СофияПловдивВарнаБургасРусе

Президентските избори в Германия застрашават кариерата на Меркел

Немският канцлер Ангела Меркел в централата на Европейския съвет в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Изборите за президент на Германия този месец са политически риск за канцлера Ангела Меркел, тъй като гласовете в избирателната колегия за и против нейния кандидат са на кантар. Настоящият президент, 66-годишният Хорст Кьолер, се бори за втори петгодишен мандат с подкрепата на Меркел. Президентският пост е основно церемониален, но при някои обстоятелства притежаваните от него правомощия може да се използват за оказване на влияние върху германската политика.

По силата на германската конституция държавният глава не се избира чрез народен вот, нито се назначава от парламента. Това става чрез свикването на всеки пет години на специално Федерално събрание – избирателна колегия, състояща се от всичките 612 членове на Бундестага (долната камара на парламента) и от 612 видни личности, включително известни спортисти и телевизионни звезди, назначавани от 16-те германски провинции. На заседанието на избирателната колегия коалицията на Меркел със социалдемократите, която управлява Германия със забележително малки разногласия от 2005 година, временно ще прекрати съществуването си.

Социалдемократите решиха да не гласуват за Кьолер и вместо него предложиха за поста пенсионирана университетска преподавателка – 65-годишната Гезине Шван. Така те повтарят предизборното съревнование отпреди пет години, когато за първи път предложиха Шван за президентския пост. Тя кръстосва страната от месеци, търсейки подкрепа от потенциално колебаещите се членове на избирателната колегия.

Зад Кьолер застанаха две опозиционни партии – дясноцентристката Свободна демократическа партия-либерали и баварският Съюз „Свободни избиратели“. Така на теория те му осигуряват с два вота мнозинство от 614 гласа в 1224-членната колегия. Но изобщо не е сигурно, че всички гласоподаватели на Съюза „Свободни избиратели“ ще следват партийната повеля. Тайното гласуване на 23 май създава много възможности за коварство, а това прави Меркел видимо нервна в момент, когато се готви за кампанията за парламентарните избори на 27 септември. Неотдавна тя предупреди националното ръководство на своя Християндемократически съюз (ХСС): „Всеки глас е от значение.“

През последните седмици редица политически наблюдатели в Берлин заявиха, че изборите ще бъдат твърде оспорвани и че не биха залагали сериозни суми на никой от двамата кандидати, защото някои гласоподаватели може да не се подчинят на партийните си лидери, за да уредят тайно стари сметки. Шван може да спечели само ако партията Левите и малките групи се обединят зад кандидатурата й. Това ще повдигне имиджа на Социалдемократите в надпреварата за парламентарните избори, на които те се надяват да отстранят Меркел и да оглавят коалиция с няколко по-малки партии.

Фактът, че двете коалиционни партии се разделиха по въпроса за президентската кандидатура, се вписва в германската традиция избирането на президент да се разглежда като въпрос на съвест, по който правителството невинаги има последната дума. Той позволява също на партиите, които имат коалиционно споразумение, действащо до парламентарните избори, да демонстрират уж разпадане на коалицията, без в действителност да стигат до развод.

Въпреки дуела Кьолер, икономист оглавявал Международния валутен фонд във Вашингтон, запази цивилизовани отношения със социалдемократите и анализаторите смятат, че ГСДП няма да бъде твърде смаяна, ако той бъде преизбран. Кьолер е отявлен критик на едрия бизнес, което го поставя на същата дължина на вълната като социалдемократите.През последните пет години от време на време той се проявяваше като отцепник, като използваше правомощията си да спира закони, когато възраженията на конституционния съд срещу тях все още бяха висящи. Германският президент притежава и правомощията в случай на политическа безизходица да съставя ново правителство.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.