СофияПловдивВарнаБургасРусе

Отчаяни руснаци пазаруват стоки с изтекъл срок

Пенсионер гледа месо, изложено на пазар в Москва. Снимка: Ройтерс

Хиляди възрастни руснаци, живеещи с мизерни пенсии, обикалят московските пазари, за да купят по-евтини стоки – с изтекъл срок на годност и дори леко развалени. По думите им, в последно време претендентите за подобни “нестандартни” стоки, са станали повече. Как кризата промени търсенето на развалени продукти и как процъфтява незаконният бизнес, пише в. “Лос Анжелис таймс.”

Сирене, покрито с петънца плесен. Наденички с подозрително сивкав отенък. Или пилешко с неприятна слуз, която се забелязва и с невъоръжено око. Но купувачите, при които натрупаните години са превили гърбовете им и са забавили движенията им, се тълпят край миришещите на развалено сергии на един от пазарите в южната част на руската столица. И като чели миризмата изобщо не ги смущава. Старците-пенсионери се бутат край тезгяхите с прокиснало мляко и леко изгнила риба. “Търговията върви отлично”, разказва един продавач, гледайки тълпата с радостен поглед.

На теория продажбата на хранителни продукти с изтекъл срок на годност е противозаконна и за това се налага глоба. Но покачването на цените, намалението на заплатите и спадът в руската икономика стимулират бизнеса със стоки “втора свежест”. Незаконната търговия с развалени продукти, която беше широко разпространена в хаотичния период на разпадането на Съветския съюз, се възвръща на пазарите. Полулегалното предприемачество не е лесно да бъде засечено. Но за ръста му свидетелстват данните на организацията за защита на потребителите и разказите на очевидци-купувачи.

“Ако стоката струва копейки, хората я купуват, дори да рискуват да се отровят”, обяснява Ирина Виноградова, директор на Руския институт за потребителски изследвания. “Заради настоящата криза някои хора останаха в буквалния смисъл без средства за съществуване.”

На излизане от пазара “Москворецкое” Галина Абросимова показва пластмасова кутия с извара, която е купила за 10 рубли (около 50 ст – б.р.). Изварата явно не е била съхранявана на студено: датата на капака показва, че срокът на годност е изтекъл преди две седмици. “Е, и какво?”, махва с ръка жената, криейки стеснително кутията в мократа мръсна пазарска чанта. “Ако не ми хареса как е на вкус, ще направя от нея пълнеж за банички.”

Абросимова е на 82 години и преди да се пенсионира е работила като строителен инженер. Преди да излезе навън тя внимателно е начервила устните си. Облечена е с мръсно палто и износени обувки без токове, но на врата си е вързала копринен шал, а сивите си коси е прибрала под черна перука. Тя изброява местата, където може да се купят най-евтините развалени продукти. На “Москворецкое” има най-много млечни продукти. Най-евтините плодове и зеленчуци са на пазара до дома й; там има специален пасаж за стоки с изтекъл срок на годност.

Месото не е по джоба на Абросимова, но в северната част на Москва, близо до жп-линиите, има консервен завод. Край него продават леко развалена риба за копейки. “Направо ужасно, какво продават там понякога, разказва тя. Страшно е даже да гледаш.” Въпреки това поне един път в седмицата тя отива там, купува си риба за няколко дни за 40 рубли.

Подобно на много от тукашните купувачи, Абросимова се е хранила с развалени продукти и преди кризата. За много възрастни руснаци, живеещи са от пенсията си, супермаркетите са неосъществима мечта. Те обикалят Москва по цял ден и търсят къде може да се купи най-евтината храна.

Повечето руснаци не са закъсали толкова, че да се прехранват с развалена храна. Но в последно време, разказва Абросимова, свивайки рамене, “конкуренцията” сред купувачите на подобна стока се е увеличила. “И няма време за мързелуване, допълва тя, трябва да се отиде по-рано, иначе всичко ще бъде изкупено. Освен това трябва да можеш да различаваш леко развалените продукти от онези, които не стават за ядене.” “С месото трябва да си нащрек, казва 69-годишният Николай Терехов. Частта, която изглежда развалена, трябва да се изреже, а след това останалото дълго да се вари или пече.”

В миналото Терехов е бил военен лекар. Служил е в съветските войски в Германия. Сега, излизайки от пазара и оглеждайки улицата през очилата си, се шегува: “Тези автобуси са като катафалки. Постоянно возят насам старци, като на гробище.” Впрочем, той също не губи кураж: “Някак трябва да се живее. Трябва да се приспособяваме. Такъв е животът ни. Винаги се приспособяваме.”

В центъра на пазара, около метална маса, стои групичка 40-годишни мъже. Те четат вестник, като си предават страниците един на друг и следят за случващото се наоколо. Перчат се с костюми или кожени якета. Видът им е мрачен и подозрителен – сякаш са дошли тук направо от снимачната площадка на “Семейство Сопрано”. Забелязвайки чуждестранната журналистка, скитаща между сергиите, те изпращат двама яки охранители в черни полувоенни униформи – да видят какво търси. “Какво правите тук? Тук не може да се снима”, заявява единият от тях, въпреки че не снимам, а фотоапаратът е в чантата ми.

Гледайки ме подозрително и изръмжавайки нещо с половин глас, стоящите край масичката се разотиват, а продавачите започват да спускат кепенците. Бам! Затвориха щанда с развалената риба. Бам! Изчезнаха кутиите с пастет с изтекъл срок. Бам! Няма го вече вкисналото мляко. Старците-купувачи объркано мигат: до затварянето на пазара има още няколко часа.

Директорът тук е Пьотр Аксьонов. Той идва при мен под грохота на спускащите се кепенци. “Да кажем, отговаря той на въпроса ми за продуктите с изтекъл срок, навсякъде има някакви отклонения, а нашият пазар не е изключение.” След малка пауза добавя: “Не бяхме готови за посещението ви.”

“Има система, разказва Аксьонов. За пазара е изгодно да приема повредени или непродадени стоки от близките предприятия и складове, тъй като това позволява да се намалят транспортните разходи. И защо да не продаваме изкривени консерви и повредени кутии. Нещата в тях са наред, настоява той. Е, или поне стават за употреба.”

След финансовата криза бизнесът на Аксьонов, по думите му, разцъфтял. Що се отнася до властите, те редовно проверяват пазара и не намират нарушения. “Сега времената са трудни, свива той рамене, а пазарът е полезен за населението. Хората с ниски доходи и дори представителите на средната класа, които са загубили работата си, не могат да пазаруват от супермаркетите, обяснява той. Точно тях обслужваме. Стараем се да могат да си купят нещо.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.