"Отряд 13": Две години бяхме заедно в затвора. Музиката преминаваше през стените…
26 Май 2009
„Споко, никой няма да те изнасили“, обръща се към мен Чочо – вокалът на група „Отряд 13“. След участие в „Царете на комедията“ се събираме с групата в гримьорната, за да разкажат за себе си. Всяко участие на петимата от групата започва с обяснението, че са „бивши затворници“. С едно малко уточнение – барабанистът Витали е единственият, който не е лежал в затвора. Останалите - Чочо – вокал, Антон (Клечката) – клавир, Жоро на бас китара, Калин – вокал и соло-китара, са бивши затворници.
На желанието ми да разпитвам за затвора, Калин отсича: „Опитай де!“ „Аз съм лежал за обида на кмета, ям деца на закуска и дядовци след обяд”, смее се Чочо, но не признава за какво е бил осъден. Всички се умълчават.
Жоро обаче решава да говори: „При мен проблемът беше… без да исках влязох“. Калин, който сега е социален работник в затвора (колегите му се майтапят, че той е там „до живот“), пояснява, че сред тях няма осъдени за престъпления срещу личността. „В затвора свикваш да мълчиш, да си мнителен, от това трудно можеш да се отървеш“, обяснява Чочо.
Създават групата си през 2006 година, когато все още са в затвора. Случва се в канцеларията на отрядния в затворническо общежитие Казичене. Чочо е дал идеята на Калин, по-късно се присъединява Клечката. „След това влезе Жоро, заради слабия си адвокат и извикахме Витали – единственият, който не е лежал в затвора. Но в момента търпи домашен арест”, смеят се.
Групата записва парчето „Няма никой до теб”
в момента, в който „Диема Вижън“ снима филм за затворите. От телевизията им предлагат песента да звучи като саундтрак, а в замяна ще получат клип. „След това ни потърси Влади Въргала, който водеше тогава „Шоуто на Слави”, докато Слави го нямаше, разказва Чочо. Тогава още бяхме в затвора. Свирихме парчето в шоуто и в момента, в който Клечката обяви сайта, имаше 5000 посещения. След това Въргала ни пита дали имаме песни за албум, ние го излъгахме, че имаме за два. (смее се) А ние имахме само една песен.“
Калин казва, че мотото на групата е: „Не искаме да блеснем, искаме да стреснем”. „Като слушаш албума да ти се стегне слънчевият сплит. Това е идеята. Но в същото време не искаме да бъдем нравоучителни, ние разказваме затова, което сме изживели. По никакъв начин не искаме да бъдем пример, не сме 86-та година.“
Калин продължава, че в групата са се събрали непримирими хора, непримирими със случващото се в България. „Ние сме гневни и ни личи. Много по-интересно е да разбереш как един човек влиза в затвора, а не за какво е осъден. Мога директно да ти кажа как се постъпва в затвора. В момента виждаш четири човека, които са били в затвора и никой от тях не е по-голям от 35 години. В затвора влиза човекът, който цял живот наблюдава как майка му и баща му изнемогват да се справят с проблемите, които имат. В същото време този човек, който живее в „Люлин” вижда съседа си, който не се занимава с нищо и кара „Мерцедес” S-класа. И преди да изгради съзнание, гледайки всичко това, този човек прави избор. Огромна част от затворниците в България са ‘87, ’88, ’89-и набор. Все хора, които лежат за умишлени престъпления и те са си виновни. На тях им е отнето правото на избор. А право на избор се отнема с много време.“
Момчетата се ядосват, когато някой си мисли, че обявяването им за бивши затворници е пиар. „Де да беше пиар, смее се Жоро. Интересното е, че много хора си казват, че това е едва ли не много престижно – гледаш клипове с белезници, лоши момчета. Това върви – момичетата харесват лоши момчета.
Преди време свирихме на едно място и едни какички дойдоха при нас, бъзикаха се нещо: „На колко години сте, о, ама вие сте били в затвора, как добре изглеждате, годините не ви личат.” Аз им казах, че изглеждаме добре, защото в затвора не се смеем и не ни се появяват бръчки.”
„Интересът към нас е подчертан от музиката, която правим, добавя Калин. Ванко 1 също лежа в затвора и има разлепени плакати, как се е прегърнал с Азис. Кондьо също лежа в затвора. Ние обаче нямаме нужда от изяви като техните. Ние искаме да покажем с нашата музика нашия протест. Той не е срещу правосъдната система, а срещу случващото се в обществото в момента. Да си затворник е гледна точка - наблюдаваш нещата, как се случват процесите.”
„Затворът категорично не те ограничава“, включва се Чочо. Всичко зависи от теб дали ще деградираш там.” „Не всеки оцелява обаче - допълва Жоро - Кой както може. Вътре понеже си затворен, имаш много време да мислиш и анализираш”.
„Ние 2 години бяхме заедно вътре. 2 години от нас излизаше музика - разказва Калин - Музиката преминаваше стените, прескачаше камъка, идваше от сърцето и се връщаше там. В момента искаме това да стигне до хората. Ние им казваме истината, ние не лъжем. Нещата за които пеем са истински. Ние разказваме за момчето, което е било пребивано цял живот от баща си, смазвано, сексуално насилвано. То се е уповавало на майка си, която му е давала обич. На 15 години, след поредното издевателство от страна на баща си, той взима брадвата и докато спи, го съсича. Когато вдига завивката, вижда майка си, която е сменила мястото с баща си. Това момче вече е мъж и изтърпява 15 годишна присъда за убийството на майка си.
Ние пеем за човека, който е учил и знае 3 езика, започва да работи във външно разузнаване и е млад офицер преди 10 ноември. Обвиняват го за измяна към родината и го осъждат на смърт. Човекът, който вървейки към ешафода си мисли за детето си.“
Голямото събитие на групата се случва през лятото на 2008 година, когато правят турне по затворите в България. Помагат им Мал Мук от Перник, Ваньо Янкулов от Своге, Илиян Попов от „София Ауто“. „Отряд 13“ имат участия и в училища. „Дечицата много ни се кефят, усмихва се Жоро. С музиката можеш много неща да кажеш – кефете се, забавлявайте се. Но някой да ти размахва пръст и да ти казва кое е правилно и кое не - не става.“
„Искаме всички като станем на по 70 години децата ни да дойдат и да кажат „Вие живяхте достойно“, споделя Калин. Затова сме непримирими към абсурда, който цари в държавата ни. ‘91-а излязохме на митингите да сменяме властта, ’97-а огладняхме, докараха ни до просешка тояга, излязохме да се бунтуваме. В момента сме на такова ниво на съзнание, че не виждаме нищо. Когато човек е принуден да оцелява, той си гледа себе си. Един човек, който става сутрин с мисълта как да си изплати заема, как да нахрани семейството си, той се увълчва. И сме във фаза „Води ме в някоя квартална кръчма” - като идва края, дай да ядем и да пием. Всичко това го виждаш много ясно, когато си вътре.”
„Знаеш ли, лошото при нас е, че сме патриоти, обяснява Жоро. Харесва ми историята ни, природата ни и ми се живее тук, искам децата ми да живеят тук. Но не ти се дава възможност. Не може един да е влязъл в затвора, направил нещо, а друг, направил същото, да не влезе, защото е помазан от някой си. Всички сме равни. Познавам момчета от затвора, влезли за катастрофа – защо те са вътре, а фигуриста (Стависки) няма да влезе. Той казва: „Като стоя отвънка и работя, ще помагам на Мануела“. И стои с тъжната физиономия, правят се филми. И толкова лесно манипулират хората.”
“И Владо Кузов, Сашо Томов, Вальо Топлото са направили нещо много лошо, но те не са в затвора, включва се Клечката. Доста по-кофти неща са направили, отколкото да си купиш една доза трева. Но те не са в затвора, нали?“
Момчетата от групата споделят, че въпреки негативните мисли, на тях им се случват позитивни неща. Жоро се занимава с автомобили и скоро ще се жени. Клечката е мечтал да се занимава професионално с музика, с уеб дизайн и сега го прави. Калин живее с жената, която обича и скоро също ще сключи брак с нея. Витали освен с музика се занимава „с вътрешен дизайн на сгради - мазилка, шпакловка“. А Чочо скоро ще си отвори собствен бар. „Сега работата на Чочо е да ходи на риба“, смеят се момчетата от групата.
Предстои им и издаване на албум, както и представяне на филма, който е заснет за турнето им по затворите. „И ще станем богати и известни. Поръчали сме си новите S-класи“ (смеят се). Най-важното е хората да ни чуят, казва още Калин. Когато видим, че на концерт поне 3-ма от 3000 души сме докоснали, значи това, което правим има смисъл.“
 |
|
велико!!!!!!
Моите първи 7 месеца бяха в затвор за имигранти,където двама българи бяха офицери от охраната.Джони Ке6 е правил легендарни концерти в Американските затвори.
Ти на тия места"затвори" ли им казваш амиго? А тези момчета са си музиканти и където и да са ще са си музиканти,ако е възможно.
Да сте живи и здрави!
Кефат ме!
Буко,ти бил ли си в ССА,за да знаеш какво е професионализам? След "Алкатраз"-Колорадо,ССА е най-добре охранявания затвор в
Момчета ПОЗДРАВЛЕНИЯ МНОГО ВИ ХАРЕСВАМ ЖЕЛАЯ ВИ УСПЕХ
Виж ти! Много мъдро говорят тези момчета! С прости думи казват сложни истини!
Ти от коя Калифорния грачиш,бе от Долна ли?
моралът, в класическата му форма, изключва създаването на публични личности от тия среди/ не случайно моралнитеполитици и служители, подават оставка при сигнал за скандал с репотацията и близките им/ иначе тия момчета мога да ги взема на работа и да се доказват
Това мода привнесена от мръсния империализъм и не бива да се допуска хора от затвора да стават музиканти- къде отивате,може би,а...
Тия малоумници са много жалка гледка, кофти че напоследък се лансират само такива олигофрени по медиите. Владо Въргала отново направил далаверка и между два тъпи скеча в комедията-пародия на Чучков пробутва некадърните си протежета. То е ясно, че им прибира комисионна и го раздава продуцент. Амана от такива смешници, как пък не мръднаха и с милиметър напред в развитието си?
Като нищо скоро да се появят и българските "Еurope" или по-скоро "Факултетко"
А аз не разбрах какъв е проблема на хората които не харесват музиката... до къде сме стигнали затворници да стават музиканти (или музиканти затворници ? ). Ами стигнахме до там че държавата е такава. И това изказване ми се струва че е на един върл комуняга. Защо не намерите оптимистичното че тези момчета се се поправили. Че те са един пример за това какви не трябва да стават подрастващите в обществото. След като на някой не му харесва едно ядене в ресторант, не е нужно да дава мнение на другите клиенти заради капризния му вкус, а просто да иде в друга кръчма !!!
Пожелавам успех на тези хора, и евала правя на такива че са се поправили и осъзнали грешките си, и са разбрали че животът има и други по хубави страни, освен криминални дейности, постоянно криене и страх от полицията, което е един голям стрес за психиката ( за други това е тръпка, но после си плащат сурово за постъпките ) и накрая четири стени и една дебела решетка...... Браво на такива хора които са решили да тръгнат по нов и чист път, и миналото да си остане в миналото. За мен това са хора с перспективи, амбиций и кариера! Всеки човек греши и няма перфектни хора - всеки има трески за дялане. Важното е да се учим от грешките и да не ги допускаме втори път, защото понякога се стига до там че стават непоправими грешки за цял живот! Имах предвид тези които са умишлени убийства и са осъдени на доживотен затвор! Тогава вече и да се разкайват като монаси в килийте до като са живи - файда няма, защото не могат да съживят убитите и никой не може да чуе разкаянията им зад стените, и даже да ги чуе - прекалено късно е за помилване. Така че съм против ...още
приказките на този Кирльов, дето казва че не трябвало да се допускат подобни хора да стават музиканти и на къде сме отивали. Аз ще му обясня на този Кирьлов на къде отиваме: ако почти всички които излизат от затвора и станат музиканти, артисти, творци или там всеки които си има някакви творчески заложби и започне да се занимава с това постоянно, а не да се върне отново в престъпния свят и да причинява зло на хората - то това е път към нормалния живот и прекъсване с криминално минало, започване на един нов живот, с нов късмет и съвсем ново начало! Извода е че тези момчета са оптимисти и са решили да завижеят от днес почтено и да се радват на свободния живот, а не да гният по килийте и да им минава живота там. Даже трябва в затворите трябва да има социални програми ръководени от специалисти, ( всяка една нормална съвременна държава е така, нямам предвид само в Европа ) които да беседват ежедневно със затворниците, и да ги накарат да осъзнаят грешките си, след което да преминат курсове и да вземат китапи за различни работни длъжности, или кой на каквото му се отдава да работи, за да може после като излязат навън да не правят отново престъпления, а да се интегрират в обществото и да започнат да работят това което са научили в затвора от социалните програми, и така ще бъдат полезни на себе си и на обществото. А на тези момчета им се отдава музиката, понеже те са от категорията хора на изкуството! Това си им е заложено в тях, защото музиката идва от вътре. Баща ми е музикант, израснах сред музикантски среди, сега съм на 32 г. но аз не можах да стана, защото от всяко дърво свирка не става - старата поговорка. Обичам музиката, разбирам от музика, но не всеки може да бъде музикант. Така че този Кирьлов дето е писал така, за тези талантливи момчета има много взема. Когато стане музикант като тях - тогава да приказва. Що се отнася до музиката им, като млада изгряваща група, като за начало това което свирят е много добре. Имам предвид като за начало. Все пак съм израснал в музикантски среди и мога да оценя кои умеят да свирят и кои са аматьори. Специално тези момчета музиката им е много добре, и съм сигурен че ще пробият топ-класацията по нататък. Ако продължат в същия дух и стил както до сега свирят - убеден съм че ще станат звезди. Пожелавам им успех и да вложат цялата си енергия в музиката и да не се отказват. Сигурен съм че от тях ще стане известна група и ще имат много фенове не само в България но и в чужбина, понеже музикантския живот е свързан с пътуване и зад граница, което е един плюс за тях. Момчета - УСПЕХ в музикантската кариера и не се отказвайте!
Браво момчета.Започнали сте добре.Радвам се за вас.
Радвам се,че има и такива като Вас...Песните са ви стойностни и издържани и ги слушам с удоволствие.Съпруга ми е бивш затворник,който очаква поредната си присъда,но аз го обичам и подкрепям и ще се радвам песните ви да му повлиаят и да го променят към по-добро..защото затвора е за хора-но взима младостта ни и отнема времето ни...УСПЕХ НА ВАС...
Очарована съм тази група,макар че разбрах за нейното съществувание едва вчера.ГОРДА съм,че имах възможността да говоря с един от ТЯХ(макар и общи приказки).Възхищавам се на техния дух и тяхната сила.Бих искала да им пожелая успех,и...дъно има повече хора,като тях.
готини са всичките...ама този Чочо,е невероятно красив мъж.Ако знае какво му мисля...над дали ще ходи за риба....
hubavo e 4e iskate promqna i ste se promenili budete 4isti s tova koeto ste po4nali
Чочо обади ми се
Чочо
Желая ви успех! Имате хъс, имате талант!