СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сърбия в началото на края на кризата

Американският вицепрезидент Джоузеф Байдън (вляво) и сръбският президент Борис Тадич пред почетната рота в Белград. Снимка: Ройтерс

През изминалите седмици и дни политическата сцена в Сърбия е препълнена с вътрешни и външнополитически събития. Естествено в центъра на вниманието е дълбоката икономическа и социална криза. Правителството се опитва с помощта на МВФ и на ЕС да стабилизира финансово-банковия сектор и със значителни средства от бюджета да облекчи оцеляването преди всичко на малките и средните предприятия със заздравителни производствени и други програми.

У обществеността обаче продължава да доминира впечатлението, че държавата се грижи повече за защитата на интересите на крупните компании на магнатите („Делта“ например), вместо за застрашените жизнени интереси на работниците. И всичко това с обяснението, че с така защитава голям брой работни места във фирмите, както и интересите на малките и средните предприятия, които зависят от своевременното заплащане на стоките, предадени на големите търговски вериги. Най-лошо би било, ако заради спасяването на фирмите на магнатите, които дават работа на десетки хиляди хора, бъдат удавени хиляди перспективни малки и средни предприятия, които дават работа на стотици хиляди работници.

Предмет на големи политически дискусии е и неотдавнашната инициатива на президента на Сърбия за конституционни промени. Особено внимание привлече идеята за регионализация на Сърбия. Тя предизвика най-много резерви и страх в желаещите автономия за областта партии във Войводина. От една страна, заради техния индиректно изразен страх, че регионализацията на Сърбия би могла да доведе до свеждане на статута на Войводина до ниво регион с по-ниска степен на териториална автономия от досегашния. Още повече, че конституцията (член 182) предвижда възможността да се основават нови автономни области, а вече формираните да се премахват или сливат, по процедурата предвидена за промяна на конституцията.

Страховете им се увеличават още повече от това, че от ноември 2008 година, заради несъгласия в управляващата коалиция във връзка с конституционността на предложението за статут на автономната област Войводина, чака съгласието на парламента на Сърбия, т.е. да бъде утвърден проектозаконът за съдържанието на правомощията на областта. Това може да отложи законовата конкретизация на конституционните правомощия на областта до прилагането на конституционното предложение за регионализация на Сърбия. А според него Войводина би могла да стане един от нейните региони. Естествено, това отлагане би предизвикало бурни реакции в партиите, искащи автономия, които са недоволни от сегашната конституционна рамка за автономията на Войводина и искат да се завърнат към статута на „държава в държавата“ от конституцията през 1974 година. Ако се стигне до това отлагане, то би трябвало колкото се може по-бързо да се легализира с допълнение или изменение на конституционния закон за изпълнение на конституцията, за което е необходимо мнозинство от две трети от общия брой депутати.

Другата важна реакция на идеята за регионализация на Сърбия пристигна от сърцето на Шумадия (начело с кмета на Крагуевац В. Стеванович). Нейната програмно-политическа цел е регионализацията и равномерното развитие на Сърбия като противовес на сега доминиращата икономическа и политическа позиция на Войводина и Белград.

Сърбия е много активна и в международен план. Преди всичко тя получи кредит от МВФ в размер на почти 3 милиарда евро за стабилизиране на финансовата система и значителни кредитни средства от Европейската инвестиционна банка. Очаква се ускоряване на процеса на либерализация на визовия режим с ЕС.

Тези дни Русия най-накрая сключи договор за изграждането на газопровода „Южен поток“ с правителствата на България, Гърция, Сърбия и Италия. Той ще премине през Сърбия при дължина от 400 км, с капацитет от над 20 милиарда кубически метра газ.

По стечение на обстоятелствата непосредствено след сключването на договора, който ни най-малко не е по волята на САЩ, на посещение в Сърбия пристигна новият американски вицепрезидент Джоузеф Байдън . В разговорите беше изразена двустранна готовност за „ново начало“ т.е. за нормализиране на междудържавните отношения и за укрепване на сигурността на Балканите, както и подкрепата на САЩ за ускоряване на процеса на интеграция на Сърбия в ЕС, т.е. за евроатлантическите аспирации на Сърбия.

Посещението на Байдън мина и под знака на твърдите американски гаранции за независимостта на Косово и за териториалната цялост на Босна и Херцеговина, като и на невижданите мерки за сигурност в Белград. Естествено, и под знака на известното сръбско становище за Косово.

Между тези две изключително важни събития и непосредствено преди туристическия сезон Сърбия беше посетена от президента на Черна гора Флип Вуянович, за да бъдат подобрени сериозно влошените икономически и други отношения между двете страни.

Най-накрая, през последните дни опозиционните партии показват повишена политическа активност под формата на безпощадна критика срещу управляващите и настояване за предсрочни избори. Специално трябва да се отбележи предложението на лидера на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич за правителство на народното единство. Това е много по-добре от нов пети октомври (датата, на която беше свален Милошевич), каза той. Това правителство, освен от Демократическата партия и Социалистическата партия на Сърбия, би могло да бъде съставено от Сръбската народна партия, Демократическата партия на Сърбия и Нова Сърбия, и дори от радикалите. Но при условието в него да не участват Г17 плюс и Либералнодемократическата партия. Това искане е в противоречие със самото естество на правителството на националното единство, което подразбира участие на всички парламентарни партии. Очевидно става въпрос за неуспешен опит на прогресивните да влязат в правителството на Сърбия и така без потвърждение на избори да получат парламентарна легитимност и, естествено, власт. Тази идея с различни обяснения беше отхвърлена от страна на всички по-сериозни парламентарни партии. Така или иначе, опозицията не предлага никакви качествени решения за излизането на Сърбия от икономическата криза.

За Сърбия днес несъмнено от най-голямо значение е управляващата коалиция, т.е правителството на Сърбия, независимо от временните спорове на коалиционните партньори, да запази единството си във връзка с ключови вътрешни и външнополитически въпроси и да измъкне Сърбия колкото се може по-бързо от дълбоката икономическа и социална криза. Още повече ако икономическата криза в Сърбия е „в началото на края“, както предвижда Младжан Динкич – „дежурният оптимист“ в правителството.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.