СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Русия плаши Грузия с нова война

Поддръжници на опозицията в Грузия настояват на нощен митинг за оставката на президента Михаил Саакашвили. Снимка: Ройтерс

Русия увеличава военния си контингент и трупа военна техника в Южна Осетия и в Абхазия. По границата им с Грузия патрулират военни, а през юни недалеч от грузинската граница ще бъде проведено най-мащабното военно учение от разпадането на Съветския съюз “Кавказ-2009”. Много експерти твърдят, че Русия се готви за нова война с Грузия. Други настояват, че целта й е само да сплаши непокорните политици в страната. Ще нападне ли Русия отново Грузия, коментира “Радио “Свободна Европа”.

Военни бунтовници устройват смъртоносна престрелка с грузинската полиция. Протестиращите привърженици на опозицията парализират Тбилиси с шумни улични демонстрации. Русия трупа край границата все повече войски и въоръжения.

Докато празнуваше Деня на независимостта, Грузия все повече напомняше на страна, която е на ръба. Бързо растящото недоволство от президента Михаил Саакашвили доведе до изтощителна криза, изостряща се в момент, когато в страната расте страхът от възможността от нов въоръжен конфликт със съседна Русия.

В последно време грузинските чиновници и някои западни дипломати отправят все по-зловещи предупреждения за това, че Кремъл, който не крие желанието си да види детронирането на Саакашвили, полага основите за инвазия, по-малко от година след петдневната война, в която двете страни се сблъскаха миналия август.

“В първата война Русия не постигна целите си”, заяви неотдавна работещият в Баку политолог Шахин Абасов пред програма “Кавказки кръстопътища” по “Радио “Свободна Европа”. “Целта им беше не независимостта на Абхазия и на Южна Осетия. Целта беше да се блокира достъпът на Запада до Грузия и до целия регион. Тя не беше постигната, каза още Абасов. Не знам как ще се развие ситуацията, но не бих изключил възможността от по-нататъшно изостряне.”

Аналитици и политици казват, че неотдавнашното дрънкане с оръжие от страна на Русия е само част от обширната стратегия, призвана да уплаши и дестабилизира Грузия, за да я застави да бъде по-отстъпчива към приоритетите на московската външна политика.

Сред тези приоритети е поддържането на руското влияние в региона, блокирането на достъпа на НАТО и на Запада и гарантиран контрол на Москва над стратегически важните маршрути за доставка на енергоресурси.

Властите в Грузия твърдят, че в допълнение на военните действия Москва поддържа (а може би и косвено финансира) някои опозиционни политици, които на практика спряха живота в Тбилиси с улични протести, участниците в които призовават Саакашвили да подаде оставка.

Танкове, войска и бойни хеликоптери

Кремъл разбира, отчитайки отвращението на грузинците към руската власт, че опитът със сила да се внедри в Тбилиси правителство, което открито поддържа Москва, ще струва много скъпо. Според наблюдателите най-добрият вариант за Русия е да изплаши грузинците дотолкова, че те сами да свалят Саакашвили и да го сменят с по-отстъпчив лидер.

Имайки предвид, че политическите позиции на Саакашвили са отслабени, а грузинската заявка за членство в НАТО е замразена за неопределено време, аналитиците считат, че дори само заплахата от инвазия може да бъде достатъчна Москва са постигне целите си.

„Най-просто е да се дестабилизира страната и да се направи заявката й за членство в която и да е организация предварително обречена на провал. Това е много по-лесно, отколкото изкуствено да се поддържа правителството“, казва Лоурънс Шитс, представител на организацията „Международна кризисна група“ в Тбилиси.

Въпреки че Русия официално отрича планове за инвазия, тя прави крайно малко, за да премахне усещането, че се готви за военни действия. Прехвърли в сепаратистките региони Абхазия и Южна Осетия, където вече се намират около 10 000 руски войници, танкове Т-90, ракетни комплекси. 58-ма армия, която беше начело на миналогодишното нахлуване в Грузия, също получи шест нови вертолета Ми-28Н.

Москва обяви плановете си да открие военни бази в Гудауте, Абхазия и Цинхвали. В Южна Осетия ще бъдат разположени хиляди войници. Освен това Русия подписа и с двата региона договори за патрулиране по границите им с Грузия.

Но повече от всичко плаши това, че през юни Русия се кани да проведе недалеч от грузинската граница военните учения „Кавказ-2009“ – най-големите подобни учения от разпадането на Съветския съюз. А малко преди миналогодишната петдневна война с Грузия Русия проведе в региона сходни учения. Освен това Абхазия предаде на Русия контрола над своите летища и железопътни линии за 10-годишен период.

„Те не само прехвърлят в окупираните зони допълнителни войски, но и интензивно работят по военната инфраструктура, заяви в интервю грузинският министър на отбраната Васил Сихарулидзе. Това ни притеснява и ни навежда на мисълта, че готвят някакви военни действия.“

Тактиката за всяване на страх

В статия, публикувана неотдавна във вестник „Ню Йорк таймс“, бившите посланици на САЩ в Грузия Уилям Кортни и Кенет Яловиц, а също така бившият посланик на Еврокомисията в страната Денис Корбой, предупредиха, че фактите все повече говорят, че Русия планира ново военна офанзива.

Аналитиците твърдят, че заплахата от въоръжен конфликт се увеличава през лятото, тъй като студеното време и труднопроходимата планинска местност правят есенно-зимните операции в региона излишно сложни. „Ситуацията е много, много опасна, потвърди московският специалист по въпросите на отбраната Павел Фелгенгауер. Не можем да кажем, че има стопроцентова вероятност за война. Но до края на септември, когато времето ще направи атаката невъзможна, вероятността е издънредно висока.“

Грузинската опозиция, която за Деня на независимостта на 26 май устрои нова вълна от антиправителствени демонстрации, обвинява правителството, че раздухва страховете от руско нападение, за да отвлече вниманието от вътрешното недоволство. „Грузинските власти постоянно се опитват да плашат хората, каза симпатизиращият на опозицията политолог от Тбилиси Пата Закарейшвили. Те казват, че ако ситуацията не се успокои, ако опозицията и правителството не се обединят, Русия ще използва момента, за да провокира военен конфликт.“

Когато на 5 май войниците се опитаха да организират метеж във военната база, разположена близо до Тбилиси, грузинските управници нарекоха опита част от руската стратегия, насочена за разпалване на антиправителствен бунт. Опозицията отхвърли обвинението, а Русия го нарече „безумно“. Един от вероятните лидери на метежа беше убит, а двама други бяха ранени в престрелка с полицията на 21 май.

Възможността за грешки

Според аналитиците Русия иска да наложи в Грузия т.нар. „арменски модел“, имайки предвид традиционната лоялност на Ереван към външната политика на Москва. Кремъл най-малкото би желал да се върне към положението отпреди „Революцията на розите“ от 2003 година, когато Грузия беше управлявана от Едуард Шеварднадзе, а Москва на практика имаше право на вето върху всички ключови назначения, свързани с външната политика.

Професорът по международна политика от Колумбийския университет и автор на книгата „Съмнителната демокрация: Американската външна политика и грузинската „Революция на розите“ Линкълн Мичъл твърди, че най-вероятно стратегията на Русия ще е да поддържа натиска и да помага да влошаването на политическата ситуация в Грузия. „Днес Русия има достатъчно голяма възможност за грешки в Грузия, казва той. „Защо да започват война и да рискуват настоящето положение, което е напълно изгодно за тях. Имат на разположение няколко опозиционни лидери, които – ако дойдат на власт – също ще им вършат работа. Но искам да уточня, че „подходящи“ са не всички лидери на опозицията.“

Саакашвили и съюзниците му, а така също и няколко аналитици, твърдят, че лидерът на опозицията и бившият говорител на парламента Нино Бурджанадзе, която е в тесни връзки с прокремълската грузинска диаспора в Москва, е предпочитаният от Русия кандидат за поста на отстъпчивия лидер. През март Бурджанадзе се оказа в центъра на горещи дебати, когато полицията арестува десет члена на партията й Демократично движение „Единна Грузия“ по обвинения в незаконно притежание на автоматично оръжие в навечерието на антиправителствените протести.

Междувременно Русия отчаяно се противопоставя на друг опозиционен лидер – бившия посланик на Грузия в ООН Ираклий Аласания. Аласания е в тесни връзки със САЩ и по-скоро ще поведе Грузия в прозападна посока, макар и без типичния за Саакашвили драматизъм.

„Те искат страна, чиято външна политика не се разминава особено с желанията на Москва, казва Мичъл. Това искат от Тбилиси. И докато Саакашвили е президент, няма да го получат. Ако Аласания стане президент, също няма да го получат. Но може да го направят чрез няколко други членове на опозицията.“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.