СофияПловдивВарнаБургасРусе

Записки от един бал (или какво да не правя в абитуриентската вечер)

Нагласени, гримирани, напарфюмирани и …красиви. Снимка: личен архив

1… 2… 3… 4… 5… 6… 7… 8… 9… 10… 11… 12!… Уоооооооооо! – Напоследък това се чува отвсякъде. През целия май фучат ученици, облечени като принцове и принцеси, нагласени, гримирани, напарфюмирани и красиви. Започнали са да се подготвят за бала от миналата година по това време.
Моята рокля примерно си я взех през коледната ваканция още, сакън някой да не ми я купи или да се свършат роклите. А с нея си взех и ръкавици, ших си отделно болеро, за да не са ми голи раменете, обувките, чантата, дори фиби са коса с розички си взех! И всичко това, за да бъда само за няколко часа красива абитуриентка.

Като отиваш на бал все едно отиваш на изложение, особено що се отнася за момичетата. Имах съученички, които въобще не можах да позная. Едно момиче от моя клас пет години го гледах да ходи само с дънки и маратонки. На бала беше с рокля тип торта и се беше покатерила на някакви обувки, които бяха с поне 10-сантиметров ток. Да, беше много красива, като истинска кукла, но не можеше да се помръдне. Явно не беше репетирала на сухо ходенето на токчета и беше като спънат кон. Едно от първите неща, които направи, когато влязохме в ресторанта, беше да си събуе обувките. След това заприлича малко повече на себе си и й беше далеч по-удобно като не се спъва на всяка крачка. Повече не се обу до края на бала.

На събирането на класовете беше много хубаво – всички идват, перчат се, снимат се. Радваха ни се хората. А ние бяхме слепи за всичко, освен за нас, нашия ден и нашия бал. Поздравихме се с една приятелка от съседен клас – тя има много дълга коса. Прическата й беше просто прекрасна – бяха й вплели живи цветя и изглеждаше като плитка с цветя. Плитката й стигаше до кръста почти. Невероятно красива прическа. Казах й, че е много красива, тя ми отговори: „За 300 лева как няма да е красива!” Дала е 300 лева, за да й направят плитка с живи цветя? Наистина изглежда чудесно и е много оригинално, но всъщност каквото и да беше направила с косата си все щеше да е хубава. Моята прическа струваше 60 лева, пък я правиха двама фризьори и им отне към 2 часа – направиха я на къдрици, вдигнаха я за обем, пригладиха ми отпред бритона и я нашариха с фибите ми с рози. Пак бях красива, пак бях оригинална, а пък не съм пръснала сума ти пари за прически. Имаше момичета, които си бяха направили само прав сешоар, без въобще да са ходили на фризьор. Една съученичка беше така. Но пък се хвалеше, че облеклото й струвало 750 лева. Представляваше корсет с връзки между циците, къса пола и ботуши, жълто-черни като цвят.

Маникюрът… Видях какви ли не картини, камъни и комбинации върху пръстите. Но като видиш една камара девойки, които хващат предметите с вторите фаланги на пръстите и не смеят да пипнат нищо заради дългите си нокти, веднага ти стават ясни няколко неща. Първо: това не са истински нокти, а ноктопластика. Второ: тези момичета досега не са били с дълги нокти и не знаят какво да ги правят. Трето: тези момичета са похарчили сума ти пари, за да си сложат на ръцете нещо, с което не могат да държат нормално вилицата. Четвърто: целият им маниер на държане с ноктопластиката изглежда смешен. Пето: но пък е красиво! А все пак това е целта – да сме красиви за няколко часа.

В такива моменти как да не им завидиш на момчетата – приготвят се много по-лесно и бързо, не изискват такива усилия, както момичетата. На един абитуриент му трябва костюм, риза, обувки, бижу и парфюм най-общо казано. Да, но се оказва, че момчетата също станали много капризни. Искат оригинални прически – сплитат се на плитки, опашки, правят си разни лабиринти, бръснат си половината глава нула номер, а на другата половина им пише датата на бала…

Бижутата бяха проблем и при момичетата, и при момчетата. Момчетата в това отношение са малко по-капризни. Това дали са с ланци или не показва колко са богати и колко много са се подготвили за абитуриентския бал. Момичетата пък се лутат от едната в другата крайност. Една съученичка нямаше никакви бижута по нея. Докато друга щеше да си счупи врата от злато. Повечето бяха доста умерени – комплекти колие с обеци и гривна или пръстен. Но като цяло това да си накичен с бижута беше въпрос на престиж.

Всеки детайл около бала може да се превърне във въпрос на престиж. Принцовете и принцесите едва ли не се надцакват, за да видят кой е по-по-най. Накрая се прави един конкурс за „Мис и Мистър Бал”, на който избират някое момиче и някое момче и се почва: Ама видя ли я тая каква беше дебела, ама прическата й беше супер зле, ама тоя имаше крив нос… Завист до дупка.

Започва дългата нощ на бала. Снимка: Личен архив

Много хора ме питат как изкарах на бала. И аз ще отговоря – беше страхотно. И не лъжа. И аз бях принцеса за няколко часа. Роклята ми беше червена и ми седеше добре, прическата ми беше красива и ми отиваше, гримът ми беше невероятен, ходих в салона на “Мис Бони” за него, защото (естествено) трябваше да съм най-красивата. А дори и да не бях се чувствах точно така. В тази вечер всички се чувствахме така и бяхме прави – ние всички до един бяхме най-красивите. Цял ден се деряхме 1…2…3… После цяла вечер пяхме песни за учителката, за неразделния клас, кълняхме се да се видим след 10 години и всичко друго както си трябва. После пак се деряхме 1…2…3…, докато отидем до дискотеката. Там въртяхме гюбеци на безкрайни чалга-миксове.

Помня всяка една секунда от бала си, защото не се напих. Както казва една приятелка: „Балът минава прекалено бързо само за тези, които са се напили отрано и на следващия ден не могат да гледат”. И съм съгласна с нея. Имаше доста съученици, които през цялото време вървяха с бутилка уиски в ръка и бяха много доволни. После доволно повръщаха до края на вечерта я в тоалетна, я в някой ъгъл. Едно момче от моя клас беше толкова зле, че след като изповръща всичко, което можа, заспа на сепарето в дискотеката. Но по-грозното бяха момичетата, които ходеха на четири крака. Заплитаха крака, падаха от дансинга, не можеха да станат, вричаха се във вечна любов и обясняваха как са напълно сериозни в думите си.

Най-голяма щета отнасяха горките красиви рокли. Освен, че събираха лекета от всякакви напитки и грим, бяха късани безобразно. Е, не винаги се случваше нарочно… Мила картинка – момиче на високи токчета, което не може да ходи на тях, облечено с рокля, която се влачи зад него и постоянно я настъпват, докато не заприлича на парцал.

Все пак се чудя защо се пръскат толкова много пари за една единствена вечер. И защо всичко трябва да е толкова прелестно, красиво, най-доброто, най-най-най-всякакво. От една страна да – абитуриентски бал, всичко трябва да е най-прекрасното, аз трябва да съм най-красивата, пък моят кавалер да е също най-красивият, трябва да си изкараме страхотно, да дивеем и да танцуваме. Но от друга страна… става въпрос само за няколко часа, които ще минат по-бързо, отколкото ни се иска, защото всеки иска балът да е безкраен. И някак си ми се струва, че не е задължително да се правим на това, което не сме, за да сме принцове и принцеси за една нощ. Като не мога да балансирам на висок ток просто няма да го правя, а ще си взема обувки, с които няма да ходя като в паници. Като ми е дълга роклята, по-добре да я скъся, а не да я влача и настъпвам, докато започне да изглежда в стил „влачил ме е пороя”. Като не пуша няма да си взема дебели пури, за да съм най-голямата! Не е нужно гримът ми да ме прави на лелка, за да изглеждам красива, напротив – по-лек и ефирен грим е за предпочитане. Не е нужно да не смея да си мръдна главата, за да не ми се развали суперскъпата и готина прическа, за която ме е заболяло сърцето като плащам, или по-точно родителите ми ги е заболяло. И не трябва да ми се счупи врата от герданчета, за да ме видят колко съм богата.

Въобще какъв е този панаир на суетата всяка година май месец? Колкото повече се чудя, толкова повече не намирам отговор. И все пак тая луда подготовка, всички префърцунени неща, напивания и надпивания, блясък и шум може да не са чак толкова прекалени. Не за друго, а защото независимо как изглеждат и какво правят, в балната нощ всички абитуриенти са принцове и принцеси.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.