СофияПловдивВарнаБургасРусе

Избори в Монголия: „Революцията на юртите“ не се състоя

Кандидатът на опозиционната монголска Демократическа партия Цахиагийн Елбегдорж ликува, след като спечели президентските избори. Снимка: Ройтерс

Основни съперници в монголските президентски избори на 24 май бяха действащият президент Намбарин Енхбаяр от Монголската народнореволюционна партия (МНРП) и опозиционерът Цахиагийн Елбегдорж, който оглавява Демократическата партия. Предварителните данни сочеха, че двамата се движат наравно; при все това в понеделник, още преди да бъдат огласени официалните резултати, Енхбаяр призна изборното си поражение.

Независимо от смяната на властта в Монголия е преждевременно да се говори за резки промени в политическия й курс. МНРП се отказа от марксизма-ленинизма още през 1992 година, успешно се преустрои и стъпи на либерално-пазарни релси. Опозицията впрочем също отдавна участва във властта. От началото на 90-те в страната фактически е формирана двупартийна система – МНРП и Демократическата партия на Монголия се сменят в държавното управление и образуват коалиции.
При това основните въпроси, повдигани в хода на предизборната борба, не засягаха политиката или държавното устройство, а икономиката и социалната сфера. Причина е на първо място фактът, че Монголия осезаемо пострада от световната финансова криза и грижата за насъщния е къде по-актуална за гражданите от политическите дебати.

През 2008 година темповете на икономическия растеж рязко се забавиха. Болезнен удар за Монголия беше световният спад в цените на суровините – доходите от разработка и продажба на полезни изкопаеми образуваха почти половината от бюджета на страната за миналата година (48 на сто). Притокът на инвестиции намаля. Средната инфлация стигна 28 процента. Спадналите доходи съвсем очаквано доведоха до ограничаване на сумите, отпускани за социални нужди. Това беше тежко изпитание за монголците – според някои данни, две трети от тях живеят под чертата на бедността. Нищо чудно, че претендентите за президентския пост обещаваха на избирателите главно покачване на жизнения им стандарт.

Намбарин Енхбаяр между другото заяви, че смята да подкрепи безплатното образование и да повиши студентските стипендии. Цахиагийн Елбегдорж пък споменаваше, че трябва по-справедливо да се разпределят сред населението доходите от добив на полезни изкопаеми. С една дума, обещанията бяха като цяло досущ еднакви и популистки. Интригата на вота в неделя се криеше съвсем другаде. Всички се тревожеха главно дали президентските избори ще доведат до безредици като тези, които избухнаха след изборите за парламент през 2008 г.

Нека припомним, че миналогодишните избори бяха убедително спечелени от МНРП. Ядосани, опозиционерите от Демократическата партия обвиниха властите, че са подправили резултатите, после излязоха на улицата и организираха размирици. В Улан Батор бяха изпратени войски, обявено беше извънредно положение. В сблъсъците със силите на реда загинаха петима, а няколко десетки бяха ранени. Някои дори започнаха да говорят за нова „цветна революция“ – „революция на юртите“. Накрая страстите се уталожиха, не на последно място заради изявленията на многобройните наблюдатели от чужбина, че не са забелязали изборни нарушения.

Заради възможността от нови вълнения в навечерието на тазгодишните президентски избори бяха взети засилени мерки за сигурност. Забранена беше продажбата на алкохол по време на вота. Въведени бяха и редица нови изисквания с цел да се избегнат фалшификации – гласоподавателите за пръв път бяха задължени да показват документи за самоличност. В избирателните участъци бяха монтирани над 300 камери за видеонаблюдение. При все това много издания отбелязаха известни песимистични нагласи сред електората – 64 на сто от общо 2,7 милиона избиратели заявиха, че преброяването на гласовете със сигурност ще бъде манипулирано.

След като Намбарин Енхбаяр призна, че е победен, е изключено събитията да се развият според конфликтния сценарий. На преден план излизат други въпроси. Още в навечерието на изборите мнозина споделяха опасения, че евентуалната победа на опозиционера Цахиагийн Елбегдорж може да заплаши отдавна подготвяното с къртовски усилия споразумение между Монголия и транснационалните добивни компании гиганти „Айвънхоу майнс“ и „Рио Тинто“. Предвидено беше чужденците да бъдат включени в разработването на Оюу Толгой – едно от най-големите в света находища на мед и злато, известно като Тюркоазения хълм, и на Таван Толгой, огромно находище на каменни въглища. Стойността на проекта възлизаше на три милиарда долара, а осъществяването му според експерти се очакваше да помогне на тримилионното население в борбата с бедността. По време на предизборната си кампания обаче опозиционният лидер Цахиагийн Елбегдорж отправи редица резки популистки нападки към чуждестранните миннодобивни компании и намекна, че „народът“ би могъл да увеличи дяловото си участие в проекта.

Всъщност не е изключено да става дума само за предизборна риторика. Елбегдорж едва ли ще успее рязко да скъса с политиката на предишния президент, тъй като Монголската народнореволюционна партия все още запазва влиянието си в парламента, където формира голяма коалиция с Демократическата партия. А в условията на икономическа криза никой няма интерес от излишни политически усложнения.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.