я в Европа и т. н. Трябва да си много заслепен, за да го смяташ и него за Спасител. След Костов царя трябваше пак да „оправя” държавата и пак да я вкарва в Европа. Но това са подробности.

Какво добро можем да очакваме от двойната коалиция Борисов-Костов?

Периодът на Иван Костов като премиер беше най-мрачният за медиите в последните 20 години. Те бяха овладени напълно – радио, телевизия, вестници. „Централните медии са затворени” – така се изрази Надежда Михайлова, тогава външен министър, сега водачка на листата за европарламент на Синята коалиция, в един тайно записан нейн разговор с местния син актив в Ловеч. Когато стенограмата излезе във в. „Дума” и беше цитирана откъслечно в някои вестници (във в. „Труд” нямаше нито ред – той по онова време служеше на Костов, телевизиите пък съвсем), МВР арестува местни журналисти и ги държа по нощите в полицията, да кажат кой е записал разговора.

Тогавашният вътрешен министър Бонев заплаши журналистите със затвор, защото били използвани специални разузнавателни средства. Репортерският магнетофон беше обявен за СРС. Връх на демокрацията.
По вестниците наказваха редактори, че са изпуснали нещо, което засяга правителството. Тогава едно шоу – „Хъшове” – се превърна във враг на правителството, заплашваха една по една фирмите, които рекламират в него, правеха им данъчни проверки, запечатваха им складове и те спираха рекламите си.

Първа страница на в. „Труд“. Снимка: e-vestnik

По това време

новините по телевизията се редяха по телефона по указания на Командира

(Командира – адекватно прозвище, дадено на Костов от неговите). Шеф на БНТ беше незабравимата Лили Попова. Командира нареждаше и всички изпълняваха. Бисеров обикаляше из страната по градове и по митници с джип и с куфарче като за пачки, другият фаворит на премиера, Йордан Цонев – Данчо Ментата – беше шеф на комисията по бюджет и финанси в парламента.

Муравей беше министър на финансите, Бакърджиев – на строителното министерство, Шиляшки – на енергетиката, сключиха прекрасни сделки с турски фирми, договори за газ, построиха всички пътища и магистрали и т. н., не си заслужава да се изрежда. Въобще – Командира се беше заобиколил и овластил прекрасни хора. После разгони някои от тях, но през цялото време не изпускаше от ръка службите. Неговият довереник генерал Атанасов пишеше доклади-компромати.

Никога не е имало такъв натиск и рекет върху фирмите и бизнеса. Мой познат, дребен бизнесмен, изплака по онова време, че дори за кредит от 100-ина хиляди долара му трябват политически протекции от високо, и му поставят условие. Когато Костов си отиде, бизнесът си отдъхна.

Приватизацията беше просто върхът – „Булбанк“ продадена за 550 млн. лева, а активите й бяха за 2 млрд. долара (случайно ли е, че дясната ръка на Костов в онзи момент Левон Хампарцумян сега е шеф на Булбанк?). Костов продаде Нефтохим Бургас и „Петрол“ на руски фирми и стана като вълка в кошарата… А сега много обича да приказва за газа и енергийната зависимост от Русия. За авиокомпания „Балкан” по добре да не се споменава.

Накрая вестниците се осмелиха и се обърнаха против него. Това било заговор на ченгета – казаха костовистите. Впрочем, за 4 години премиер, с пълно мнозинство в парламента, Костов не можа да реши сакралния за костовистите въпрос с досиетата и с ченгетата… Е, няма как да го обичат журналистите и досега.

И сега някой ще ми хвали коалиция Борисов-Костов? Мерси.

Това, че сегашното управление е компрометирано, не може да ме накара да гласувам за тия.

Това е насилие над избирателя –

да го натискаш да гласува за тях, само защото иначе бил комунист, царист, слуга на Доган и т. н. Е, като искате да сте алтернатива на тройната коалиция, покажете достойнства. Не се натрапвайте само като отрицателен вот. Ай, сиктир.

Преди изборите в САЩ американските медии една по една обявяваха кого подкрепят. Разбира се, почти всички бяха за Обама. Българските си траят. Те, уж независими, ама хоп – Бойко Борисов на първа страница с гипсиран крак и заглавие: „Ще ги бия на куц крак” (в. „Труд”). „Така живеем“…

Е-vestnik е обявил – той е зависимо издание, което засега зависи само от редактора си, тоест от мен. И, за разлика от американските вестници, на които им е лесно да избират между двама достойни кандидати, e-vestnik само може да каже кого не подкрепя. А читателят да подкрепя когото иска – освен БСП и ГЕРБ, НДСВ и ДСБ-СДС, има още куп партии. Нека запалянковците по Борисов и Костов не свеждат избора само до техните партии, ако обичат.

Така че, няма какво да се изненадват някои читатели – а, ама тук пишело против Бойко и против Костов. Ами пише. Това е.
––––––––––

Б. р. – Анкетата „Става ли Бойко Борисов за премиер“ в e-vestnik (виж горе вдясно) показва, че повечето читатели на сайта не го одобряват. Въпреки че той и Първанов са начело в рейтингите за политиците у нас.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.