СофияПловдивВарнаБургасРусе

Алкохол, кино и хазарт срещу кризата

Мадлен Чолакова

От София глобалната финансова криза сигурно изглежда ефимерна. Дали защото напоследък в България е модно да не се обича Америка, но желание за разбиране какво точно става с парите на света май няма. Пък и нали е по важно не на нас да ни е добре, а на тях да им е зле. Нали бяха много добре, е така им се пада. Но какво всъщност се случва и как живеят сега американците?

Как изглежда всичко това в ежедневието на града, който от почти година, едва ли не всеки ден се разтриса от фалити, корупционни скандали, изтичане на средства и дори разследвания и арести. В Ню Йорк казват, че нищо не може да учуди жителите му, най малкото скандали, дори от мащаба на този който предизвика инвестиционният банкер Бърни Мадоф, завличайки 50 милиарда долара, като по-голямата част от сумата е набрана от супер известни личности, които трудно можем да упрекнем в наивност. Но така или иначе нюйоркчани, макар и  обръгнали на циклични кризи на пазара, рецесии и инфлации, този път взеха нещата насериозно.

И, ето че обикновеният ден в Ню Йорк започна да изглежда различно. Новините започват с банкова и борсова информация и завършват с полезни съвети за преживяване на тежките времена. Банки и финансови къщи загиваха като на конвейер. Разпродажбите по магазините достигаха до 75% намаления. Търговците измисляха невероятни трикове за да привлекат купувачи, като по голямата част от тях идваха от Европа и Азия. Цените в Ню Йорк станаха неописуемо атрактивни. Изключение правят само хранителните стоки, при които спадът е по-бавен. От ниски продажби се оплакват дори магазините на „Пето Авеню”!

Оказа се, че и богатите плачат и пестят. По телевизията не минава сутрешен блок без финансов гуру, който да учи зрителите на малки хитрости за оцеляване. Появяват се и специализирани предавания за кризата, специални подлистници на вестниците, брошури, списания и радиопрограми. Интернет буквално бълва предложения и идеи за оцеляване. Преди всичко съветват американците да харчат само ако имат пари и да забравят за кредитните си карти. Кредиторите пък се учат да проверяват по-обстойно бъдещите си длъжници.

Пести се от всичко – от електроенергия до питейна вода. В метрото огромен постер съветва да решите какво ще си вземете от хладилника, преди да го отворите. Скромното харчене излезе на мода. И се отрази на модата. Изчезнаха бляскавите тоалети и скъпи материи. Дори на церемонията за наградите за театър „Тони” в „Рейдио Сити Хол” звездите се появиха без обичайните скъпи облекла и бижута. Модно стана пазаруването в магазините за втора употреба. В Ню Йорк такива има за всичко, без храни. Излязоха списъци с адресите на най-добрите трифтове, както тук се наричат тези магазини.

Готварските предавания се състезаваха да предлагат евтини рецепти. Създаде се телефон, на който да ви помогнат да управлявате личните си и семейни средства. Такива предавания имат  всички национални телевизионни канали, да не говорим за обществената телевизия. Икономическият съветник стана по търсен от личния лекар. Процъфтяха психотерапевтите, помагащи на по нестабилните психически хора да преодолеят несигурните във всяко отношение времена. И всичко това, когато отвсякъде се чува, че днешната икономическа наука не може да обясни или предвиди подобна ситуация.

Исторически, вече е записано че кризата на кризите, както наричат тази, е започнала през юли 2007, но в Града на ябълката получи реален отклик на всички нива едва през септември 2008, с краха на борсите в световен мащаб. По това време още се мислеше, че кризата засяга само сектора недвижими имоти, който се пукаше по шевовете още от началото на 2007. Хората губеха домовете си за неплатени ипотечни вноски из цяла Америка, та дори и в някои от районите на Ню Йорк. В Манхатън това се усещаще по-слабо, но в останалите четири района на града могат да се видят къщи с табела на моравата – „Продава се, собственост на банката”.

Медиите обвиняваха алчните кредитни институции в безразборно и неразумно раздаване на жилищни кредити, които получателите не можеха да покриват в условия на лавинообразна безработица. Обвиняваха най вече корпорациите, изнесли почти цялото си производство зад границите на САЩ, закривайки работни места в страната си и ползвайки евтина работна ръка навън, за да реализират лесна печалба. За пръв път излезе статистика за изтичане на работна ръка от Америка, страната от 200 години изключителен вносител на работници. И то напускаха високо образовани работници. САЩ вече не купуваше мозъци, те изтичаха от него.

Снимка: Валентина ПетроваХората реагираха както умеят и преди всичко затвориха здраво портфейлите си. Намалиха разходите за луксозни стоки, коли, дрехи, пътешествия, ресторанти и забавления. С това само подпомогнаха срива. Магазините продаваха по-малко и поръчваха по-малко. Производителите намаляваха производството си или съкращаваха работниците си, или направо обявяваха фалит. Както направи след дълго умуване гигантът „Дженерал мотърс”. От своя страна работниците, лишени от работата си, не успяваха да погасяват заемите си. Затвори се порочен кръг.

На този нерадостен фон в Америка, с новото правителство сякаш нещата започнаха да се движат нанякъде. Администрацията на Обама се бореше Конгресът да отпусне пари и да ги налее в икономиката. Това пък отвори врата за искане на помощи от огромни компании и банки. На срещите с икономическите комисии на конгреса във Вашингтон, за отпускане на средства от държавния резерв, някои от управителите на гигантски корпорации дойдоха с частните си самолети и бяха яростно освиркани. Други си раздадоха огромни премии от току-що отпуснатите помощи. Обама светкавично поиска парите обратно.

Все още в Ню Йорк пред панаирите за работни места се вият невероятни опашки от  високо квалифицирани и образовани, останали без доход хора. Появяват се идеи, съвети и курсове за преквалификация на банкери, брокери, дилъри и прочие висшисти. В университетите говорят за смъртта на инвестиционното банкиране. Студентите по икономика сменят специалността си. Паника няма, но някак нищо не е същото.

Но животът в огромния мегаполис не спира. Увеличение на печалбите отбелязват кината и казината. Масово се играе на тото и лотария. Повече се купува алкохол. Нарастнаха и дребните престъпления. Преоткрива се евтиният транспорт – има бум на купуване на велосипеди, и евтините забавления – пикник в парка, домашно приготвяне на храна, прекрояване на дрехи, пестене – все забравени неща.

Парковете са пълни и сякаш кризата помогна на вечно забързаните жители да се огледат и да видят и града, и съгражданите си с нови очи. Доброволното участие в инициативи за почистване на на квартала, улиците и парковете, за набиране на средства за училища, помощи за най-бедните и бездомните, и други благородни каузи никога не се е радвало на по голям отклик. Хората станаха по-отзивчиви, по-склонни да помогнат, да се усмихнат, сякаш по-добри.
Колко други градове на планетата могат да се похвалят с такава реакция пред трудностите? И къде ли сме ние?

Писмо отПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.