СофияПловдивВарнаБургасРусе

Европа видя къде зимува Русия

Руският президент Дмитрий Медведев (вдясно) се ръкува с чешкия президент Вацлав Клаус преди срещата Русия-ЕС в Хабаровск. Снимка: Ройтерс

В далекоизточния руски град Хабаровск започна поредната среща на върха Русия – ЕС, в която ще участват президентът Дмитрий Медведев, шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана и президентът на Чехия Вацлав Клаус. Най-важното събитие на срещата може да стане отказът на ЕС да приеме предложението на Русия за създаване на нова правна основа за енергийната сигурност, издигнато от президента Медведев.
Вместо това, както научи „Комерсант“, Барозу ще предложи да бъде разработен такъв „механизъм за ранно предупреждаване“, при който европейците няма да страдат, каквито и разногласия да възникват между износителите и страните, през които преминава газът.

При подготовката на настоящия форум европейските чиновници се шегуваха, че географията на последните срещи между лидерите на Русия и на ЕС отразява охлаждането на отношенията между Москва и Брюксел. През първите години от организирането на такива форуми пролетните срещи на руска територия винаги бяха в Москва. Първото отклонение от традицията беше Санкт Петербург, а второто – Сочи. Впрочем тогава ЕС беше смятан за най-удобния за Москва западен партньор, особено в сравнение със САЩ. Но още през миналата година беше решено форумът да се състои даже не в Европа, а отвъд Урал – в Ханти Мансийск. Тази година за място на срещата на върха Русия – ЕС беше избран Хабаровск, един от от най-отдалечените от Европа руски градове. И това символизира факта, че сега Евросъюзът е един от най-трудните партньори на Москва и не се наблюдава никакво „рестартиране“ в отношенията с него. Напротив, основните теми на хабаровската среща ще бъдат традиционно неразрешимите спорове между Москва и Брюксел и най-вече газовият.

Главната цел на президента Медведев на форума в Хабаровск е да представи на европейците своята концепция за правните основи за енергийната сигурност. Документът под названието „Концептуален подход към новата правна база за международно сътрудничество в сферата на енергетиката (цели и принципи)“ беше публикуван от Кремъл през април. „Европейците настояват да си сътрудничим на базата на Енергийната харта. Ние смятаме този документ за мъртъв и сме уверени, че е необходим нов“, поясни източник от министерството на външните работи на Руската федерация, според когото основа за разработването на новия документ трябва да станат предложенията на Медведев.Впрочем по информация на „Комерсант“ ръководителите на ЕС вече са готови да отговорят с отказ на предложението на руския президент.

Първо, през последния месец ЕС публично заявяваше, че само Енергийната харта е правният фундамент на европейската енергийна политика. Второ, специално за започналия форум Европейската комисия подготви контрапредложение за създаването на „механизъм за ранно предупреждаване при възникването на рискове за транзита“. Това заяви на енергиен форум в Берлин шефът на Генералната дирекция по енергетика и транспорт към ЕК Матиас Руте.

Според източници от Еврокомисията още през април Жозе Мануел Барозу е изпратил на Медведев писмо с европейските предложения. Главната идея на Барозу се свежда до това, доставките на газ за Европа да не бъдат прекратявани, каквито и разногласия да възникват между производителите и страните-преносителки.

Втората сигурна тема в руско-европейския диалог ще бъде проблемът за Грузия, Абхазия и Южна Осетия. И тук мненията са съвършено противоположни и затова едва ли е възможен компромис. ЕС ще настоява европейските наблюдатели (военните и цивилните) да получат достъп до територията на Абхазия и Южна Осетия. В отговор на подобни предложения Русия обикновено отговаря, че това не може да стане в рамките на съществуващите мисии на ЕС и ОССЕ в Грузия, защото Абхазия и Южна Осетия са отделни държави и мисиите там трябва да са отделни.

Руската страна със сигурност ще настоява за санкции срещу Грузия – например налагането на европейско оръжейно ембарго върху режима на Михаил Саакашвили. В отговор европейците може да поискат обяснения по повод създаването на руска база в Южна Осетия.
Тези два проблема – грузинският и газовият – по същество отместиха на втори план основния въпрос в руско-европейското сътрудничество или най-малкото онова, което се смяташе допреди няколко години за основен въпрос. Действието на основния договор между Русия и Европа изтече още преди две години и въпреки че работата по новото Споразумение за партньорство и сътрудничество уж започна, тя веднага забуксува. „Едно от главните противоречия в случая се състои в това, че ние не възприемаме като рамков този определящ документ, а европейците искат да вкарат в него всички регулаторни механизми на нашето икономическо сътрудничество. От наша гледна точка това е неправилно: руската страна настоява да се подписват отраслови споразумения“, каза източникът от руското външно министерство.

Между Русия и ЕС съществува още една доста неопределена тема за обсъждане – предложената от президента Медведев нова архитектура за европейска сигурност. Впрочем засега няма върху какво да се дискутира, защото Европа чака от Москва конкретни неща. Очаква се през юни външният министър на Русия Сергей Лавров да представи някъде в Европа подробен план за руските предложения.

И накрая, както съобщи източникът, още една тема ще бъде въпросът за приемането на Русия в Световната търговска организация (СТО). По думите му Москва не смята за възможно да бъдат формулирани каквито и да било принципи за икономическо сътрудничество с ЕС преди приемането на Русия в тази организация. „СТО е наша стратегическа цел. Ако влезем в нея, икономическата част от нашите отношения с ЕС ще бъде регулирана въз основата на правилата на тази организация“, заключи дипломатът. Но дори и по този въпрос у ЕС се натрупаха няколко сериозни възражения, въпреки че като цяло разногласията между Москва и Брюксел относно СТО са отдавна преодолени. Европейската комисия например смята, че руските антикризисни мерки противоречат на решенията от срещата на Г-20 в Лондон.

Според източници от Брюксел ЕС е недоволен от въведената от 1 февруари в Русия такса за всички товарни автомобили, ползващи руските пътища. Освен това за Брюксел остават актуални старите претенции относно транссибирските транзитни превози, митата върху изнасяната за ЕС дървесина или защитата на интелектуалната собственост.

На хабаровския форум не е планирано да бъдат подписани някакви документи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.