„Отряд 13“: Две години бяхме заедно в затвора. Музиката преминаваше през стените…

Снимка: www.otriad13.com

„Споко, никой няма да те изнасили“, обръща се към мен Чочо – вокалът на група „Отряд 13“. След участие в „Царете на комедията“ се събираме с групата в гримьорната, за да разкажат за себе си. Всяко участие на петимата от групата започва с обяснението, че са „бивши затворници“. С едно малко уточнение – барабанистът Витали е единственият, който не е лежал в затвора. Останалите – Чочо – вокал, Антон  (Клечката) – клавир, Жоро на бас китара, Калин – вокал и соло-китара, са бивши затворници.

На желанието ми да разпитвам за затвора, Калин отсича: „Опитай де!“ „Аз съм лежал за обида на кмета, ям деца на закуска и дядовци след обяд”, смее се Чочо, но не признава за какво е бил осъден. Всички се умълчават.

Жоро обаче решава да говори: „При мен проблемът беше… без да исках влязох“. Калин, който сега е социален работник в затвора (колегите му се майтапят, че той е там „до живот“), пояснява, че сред тях няма осъдени за престъпления срещу личността. „В затвора свикваш да мълчиш, да си мнителен, от това трудно можеш да се отървеш“, обяснява Чочо.

Концерт в Сливенския затвор Снимка: www.otriad13.com

Създават групата си през 2006 година, когато все още са в затвора. Случва се в канцеларията на отрядния в затворническо общежитие Казичене. Чочо е дал идеята на Калин, по-късно се присъединява Клечката. „След това влезе Жоро, заради слабия си адвокат и извикахме Витали – единственият, който не е лежал в затвора. Но в момента търпи домашен арест”, смеят се.

Групата записва парчето „Няма никой до теб”

в момента, в който „Диема Вижън“ снима филм за затворите. От телевизията им предлагат песента да звучи като саундтрак, а в замяна ще получат клип. „След това ни потърси Влади Въргала, който водеше тогава „Шоуто на Слави”, докато Слави го нямаше, разказва Чочо. Тогава още бяхме в затвора. Свирихме парчето в шоуто и в момента, в който Клечката обяви сайта, имаше 5000 посещения. След това Въргала ни пита дали имаме песни за албум, ние го излъгахме, че имаме за два. (смее се) А ние имахме само една песен.“

Калин казва, че мотото на групата е: „Не искаме да блеснем, искаме да стреснем”. „Като слушаш албума да ти се стегне слънчевият сплит. Това е идеята. Но в същото време не искаме да бъдем нравоучителни, ние разказваме затова, което сме изживели. По никакъв начин не искаме да бъдем пример, не сме 86-та година.“

Вокалът Чочо Снимка: www.otriad13.com

Калин продължава, че в групата са се събрали непримирими хора, непримирими със случващото се в България. „Ние сме гневни и ни личи. Много по-интересно е да разбереш как един човек влиза в затвора, а не за какво е осъден. Мога директно да ти кажа как се постъпва в затвора. В момента виждаш четири човека, които са били в затвора и никой от тях не е по-голям от 35 години. В затвора влиза човекът, който цял живот наблюдава как майка му и баща му изнемогват да се справят с проблемите, които имат. В същото време този човек, който живее в „Люлин” вижда съседа си, който не се занимава с нищо и кара „Мерцедес” S-класа. И преди да изгради съзнание, гледайки всичко това, този човек прави избор. Огромна част от затворниците в България са ‘87, ’88, ’89-и набор. Все хора, които лежат за умишлени престъпления и те са си виновни. На тях им е отнето правото на избор. А право на избор се отнема с много време.“

Момчетата се ядосват, когато някой си мисли, че обявяването им за бивши затворници е пиар. „Де да беше пиар, смее се Жоро. Интересното е, че много хора си казват, че това е едва ли не много престижно – гледаш клипове с белезници, лоши момчета. Това върви – момичетата харесват лоши момчета.

Калин Снимка: www.otriad13.com

Преди време свирихме на едно място и едни какички дойдоха при нас, бъзикаха се нещо: „На колко години сте, о, ама вие сте били в затвора, как добре изглеждате, годините не ви личат.” Аз им казах, че изглеждаме добре, защото в затвора не се смеем и не ни се появяват бръчки.“

„Интересът към нас е подчертан от музиката, която правим, добавя Калин. Ванко 1 също лежа в затвора и има разлепени плакати, как се е прегърнал с Азис. Кондьо също лежа в затвора. Ние обаче нямаме нужда от изяви като техните. Ние искаме да покажем с нашата музика нашия протест. Той не е срещу правосъдната система, а срещу случващото се в обществото в момента. Да си затворник е гледна точка – наблюдаваш нещата, как се случват процесите.”

„Затворът категорично не те ограничава“, включва се Чочо. Всичко зависи от теб дали ще деградираш там.” „Не всеки оцелява обаче – допълва Жоро – Кой както може. Вътре понеже си затворен, имаш много време да мислиш и анализираш”.

Жоро Снимка: www.otriad13.com

„Ние 2 години бяхме заедно вътре. 2 години от нас излизаше музика – разказва Калин – Музиката преминаваше стените, прескачаше камъка, идваше от сърцето и се връщаше там. В момента искаме това да стигне до хората. Ние им казваме истината, ние не лъжем. Нещата за които пеем са истински. Ние разказваме за момчето, което е било пребивано цял живот от баща си, смазвано, сексуално насилвано. То се е уповавало на майка си, която му е давала обич. На 15 години, след поредното издевателство от страна на баща си, той взима брадвата и докато спи, го съсича. Когато вдига завивката, вижда майка си, която е сменила мястото с баща си. Това момче вече е мъж и изтърпява 15 годишна присъда за убийството на майка си.

  „Отряд 13“ в „Мюзик Айдъл“ 3

Ние пеем за човека, който е учил и знае 3 езика, започва да работи във външно разузнаване и е млад офицер преди 10 ноември. Обвиняват го за измяна към родината и го осъждат на смърт. Човекът, който вървейки към ешафода си мисли за детето си.“

Голямото събитие на групата се случва през лятото на 2008 година, когато правят турне по затворите в България. Помагат им Мал Мук от Перник, Ваньо Янкулов от Своге, Илиян Попов от „София Ауто“. „Отряд 13“ имат участия и в училища. „Дечицата много ни се кефят, усмихва се Жоро. С музиката можеш много неща да кажеш – кефете се, забавлявайте се. Но някой да ти размахва пръст и да ти казва кое е правилно и кое не – не става.“

„Искаме всички като станем на по 70 години децата ни да дойдат и да кажат „Вие живяхте достойно“, споделя Калин. Затова сме непримирими към абсурда, който цари в държавата ни. ’91-а  излязохме на митингите да сменяме властта, ’97-а огладняхме, докараха ни до просешка тояга, излязохме да се бунтуваме. В момента сме на такова ниво на съзнание, че не виждаме нищо. Когато човек е принуден да оцелява, той си гледа себе си. Един човек, който става сутрин с мисълта как да си изплати заема, как да нахрани семейството си, той се увълчва. И сме във фаза „Води ме в някоя квартална кръчма”  – като идва края, дай да ядем и да пием.  Всичко това го виждаш много ясно, когато си вътре.“

Калин, Жоро, Антон, Витали и Чочо (от ляво на дясно) Снимка: www.otriad13.com

„Знаеш ли, лошото при нас е, че сме патриоти, обяснява Жоро. Харесва ми историята ни, природата ни и ми се живее тук, искам децата ми да живеят тук. Но не ти се дава възможност. Не може един да е влязъл в затвора, направил нещо, а друг, направил същото, да не влезе, защото е помазан от някой си. Всички сме равни. Познавам момчета от затвора, влезли за катастрофа – защо те са вътре, а фигуриста (Стависки) няма да влезе. Той казва: „Като стоя отвънка и работя, ще помагам на Мануела“. И стои с тъжната физиономия, правят се филми. И толкова лесно манипулират хората.”

„И Владо Кузов, Сашо Томов, Вальо Топлото са направили нещо много лошо, но те не са в затвора, включва се Клечката. Доста по-кофти неща са направили, отколкото да си купиш една доза трева. Но те не са в затвора, нали?“

Момчетата от групата споделят, че въпреки негативните мисли, на тях им се случват позитивни неща.  Жоро се занимава с автомобили и скоро ще се жени. Клечката е мечтал да се занимава професионално с музика, с уеб дизайн и сега го прави. Калин живее с жената, която обича и скоро също ще сключи брак с нея. Витали освен с музика се занимава „с вътрешен дизайн на сгради – мазилка, шпакловка“. А Чочо скоро ще си отвори собствен бар. „Сега работата на Чочо е да ходи на риба“, смеят се момчетата от групата.

Предстои им и издаване на албум, както и представяне на филма, който е заснет за турнето им по затворите. „И ще станем богати и известни. Поръчали сме си новите S-класи“ (смеят се). Най-важното е хората да ни чуят, казва още Калин. Когато видим, че на концерт поне 3-ма от 3000 души сме докоснали, значи това, което правим има смисъл.“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.