СофияПловдивВарнаБургасРусе

Оралният човек или защо България е изцоцана

Неорайхиански теории обясняват как държавата замества майчината гръд при политиците

Гюстав Доре. Пантагрюел обядва. Илюстрация към „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле (16 в.)

Човекът с орален тип характер* е бил отбит като бебе твърде рано или е бил пренебрегван от майката по различни причини. Вследствие на тази травма той запазва своята ненаситност за “храна” (пари, власт, любов, внимание, медиен интерес, социална значимост) и в зряла възраст. Според психолозите “оралният” е вечно искащият. Той е Човекът-уста.

Бегъл преглед на събитията и поведенческите реакции на родните политици в най-най новата ни история навеждат на мисълта, че преобладаващата част от тях са точно “орални” типажи. Психоанализата описва и проследява формирането на няколко типа характери. Един от тях е оралният.

Недохранените кърмачета

Носителите на орален характер са зациклили на първия стадий от психосексуалното си развитие. Как е станало това обяснява  Павел Гуревич – професор, доктор на философските науки в книгата си “Практическа психология за всички”.
Вече е известно, че майчината гръд не само насища тялото. В момента на кърмене бебето изпитва сексуално удовлетворение. То мляска от удоволствие, лицето му придобива блажено изражение.

В наши дни много майки рано престават да кърмят децата си. На някои просто им секва млякото, други избират да захранват детето с хумана. Съществуват и твърде индивидуални мотиви – майката иска да съхрани формата на гърдите си, да не загуби своята сексуална привлекателност, чиито норми се диктуват от основната култура.  Майките, които предлагат на бебето вместо гърдата си гумен биберон, фактически разрушават естествения процес на развитие на бъдещите мъже или жени.

Носителят на оралния характер запазва и в зрелостта си този начин за приспособяване към света, който се е сформирал у него в ранното детство.
На първо място у него се затвърждава убеждението, че светът не му е дал достатъчно. Всичко това не може да не окаже влияние на по-нататъшния личен живот на човека. Прегръдките, докосването и ласките помагат на бебето да получи чувството на близост със своите родители. Откъсвайки детето от гърдата, майката в голяма степен го обрича на задръжка в психосексуалното му развитие.

Човекът с орален характер подсъзнателно се държи така, сякаш не е получил от човечеството необходимите му блага и има право да настоява, че му се полагат. (Стигнал до властта такъв човек не се спира пред нищо, за да достигне целта си – купува гласове, за да влезе в парламента, гласува с по-няколко карти, прокарва наредби с цел лично облагодетелстване, застроява плажове, купува гори на безценица, манипулира общественото мнение, приема и дава подкупи…) Обладателят на орален характер е убеден, че още щом се е родил, му е зачислен персонален спонсор, който охотно финансира всичките му жизнени прояви.

Зависимост от другите

Човекът с орален характер е крайно зависим от другите. Това е своеобразна проява на детското възприятие. Външното признание и поддръжка играят огромна роля за него. Но той пасивно я чака, без да се стреми да я получи с труд или друго духовно усилие. По същност на поведението си такъв човек е обикновено дете. (Това се вижда особено ясно в предизборна ситуация, когато така наречените дебати, преминават като детска кавга по формулата “дай си ми куклите – на ти си парцалките”. Както и в следизборни времена, когато с тропане на краче и тръшкане се придобиват министерски квоти в коалиционно правителство например.)

Любовни блянове

Жените с орална структура като правило дълго време не могат да се разделят с невинността си. Самите те не изпитват нужда от генитална близост, вероятно това се отразява по някакъв начин и на това, как ги възприемат евентуалните им сексуални партньори, пише Гуревич. Своите чувствени наклонности “оралните” много често реализират в сферата на фантазиите. Тези блянове изпълняват толкова силна компенсаторна функция, че понякога напълно заместват реалността.

Оралният тип не изпитва чувствени удоволствия, защото сексуалността му не е успяла да се оформи напълно. Любовта за “оралните” е постна и безсолна и често носи само романтичен характер. Все едно, че се целуват през стъкло. (Достигнал до заветната власт и сменил недокърмилата го майка с държавата, оралният тип често загърбва досегашния си спътник в живота, неудовлетворен от малкото получено и сключва втори и трети брак без да осъзнава, че смяната на партньора няма да удовлетвори все по-нарастващите му апетити и в тази област.)

Хранене с любов

Устата в живота на “оралните” изпълнява специфична и значима роля. Ако такъв човек изпадне в депресия, той незабавно се хвърля към хладилника. Оралната си ненаситност той запълва с пушене, пиене, целувки. Възприема подсъзнателно любовта (респективно властта, парите, жените, депутатския имунитет) като хранене. “Оралният” често се отъждествява с обекта, който осигурява храненето (държавната хазна, държавния резерв, европейската комисия или обществените поръчки). Например, може да раздава подаръци (дарения, пенсионни надбавки, 13-ти заплати, нови коли и пребогати командировки в чужбина за по-нисшия ешелон), подражавайки на опекунстващата майка.

Поведенческата формула в този случай може да бъде изобразена така: “Аз разпръсквам любов, защото искам да съм обичан/а”. Когато такъв човек ви каже “Обичам ви!”, това не означава нищо друго освен “Искам да ме обичате!” (“И да гласувате за мен!). Грижата за другите често е показна, натрапчива и неискрена. (Благотворителни акции за деца-сираци, официални първи копки и откривания на модернизирани болнични отделения, посещения в интернати и откъснати селски райони в забравени от бога места на картата в стил “Как сте?Как сте?- шегуваше се Хрушчов, “Добре сме, добре сме! – шегуваха се селяните.”..)

Някои от “оралните” са съвършено неспособни към омиротворение. (Това е видно особено при възникване на граждански безредици и потушаване на политически гафове с международен характер.) Колкото повече ги възнаграждавате, толкова по силно се разпалват исканията им. (Достатъчно е да се прегледат сводките на НСИ за ръста на депутатските заплати, справките на парламента за гориво и командировъчни, пренията за определянето на депутатските ваканции.)

Щедрост и скъперничество

Потребителската нагласа на “оралния” ражда много личностни качества. Всичко стойностно в живота този човек оценява през призмата “да получа или да не получа”. Отдавна е известно, че ревността поражда алчност, чувство за собственост и страх от отхвърляне и самота. В различни житейски ситуации “оралните” или проявяват пасивност, или стават зависими, или проявяват силно желание да притежават нещо.

Активните им енергии се трансформират в алчност и скъперничество – струва им се, че е по-лесно да задържат за себе си придобитото отколкото да го поделят с някого и да създадат нещо ново и по-добро. (Тази особеност на характера се проявява особено силно, когато става дума за огромни парични потоци отвън, например по европейски фондове.) Постоянното страстно желание да притежават нещо никога не може да бъде удовлетворено. “Оралните” са свързани в мъртва хватка със желанието си и вече не те, а то определя живота им.

Публични изяви

Швейцарският психотерапевт професор доктор Валдо А. Бернаскони оприличава характера на парламент с 5 партии. А опоскването на държавата може да се обясни с мнозинство на хора с орален характер в парламента. Снимка: архив e-vestnik

Възниква усещането, че такива хора като че “витаят в облаците”, “реят се по върховете”, “недосегаеми” са, твърди психологът Владимир Жикаренцев.
Типично за човека с орален характер е желанието да говори и удоволствието от говоренето. Обича да разказва за себе си като по правило се представя в благоприятна светлина. Такъв човек леко се оказва в центъра на внимание и не се безпокои от своя ексхибицонизъм. Интелектуалните способности на такъв човек по никакъв начин не се отразяват на достиженията му, но въпреки всичко той придобива преувеличена представа за собственото си Аз.

Наистина, такава надутост на Аз-а намира добро място в периодите на добро самочувствие и възбуда, но в моментите на отчаяние и безнадежност в общата картина преобладават безпомощност и неадекватност. (Оралните политици държат напоителни речи без особена информационна стойност на светли дати, от парламентарната трибуна, по международни форуми, конгреси и пленуми. Особено активни са в изявите си за електронните медии, в диспути, като водещи на телевизонни ток-шоута, изявления при кацания и излитания.

На много от оралните политици това не им е достатъчно и те пишат книги за живота си като такива и за живота на другите около тях. Споменатата неадекватност се проявява в случаи, когато трябва да коментират самовзривил се склад с боеприпаси или последните данни за инфлацията, състоянието на пътищата, проблеми с организираната  престъпност, корупцията, боклука.) Орално скроената личност трудно застава в опозиция, трудно й е да противоречи на някого, тя е склонна да убеждава, а не да застане лице в лице с противника и да атакува.

Теория

Според швейцарския психотерапевт професор доктор Валдо А. Бернаскони, автор на “Неорайхиански теории” и “Невроза на властта”  и основоположник на така наречената терапия на петте движения – няма човек, който да носи в себе си един чист характер, защото културата ни променя всекиго по различен начин и в различна степен. Характерът е сбор от психическите, моралните и поведенчески черти, определящи индивидуалността на личността или казано по друг начин – характерът е микстура от всички травми, претърпени от Аз-а по време на собствената му еволюция, е мнението на Бернаскони.

Професорът оприличава характера с парламент. В него има 5 партии. Едната държи абсолютното или относителното мнозинство и е натоварена с ексзистенциалното управление. Управляващото мнозинство ръководи и определя  живота ни. При силен стрес обаче, се забелязва регрес. Доминиращият характер губи позициите си и преотстъпва контрола на тази подхарактерова структура, която най-добре ще успее да посрещне новите събития в живота на Аз-а.

–––––––––––––––––––-

* Орален характер (от лат. оris – уста) — теоретическа конструкция на генетическата концепциия на З. Фройд. Тип личност, която се характеризира с фиксиране върху оралния стадий на психосексуалното си развитие. Видове: орално–пассивният тип се характеризира с пасивност, зависимост и доверчивост; орално–садистическият тип се характеризира с негативизъм, стремеж към експлуатация на другите, саркастичност.
Из „Речник на психологическите термини“

Б. а. – Приликата с действителни лица и събития е случайна

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.